Разлика между версии на „Учители ми бяха пеперудите (Издателство Пи Ар Ви – рефреш вижън, 2012)“
м |
м |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
32 РАЗКАЗА за любов, еротика, измама... С неочакван край, разбира се. | 32 РАЗКАЗА за любов, еротика, измама... С неочакван край, разбира се. | ||
− | |||
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
Ред 111: | Ред 110: | ||
Дърво на греха 149 | Дърво на греха 149 | ||
− | |||
== Текст на корицата == | == Текст на корицата == |
Версия от 18:48, 13 май 2016
Учители ми бяха пеперудите | |
сборник — психологическа фантастика | |
автор: | Стефан Кръстев |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 2012 г. |
Издателство: | Пи Ар Ви – рефреш вижън |
Формат: | 13х20 |
Страници: | 152 |
ISBN: | 978-954-2920-07-6 |
Сборник разкази на писателя Стефан Кръстев.
32 РАЗКАЗА за любов, еротика, измама... С неочакван край, разбира се.
Съдържание
Сняг и бира 5
Тринадесет голи хубавици 12
Иконата 16
Моят любовник е времето 22
Острие в мрака 26
Естествен венец 32
Фалшификаторът 36
Такси към рая 42
Виртуална любов 45
Изключителна промоция 49
От високо 54
Смяна на концепцията 62
Страстни корени 68
Учители ми бяха пеперудите 72
Две грешни хубавици 76
Флирт в градски автобус 80
Наивна, дръзка и порочна 83
Един пиян чаровник 86
Един толкова тъмен парк 93
Венец от вълшебства 98
Високо 105
Мило създание 109
Божествената нощница 112
Магазин за всички и за никого 117
Малка мръсница 121
Разголеният прозорец 125
Сътворена от сърце 128
Професия - затворник 133
Виртуална нежност 136
Искаш ли я? 140
Храмът на насладата 145
Дърво на греха 149
Текст на корицата
...Аз мога да шептя нежно, да разлагам реда на думите и да превръщам в гама фразите тъй, че изречени с моята интонация, да означават всичко, а иначе да са напълно лишени от смисъл. Мога да лудувам и възбуждам с тях, да прелъстявам и да правя щастливи за кратко, а себе си за дълго. Мога да се отдавам и да пея. Мога да бъда божествена любовница. Не мога само едно, всъщност мога го, ала не бива.
Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири... четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал природата. Горите и ромолящите потоци, пътеките сред трънките и скалите. Чувствам как диханията му – ръце, пълзят по мен, и шепотът му акомпанира като с щракане на пръсти. Устните му са всички форми, те се впиват в моите, любовно се впиват и самата аз се превръщам в природа. Имам пълното усещане на земята. Нося се с вятъра. После се пробуждам и в дрехите ми има задушени пеперуди. Части от мен. С всеки танц губя от себе си…