Разлика между версии на „Фантастология“
м (без категории за статии (не описва статия)) |
м (дребни стилови) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Фантастологията''' е интердисциплинарна изследователска област с обект фантастиката | + | '''Фантастологията''' е интердисциплинарна изследователска област с обект фантастиката както във всички изкуства - литература, кино, изобразително, музикално, сценично, така и в социалните ѝ връзки с обществените ценности; публицистика, изследваща рефлексиите на фантастиката и влиянието ѝ над масовото въображение. Тя не би могла да остане само изкуствозание, защото много често споровете по повод някое призведение или автор се превръщат не в дискусия за художествените му качества, а за ценностите, които отстоява. Всеки модел на измислен свят изразява някаква позиция на автора. |
| − | Терминът е предложен от [[Атанас П. Славов]] през [[1981 г.]], по-късно е подет от [[Огнян Сапарев]] и [[Елка Константинова]] | + | Терминът е предложен от [[Атанас П. Славов]] през [[1981 г.]], по-късно е подет от [[Огнян Сапарев]] и [[Елка Константинова]] и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който тя обаче отнася само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies, който им дава свободата да засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. ''Fondation''). Доказателство за това са научните конференции, съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито за литературни, нито за художествени или киноведски проблеми, а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?“ |
[[Категория: Изкуствознание - фантастология]] | [[Категория: Изкуствознание - фантастология]] | ||
Версия от 01:35, 19 март 2007
Фантастологията е интердисциплинарна изследователска област с обект фантастиката както във всички изкуства - литература, кино, изобразително, музикално, сценично, така и в социалните ѝ връзки с обществените ценности; публицистика, изследваща рефлексиите на фантастиката и влиянието ѝ над масовото въображение. Тя не би могла да остане само изкуствозание, защото много често споровете по повод някое призведение или автор се превръщат не в дискусия за художествените му качества, а за ценностите, които отстоява. Всеки модел на измислен свят изразява някаква позиция на автора.
Терминът е предложен от Атанас П. Славов през 1981 г., по-късно е подет от Огнян Сапарев и Елка Константинова и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който тя обаче отнася само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies, който им дава свободата да засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. Fondation). Доказателство за това са научните конференции, съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито за литературни, нито за художествени или киноведски проблеми, а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?“
