Разлика между версии на „Цикъл „И фантастихия три”“
м (Форматиране и подреждане) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[Картинка:Портокал.jpg|дясно|рамка]] | ||
Това е четвъртият цикъл от стихосбирката на [[Александър Карапанчев]] [[Топлото ключе на живота (Издателство е-Книги, 2010)|„Топлото ключе на живота”]]. | Това е четвъртият цикъл от стихосбирката на [[Александър Карапанчев]] [[Топлото ключе на живота (Издателство е-Книги, 2010)|„Топлото ключе на живота”]]. | ||
| − | + | ||
Той включва следните 13 стихотворения: | Той включва следните 13 стихотворения: | ||
| Ред 17: | Ред 18: | ||
* „Топлото ключе на живота” | * „Топлото ключе на живота” | ||
| − | + | Една от основните теми в поезията на Александър Карапанчев е смъртта – като фатум, като енергизиращ стимул в живота и граница, която все пак може да се прескочи. | |
| − | |||
| − | Една от основните теми в поезията на Александър Карапанчев е смъртта – като фатум, като енергизиращ стимул в живота и граница, която все пак може да се прескочи. | ||
В цитирания предговор [[Георги Величков]] отбелязва, че Карапанчев представя смъртта като етап към нови светове и към Космоса. Това не е бягство от реалността, нито пък примирение с неумолимата съдба, а осъзнаване на вселенската хармония и мястото на мислещата тръстика в нея. Тук липсва патетиката за всемогъщество, която тресе земянина от великите научни открития насам. Новите светове и Космосът запазват своята тайнственост, но тази тайнственост не плаши и не спира духовния подем... | В цитирания предговор [[Георги Величков]] отбелязва, че Карапанчев представя смъртта като етап към нови светове и към Космоса. Това не е бягство от реалността, нито пък примирение с неумолимата съдба, а осъзнаване на вселенската хармония и мястото на мислещата тръстика в нея. Тук липсва патетиката за всемогъщество, която тресе земянина от великите научни открития насам. Новите светове и Космосът запазват своята тайнственост, но тази тайнственост не плаши и не спира духовния подем... | ||
| − | |||
Цикълът е илюстриран с три компютърни графики от [[Атанас П. Славов]]. | Цикълът е илюстриран с три компютърни графики от [[Атанас П. Славов]]. | ||
Текуща версия към 22:56, 8 юли 2011
Това е четвъртият цикъл от стихосбирката на Александър Карапанчев „Топлото ключе на живота”.
Той включва следните 13 стихотворения:
- „Човешкият глас”
- „Ние ще ти помогнем”
- „Недовършените романи”
- „Чудовищата”
- „Изскача искра”
- „Шосето за Пауталия”
- „Подаръци”
- „Само отначало”
- „На границата”
- „Букетно”
- „Да се завърна”
- „Съкровищно”
- „Топлото ключе на живота”
Една от основните теми в поезията на Александър Карапанчев е смъртта – като фатум, като енергизиращ стимул в живота и граница, която все пак може да се прескочи.
В цитирания предговор Георги Величков отбелязва, че Карапанчев представя смъртта като етап към нови светове и към Космоса. Това не е бягство от реалността, нито пък примирение с неумолимата съдба, а осъзнаване на вселенската хармония и мястото на мислещата тръстика в нея. Тук липсва патетиката за всемогъщество, която тресе земянина от великите научни открития насам. Новите светове и Космосът запазват своята тайнственост, но тази тайнственост не плаши и не спира духовния подем...
Цикълът е илюстриран с три компютърни графики от Атанас П. Славов.
