Редактиране на „Черният дом“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
− | | име = Черният дом | + | | име = Черният дом |
− | | име в оригинал = | + | | име в оригинал = |
− | | други-имена = | + | | други-имена = |
− | | език = | + | | език = |
− | | автор = [[Владимир Полянов]] | + | | автор = [[Владимир Полянов]] |
− | | издадена-година = | + | | издадена-година = |
− | | издадена-държава = | + | | издадена-държава = |
− | | жанр = [[диаболизъм]] | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
− | | вид-изкуство = литература | + | | вид-изкуство = литература |
− | | вид = разказ | + | | вид = разказ |
− | | цикъл = | + | | цикъл = |
− | | предходно = | + | | предходно = |
− | | следващо = | + | | следващо = |
− | | бележки = | + | | бележки = |
}} | }} | ||
− | ''' | + | „'''Черният дом'''“ е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]]. |
== Представяне == | == Представяне == | ||
Ред 30: | Ред 30: | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
− | Героят започва своя разказ с представянето на човека, който е открил, че прилича на него самия. Той не знае нищо за него, но приликата помежду им е и външна, и в изразяването на вълнуващите ги неща. Докато го наблюдава, другият по същия начин свива устни, оправя косата си, а всички опити да стори нещо различно и да го „изиграе” се провалят – онзи е като негов близнак. Постъпките обаче, според изповедта на главния герой, коренно се различавали у единия и другия. „Алтер-егото” имало доста съмнителни навици. Като например – твърде подозрителен афинитет към претъпкани трамвайни купета. При тайните си наблюдения над навиците му разказвачът установил, че другият обича да се притиска у жените и по лицето му се изписвало задоволство, което се стопявало при разреждане на пътниците. Когато тълпата, благоприятстваща подобни изживявания, се стопяла, онзи заставал на спирката и чакал да мине пълен трамвай, за да се качи на него. | + | Героят започва своя разказ с представянето на човека, който е открил, че прилича на него самия. Той не знае нищо за него, но приликата помежду им е и външна, и в изразяването на вълнуващите ги неща. Докато го наблюдава, другият по същия начин свива устни, оправя косата си, а всички опити да стори нещо различно и да го „изиграе” се провалят – онзи е като негов близнак. Постъпките обаче, според изповедта на главния герой, коренно се различавали у единия и другия. „Алтер-егото” имало доста съмнителни навици. Като например – твърде подозрителен афинитет към претъпкани трамвайни купета. При тайните си наблюдения над навиците му разказвачът установил, че другият обича да се притиска у жените и по лицето му се изписвало задоволство, което се стопявало при разреждане на пътниците. Когато тълпата, благоприятстваща подобни изживявания, се стопяла, онзи заставал на спирката и чакал да мине пълен трамвай, за да се качи на него. |
− | Една вечер за изненада на героя, който следи тоя странен човек, последният се качва на почти празен трамвай. На платформата има привлекателни жени и едната госпожица разказва, че е провинциалистка, търси квартира и работа в столицата. Непознатият се приближава и вторачва в русите ú красиви коси, очите му стават като стъклени, протяга ръка да погали по главата момичето, но вижда, че е гледан, и се въздържа. Затова пък се намесва в разговора на дамите и предлага стая на притеснената госпожица. Оставя визитка. | + | Една вечер за изненада на героя, който следи тоя странен човек, последният се качва на почти празен трамвай. На платформата има привлекателни жени и едната госпожица разказва, че е провинциалистка, търси квартира и работа в столицата. Непознатият се приближава и вторачва в русите ú красиви коси, очите му стават като стъклени, протяга ръка да погали по главата момичето, но вижда, че е гледан, и се въздържа. Затова пък се намесва в разговора на дамите и предлага стая на притеснената госпожица. Оставя визитка. |
− | Седмица по-късно на улицата разказвачът вижда страшна гледка – същата руса млада жена тича и крещи „не за помощ, не от радост, а тъй, както викат лудите: безпричинно”. Дрехите ú са разкъсани, погледът – безумен, но най-ужасна е косата ú. От предишните прекрасни кичури не е останало нищо – те не просто са окълцани, те са оскубани жестоко, изтръгнати явно от ръка с голяма сила. | + | Седмица по-късно на улицата разказвачът вижда страшна гледка – същата руса млада жена тича и крещи „не за помощ, не от радост, а тъй, както викат лудите: безпричинно”. Дрехите ú са разкъсани, погледът – безумен, но най-ужасна е косата ú. От предишните прекрасни кичури не е останало нищо – те не просто са окълцани, те са оскубани жестоко, изтръгнати явно от ръка с голяма сила. |
Излязла е от къща, която и преди е привличала вниманието му – сграда, иззидана от големи каменни блокове, черна, мълчалива, величествена, загадъчна. На „вечно затворената врата” има резбовани два разярени лъва, а фантазията на майстора е добавила и фигури на мъже и жени, но те са обезглавени и убити. У героя е съществувало усещане, че именно там ще се случи нещо ужасно. Със стражаря завеждат госпожицата и звънят на входа, показва се възрастна икономка. Питат там ли живее момичето, а бабата се учудва, че и без това знаят и защо я питат. Когато чува въпроса господинът на горния етаж неин квартирант ли е, старата жена се изумява още повече и се чуди за какъв друг господин става дума, след като питащият знае много добре всичко. В същото време обезумялата госпожица сякаш вижда нещо зад прозореца, полита и пада по каменните стъпала, разбива главата си и умира. | Излязла е от къща, която и преди е привличала вниманието му – сграда, иззидана от големи каменни блокове, черна, мълчалива, величествена, загадъчна. На „вечно затворената врата” има резбовани два разярени лъва, а фантазията на майстора е добавила и фигури на мъже и жени, но те са обезглавени и убити. У героя е съществувало усещане, че именно там ще се случи нещо ужасно. Със стражаря завеждат госпожицата и звънят на входа, показва се възрастна икономка. Питат там ли живее момичето, а бабата се учудва, че и без това знаят и защо я питат. Когато чува въпроса господинът на горния етаж неин квартирант ли е, старата жена се изумява още повече и се чуди за какъв друг господин става дума, след като питащият знае много добре всичко. В същото време обезумялата госпожица сякаш вижда нещо зад прозореца, полита и пада по каменните стъпала, разбива главата си и умира. | ||
Ред 40: | Ред 40: | ||
След още седмица героят се връща след отсъствието си в града и приближавайки входната врата, се чуди откъде му е позната тая черна къща, тия обезглавени фигури от дърво, тия жалузи с позеленели железа. Отваря му възрастна икономка, носи вестници, в тях се описват ставащите в столицата „странни и поразителни по своята прилика неща”. След случая с русата жена е имало в течение на една седмица още три такива случая на обезумели жертви на неизвестен садист, който явно е издевателствал над тях и е отрязвал косите им. Героят разказва преживяното: „Но когато стигнах до пасажа „отрязани коси”, аз коригирах и себе си, и вестника. Гласно казах: косите не бяха отрязани, а оскубани, откъснати – с ръце и нечовешки усилия.” Тогава му се случва нещо странно, съзнанието му се замъглява, картини на ужасни неща изплуват в него, побягва, вижда черния дом, как се отдалечава и крещи, че не живее там. | След още седмица героят се връща след отсъствието си в града и приближавайки входната врата, се чуди откъде му е позната тая черна къща, тия обезглавени фигури от дърво, тия жалузи с позеленели железа. Отваря му възрастна икономка, носи вестници, в тях се описват ставащите в столицата „странни и поразителни по своята прилика неща”. След случая с русата жена е имало в течение на една седмица още три такива случая на обезумели жертви на неизвестен садист, който явно е издевателствал над тях и е отрязвал косите им. Героят разказва преживяното: „Но когато стигнах до пасажа „отрязани коси”, аз коригирах и себе си, и вестника. Гласно казах: косите не бяха отрязани, а оскубани, откъснати – с ръце и нечовешки усилия.” Тогава му се случва нещо странно, съзнанието му се замъглява, картини на ужасни неща изплуват в него, побягва, вижда черния дом, как се отдалечава и крещи, че не живее там. | ||
− | А скоро среща другия в бюрото за квартири – отишъл е да си търси друга, а онзи е давал обява, че предлага добре мебелирана стая, само за госпожици, при нищожен наем. Къщата – същата, от която е излязло обезумялото момиче. И героят решава да прати една своя позната, но онзи искал момичетата да са бедни и от провинцията. Намира друга квартирантка и му я праща. Но тя не се обажда, затова една вечер решава да провери как е. Приближава дома и е привлечен от странната светлина от една от стаите на първия етаж. През жалузите и завесата се вижда вътрешността, в дъното на стаята е коленичил непознатия човек, пред него – голяма пожълтяла икона, вика някого, идва познатата на разказвача, кара и нея да коленичи, после се изправя до нея с някаква книга и я кара да се съблече. От тук нататък се разиграва сцена, в която еротика и насилие са описани драматично – момичето се подчинява, онзи с трепет и вълнение смъква кожен бич от стената, вече не е смирен вярващ, а се изживява като някой, който ще очисти жената пред себе си – с бичуване. Писъци, свещи, гонене и преследване, плач… Когато попадат пак в полезрението на воайорстващия зад прозореца, насилникът подава на жертвата нафора, на лицето му е изписано блаженство, обгръща момичето с ръце и го гали, разплита черните му плитки и започва изведнъж да ги скубе. Героят се втурва на улицата и се разкрещява, събират се хора, опитват да разбият вратата и той – с тях. Никой не отговаря отвътре. Накрая излиза възрастната жена, която го пита: „Господин Лунц, какво става с вас? ” Всички търсят из къщата изверга, откриват момичето, а то крещи насреща му, че е „демон, звяр, чудовище”. Хвърля се срещу него, дърпа жилетката му – изпод скъсаните копчета изпадат кичури от нейната коса. Всички се отдръпват, той самият е ужасен, а над тази няма сцена се чува плачът на възрастната икономка, който повтаря като рефрен въпроса какво става с него. | + | А скоро среща другия в бюрото за квартири – отишъл е да си търси друга, а онзи е давал обява, че предлага добре мебелирана стая, само за госпожици, при нищожен наем. Къщата – същата, от която е излязло обезумялото момиче. И героят решава да прати една своя позната, но онзи искал момичетата да са бедни и от провинцията. Намира друга квартирантка и му я праща. Но тя не се обажда, затова една вечер решава да провери как е. Приближава дома и е привлечен от странната светлина от една от стаите на първия етаж. През жалузите и завесата се вижда вътрешността, в дъното на стаята е коленичил непознатия човек, пред него – голяма пожълтяла икона, вика някого, идва познатата на разказвача, кара и нея да коленичи, после се изправя до нея с някаква книга и я кара да се съблече. От тук нататък се разиграва сцена, в която еротика и насилие са описани драматично – момичето се подчинява, онзи с трепет и вълнение смъква кожен бич от стената, вече не е смирен вярващ, а се изживява като някой, който ще очисти жената пред себе си – с бичуване. Писъци, свещи, гонене и преследване, плач… Когато попадат пак в полезрението на воайорстващия зад прозореца, насилникът подава на жертвата нафора, на лицето му е изписано блаженство, обгръща момичето с ръце и го гали, разплита черните му плитки и започва изведнъж да ги скубе. Героят се втурва на улицата и се разкрещява, събират се хора, опитват да разбият вратата и той – с тях. Никой не отговаря отвътре. Накрая излиза възрастната жена, която го пита: „Господин Лунц, какво става с вас?” Всички търсят из къщата изверга, откриват момичето, а то крещи насреща му, че е „демон, звяр, чудовище”. Хвърля се срещу него, дърпа жилетката му – изпод скъсаните копчета изпадат кичури от нейната коса. Всички се отдръпват, той самият е ужасен, а над тази няма сцена се чува плачът на възрастната икономка, който повтаря като рефрен въпроса какво става с него. |
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
− | == | + | == Издания == |
=== На български език === | === На български език === | ||
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
− | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 | + | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 |
− | : :: * Черният дом — с. 121 — 136 | + | :::* Черният дом — с. 121 — 136 |
− | [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]] | + | |
− | [[Категория:Разкази - диаболизъм]] | + | [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]] |
+ | [[Категория: Разкази - диаболизъм]] | ||
+ | [[Категория: Разкази по име - Ч]] |