БГ-Фантастика:Закон за авторското право и сродните му права
от БГ-Фантастика
Обн. в ДВ, бр. 56 от 29 юни 1993 г., в сила от 1 август 1993 г., изм., бр. 63 от 5 август 1994 г., бр. 10 от 27 януари 1998 г., бр. 28 от 4 април 2000 г., в сила от 5 май 2000 г., бр. 77 от 9 август 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 43 от 20 май 2005 г., в сила от 1 септември 2005 г., бр. 74 от 13 септември 2005 г., в сила от 14 октомври 2005 г.
[редактиране] ДЯЛ ПЪРВИ
АВТОРСКО ПРАВО
[редактиране] Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
[редактиране] Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.
[редактиране] Възникване на авторското право
Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.
[редактиране] Глава втора
ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО
[редактиране] Закриляни обекти
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
[редактиране] Изключения
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.
[редактиране] Глава трета
НОСИТЕЛИ НА АВТОРСКО ПРАВО
[редактиране] Автори и други носители на авторско право
Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.
[редактиране] Предположение за авторство
Чл. 6. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.
Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно
Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.
[редактиране] Съавторство
Чл. 8. (1) Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.
(2) За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда.
(3) След като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин.
(4) Възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.
(5) Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.
[редактиране] Авторско право върху преводи и преработки
Чл. 9. Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.
[редактиране] Авторско право върху периодични издания и енциклопедии
(Загл. доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)
Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
[редактиране] Авторско право върху сборници, антологии, библиографии и бази данни
(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.
[редактиране] Авторско право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата
Чл. 12. Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.
[редактиране] Авторско право върху портрети
Чл. 13. Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.
[редактиране] Авторско право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение
Чл. 14. Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.
[редактиране] Глава четвърта
СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО
[редактиране] Раздел I
Неимуществени права
[редактиране] Видове неимуществени авторски права
Чл. 15. (1) Авторът има право:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.
(2) Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.
[редактиране] Неотчуждимост на неимуществени права
Чл. 16. Неимуществените права по т. 2 и 4 на ал. 1 от предходния член са неотчуждими. Отчуждаването на други неимуществени права може да става само изрично и в писмена форма.
[редактиране] Упражняване на неимуществени права след смъртта на автора
Чл. 17. След смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право неимуществените права, с изключение на правата по чл. 15, ал. 1, т. 6 и 8, се упражняват от наследниците на автора.
[редактиране] Раздел II
Имуществени права
[редактиране] Видове имуществени авторски права
Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
(2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:
1. възпроизвеждането на произведението;
2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
3. публичното представяне или изпълнение на произведението;
4. излъчването на произведението по безжичен път;
5. предаването на произведението чрез кабел или друго техническо средство;
6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
7. превеждането на произведението на друг език;
8. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) преработката на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;
10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел, или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
11. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.
(3) Използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.
(Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
[редактиране] Прекратяване на правото на разпространение
Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Първата продажба или друга сделка на територията на Република България, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на нейна територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не засяга правото по чл. 20.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право.
[редактиране] Право на възнаграждение за всеки вид използване
Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.
[редактиране] Право при следваща продажба
Чл. 20. (1) При повторна и всяка следваща продажба на оригинала на произведение на живописта, скулптурата и графиката чрез посредник или на публична продажба авторът има право да получи възнаграждение в размер пет на сто от продажната цена, ако не е уговорен по-висок процент.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Посредникът или организаторът на разпродажбата е длъжен да уведоми автора в двумесечен срок от продажбата на произведението и да му изплати дължимото възнаграждение пряко или чрез организация за колективно управление на авторски права, както и да му предостави информация за цената, на която е откупено произведението. Авторът и организацията за колективно управление на авторските права са длъжни да не разгласяват така получената информация, ако новият собственик е пожелал това.
[редактиране] Разрешено предаване чрез кабел
Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., предишен чл. 21, доп., бр. 77 от 2002 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото за излъчване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение чрез кабел или друго техническо средство, едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права.
[редактиране] Разрешено излъчване чрез телекомуникационен спътник
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) (1) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и правото за изпращане на произведението от излъчващата организация чрез сигнал до спътник и оттам обратно до Земята по начин, позволяващ приемането му било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. Това е допустимо при положение, че се приема чрез организация-посредник само ако авторът е отстъпил на приемащата организация правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде чрез кабел или друго техническо средство или да го изпълни публично по друг начин. В тези случаи организацията, изпращаща сигнала до спътника, не дължи възнаграждение.
(2) Когато сигналът по ал. 1 е кодиран, разрешението се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.
[редактиране] Глава пета
СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ
[редактиране] Допустимост на свободното използване
(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.
[редактиране] Свободно използване без заплащане на възнаграждение
(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
1. временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:
а) предаване в мрежа чрез посредник, или
б) друго разрешено използване на произведение.
2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
5. използването от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
6. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
9. възпроизвеждането в необходими количества на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив;
13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;
14. използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;
15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.
[редактиране] Свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение
(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на компенсационно възнаграждение е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.
(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 2 не се отнася до компютърните програми и архитектурните произведения. За компютърните програми се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.
Обвързване на свободното използване със запазването на техническите средства за защита
Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Използването на произведения по чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 не може да се извършва по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, без съгласието на носителя на авторското право.
[редактиране] Възнаграждение при свободно използване
(Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване, а възнаграждението по ал. 1, изречение второ - от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 77 от 2002 г.) Възнагражденията се изплащат на организации, създадени по реда на чл. 40 от сдружения, представляващи отделните категории носители на права по този закон. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд "Култура".
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., изм., бр. 77 от 2002 г.) Суми, събрани на основание ал. 1, подлежат на връщане от организациите, които ги събират, в 6-месечен срок от възникване на основанието за това:
1. когато обложените празни звуконосители и видеоносители:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ, без да са били запълнени;
б) са били впоследствие запълнени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
в) са били закупени от законно лицензирани радио- или телевизионни организации и са били запълнени от тях и оставени за нуждите на техните собствени предавания;
г) са били закупени от производители на филми и други аудиовизуални произведения и са били запълнени от тях и използвани за техни собствени производствени или рекламни нужди;
д) (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) са били снабдени или впоследствие бъдат снабдени с технически средства за защита на правата.
2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната;
б) са били закупени от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и ар