Йордан Радичков

от БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Йордан Радичков
Radi4.jpg
Професия: драматург, сценарист

Биографични данни:
Роден на: 24 октомври 1929 г.
Роден в: с. Калиманица, околия гр. Фердинанд
Починал на: 21 януари 2004 г.
Починал в: София

Писател:
Жанр(ове): магически реализъм, фентъзи

Йордан Димитров Радичков е български писател, драматург и сценарист, един от класиците на българската литература.

Съдържание

[редактиране] Биография

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в село Калиманица, близо до гр. Фердинанд (днес Монтана), което през 1984 г. е разрушено, защото е трябвало да бъде залято от язовир Огоста.

Завършва гимназия в Берковица през 1947 г. В продължение на няколко години се възстановява от заболяване от туберкулоза в санаториум в Искрец и в родното си село.

Работи като кореспондент (1951 г.) и редактор (1952 г.1954 г.) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954 - 1960 г.), в Българска кинематография (1960 – 1962 г.), като редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962 – 1969 г.).

Радичков е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (1973 г.1986 г.) и заместник-председател на Съюза на българските писатели (1986 г. – 1989 г.).

[редактиране] Стил и особености

Стилът на писане на Йордан Радичков е специфичен. Класическите му произведения включват много етнографски елементи, местни диалектни думи, поверия и приказни герои. Трудно е да бъдат определени стилово - биха могли да бъдат приказка, фентъзи, магически реализъм... Повествованието е напълно свободно: разказът може да започне със средата на сюжета си.

Авторът често илюстрира книгите си сам. Стилът на рисунките му е наивистичен, подобен на детски рисунки, и спомага за създаването на характерната им атмосфера.

[редактиране] Признание и награди

[редактиране] Признание

Според изследване на Светла Девкова произведенията на Йордан Радичков са превеждани на 37 езика и са издаденн в 45 страни в света. Особено ценен в Италия и в скандинавските страни, той е публикувал над сто заглавия в чужбина.

Пиесите му „Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“ и „Опит за летене“ са играни в Австрия, Беларус, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария, Югославия.

[редактиране] Награди

  • През 1984 г. му е присъдена Международната италианска награда „Гринцане Кавур“, учредена от Международното издателско дружество - СЕИ - в Торино и от Общинския съвет в град Алба.
  • През 1988 г. е удостоен с шведска държавна награда за заслуги „Северна звезда“.
  • През 1993 г. получава специалната награда на Международната академия по изкуствата в Париж.
  • През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории“ е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Получава почетен „Ханс Кристиан Андерсен“, диплом и грамота.
  • През 1996 г. получава наградата „Аскеер“ за цялостен принос в развитието на театралното изкуство.
  • През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен за цялостен принос в българската култура.
  • През 2003 г. група български интелектуалци предприемат инициатива Йордан Радичков да бъде предложен за лауреат на Нобелова награда по литература. Планът се проваля поради смъртта на писателя в началото на 2004 г.

[редактиране] Любопитни факти

  • Йордан Радичков е известен привърженик на ПФК Славия.
  • През 1972 г. Йордан Радичков е сценарист на новогодишната програма на телевизията. Лафовете му от това предаване:
 :„висим като паяци в неловко мълчание“
 :„мамка му и прасе“
 :„а какво да кажем ние с гайдите?“
влязоха трайно в речта на българина.

[редактиране] Библиография

[редактиране] Фантастика

(Типичните за стила на Радичков произведения са третирани тук като вид фантастика - фентъзи или магически реализъм.)

[редактиране] Романи

[редактиране] Повести и новели

[редактиране] Разкази

[редактиране] Пиеси

[редактиране] Нефантастика

[редактиране] Разкази

[редактиране] Пътеписи

  • 1966 г. - „Неосветените дворове“ (пътепис за Сибир) (също издаден 1969, 1979)

[редактиране] Публикации

[редактиране] На български език

[редактиране] Фантастика

[редактиране] Сборници

[редактиране] Нефантастика

[редактиране] Сборници
  • 1959 г. - „Сърцето бие за хората“ (сборник разкази)
  • 1961 г. - „Прости ръце“ (сборник разкази)
  • 1962 г. - „Обърнато небе“ (сборник разкази)
  • 1964 г. - „Шарена черга“ (сборник приказки за деца) (също издаден 1987, допълнено)
  • 1965 г. - „Горещо пладне“ (сборник разкази)
  • 1969 г. - „Барутен буквар“ (сборник разкази) (също издаден 1972, 1976, 1987)
  • 1994 г. - „Малки жабешки истории“ (сборник приказки за деца)

[редактиране] Източници

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Общност
Инструменти