Киберпънк

Киберпънк (от кибернетика и пънк) е направление в научната фантастика, което се фокусира върху компютрите, информационните технологии и техните потребители, обикновено на фона на определен упадък в социалния ред. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствени интелекти и мегакорпорации в недалечното бъдеще на една антиутопична Земя, по-рядко друг свят. Атмосферата прилича на филмовия ноар.

За първи книги в направлението се считат „Невромантик“ на Уилям Гибсън и Schismatrix на Брус Стърлинг. Терминът за първи път се среща в творбите на Айзък Азимов, а като название на литературна творба се появява в разказа на Брус Бетке „Cyberpunk!“.

По-късно направлението предизвиква вълна от себеоткриване и себеопределяне на голяма маса от хора, които зачеват т.н. „киберпънк култура“, състояща се от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове.

Сред българските автори с киберпънк творби се открояват Иван Попов, Георги Малинов, Богдан Русев, Елена Павлова и Григор Гачев.