Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)
| Светослав Минков: строго поверително | |
| автор: | Румяна Пенчева |
|---|---|
 | |
| Издание: | първо |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | февруари 2011 г. |
| Издателство: | „Изток-Запад“ |
| Формат: | 16/60/90 |
| Страници: | 288 |
| ISBN: | 954-321-808-0 |
| Екип: | |
| Корица: | Румен Хараламбиев |
| Коректор: | Людмила Петрова |
| Предпечат: | „Изток-Запад“ |
| Печат: | „Изток-Запад“ |
| | |
| Бележки: | в издателското каре не е посочен редактор |
„Светослав Минков: строго поверително“ е документално изследване от Румяна Пенчева – плод на дългогодишните ѝ занимания с този класик на българската литература. Тук личността и делото на Минков са показани в нова светлина чрез спомените на негови роднини, приятели и почитатели. Използвани са и ценни архивни свидетелства.
Книгата е обогатена с множество редки снимки, представящи Светослав Минков в различни периоди от живота и творчеството му.
Съдържание
Съдържание[редактиране]
- Началото / 7
- Теодора Костова, сестрата / 41
- Как Светослав Минков написа „Другата Америка” / 43
- Георги Караиванов, приятелят / 57
- Япония – приближаването на далечното тайнство / 61
- Мария Томова, първата съпруга / 95
- Една (не)възможност / 97
- Фани Попова-Мутафова, приятел и колега писател / 103
- Обичам неизвестността и затова не си правя предварителни планове / 105
- Йорданка Минкова, втората съпруга / 137
- Живот като на кино / 139
- Йордан Стратиев / 148
- Николай Марангозов / 149
- Случайни, чужди и вражески елементи / 151
- Димитър Пантелеев / 199
- Истините на две писма / 201
- Дора Светослав Минкова, дъщерята / 213
- Ти кога най-после ще почнеш да пишеш утвърждаваща сатира? - запита го Бешков. Когато и ти почнеш да рисуваш хвалебствени карикатури - отвърна Славчо / 215
- Александър Карапанчев, читателят - През очите на фантаскопа / 253
- Епиграма за другари двама / 265
- Никола Фурнаджиев / 267
- Животопис / 269
- Светослав Минков и формулата „От мене по-големо нема!” - Росен Тахов / 273
- Показалец на имената / 277
Други[редактиране]
- Реклама за книги на издателство „Изток-Запад“ / 287
- Есе от Деян Енев, поместено на ІV корица
Анонс[редактиране]
„Разказвачът на „модерните времена", както сполучливо е наречен от критиците, е може би единственият български писател, който е едновременно глобалист и антиглобалист, казано по съвременному.
Екзотичното му на пръв поглед творчество е онази доста тънка нишка, която дава автентично европейско и световно звучене на литературата ни, но заедно с това и надеждно я предупреждава за „полиетиленовите ужаси” на съвременната цивилизация и така създава един свръхценен имунитет в нея. Прозорливостта на твореца Светослав Минков се доказва особено силно днес. Затова появата на тази книга на доказалия блестящо качествата си литературен изследовател Румяна Пенчева се явява съвсем навременен и необходим акт – както за книжовността ни, така и за читателската публика.
Румяна Пенчева съумява да създаде една стереокартина на епохата, привличайки свидетелства от най-различни масиви с информация – от вестникарски публикации през архивите на министерства и ведомства до писателски дневници и спомени. И всичко това е написано толкова живо и увлекателно, че ако ми бъде простен рискът на сравнението, по невероятната възстановка на епохата четивото на изследователката ми прилича на „Рагтайм” на Едгар Лорънс Доктороу.
Светослав Минков е обичал да пише на хубава хартия със скъпи писалки, задължително облечен в костюм. По това напомня на Йовков, който винаги е сядал да пише в строго определен час на деня, облечен с бяла риза. Минков е обичал да пътува. Ценял е скъпите дрехи и хубавите вещи. Дори един от роднините му бе споделил наскоро, че срещнал човек, който му се похвалил, че още носи един от хубавите английски костюми на писателя. Костюмът не бил мръднал. Костюмите му го надживяха, горчиво би заключил неговият гуру в света на мистиката и личен приятел Густав Майринк. Защото кредото на Майринк гласи: „Това, което ние наричаме живот, е всъщност чакалня на смъртта.“ Но дали наистина е така?
Книгата на Румяна Пенчева е отговорът на този въпрос.
