Петър Кърджилов
Петър Кърджилов | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 24 декември 1950 г. |
Роден в: | Стара Загора |
Писател: | |
Псевдоним(и): | Пит Къри |
Жанр(ове): | научна фантастика, фентъзи |
Петър Кърджилов e автор на научна фантастика и фентъзи. Използва и псевдонимите Пит Къри и Питър Ърл Грейхард.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е на 24 декември 1950 г. в гр. Стара Загора. Завършва Висшия институт за театрални изкуства „Кръстьо Сарафов" през 1980 г. със специалност киноведение и дълги години работи в Националната филмотека. Бил е завеждащ архива на Българската национална телевизия.
Работил е като заместник-главен редактор на списание „ФЕП“. През 1992 г. оглавява списанието „Фантастични истории“. Участвал е също в дейността на списание „Върколак“. Секретар е на Сдружението на българските писатели фантасти.
Завършил е кинознание във ВИТИЗ.
Приноси към фантастиката[редактиране]
Изявява се в областта на научната фантастика от 1980-те, и е популярен като ярък автор на хуманитарна („мека“) научна фантастика. В прозата му често се срещат литературни реминисценции и алюзии. Често използва приказни и митологични сюжети, които интерпретира в научнофантастичен контекст. Пише и хумористична фантастика („Звездни детективи“) и фантастични произведения за деца (пак „Звездни детективи“, „Пръстенът на магьосника“).
Награди и признания[редактиране]
- 1988 г. – Трета награда в конкурс на в-к „Народна младеж“ за разказа „Седем дни без гравитация“.
- 1993 г. – Награда „Гравитон“ за писателско творчество.
- 2020 г. – Министерството на културата отличава изследователя на българското кино Петър Кърджилов с грамота и почетен знак
„Златен век“ – огърлие.
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Повести и новели[редактиране]
- 1999 г. - „Загадъчното убийство на Гай Юлий Цезар“
- 1999 г. - „В света на безплътните“
- 1999 г. - „Откраднатата картина“
- 1999 г. - „Тринадесетте годеници на принца“
- 1999 г. - „В страната на приказките“
Разкази[редактиране]
- 1985 г. - „Детски длани“
- 1985 г. - „Дългото пътуване“
- 1985 г. - „Зрима доброта“
- 1985 г. - „На път за Итака“
- 1986 г. - „Великият инквизитор“
- 1987 г. - „Вградената сянка на обичта“
- 1987 г. - „Всеки има свой свят“
- 1987 г. - „Къщата на залеза“
- 1987 г. - „За да пребиваваш между великите богове“
- 1987 г. - „Орбитата на Сизиф“
- 1987 г. - „Основание за смърт“
- 1987 г. - „Човекът, който искаше да играе Хамлет“
- 1988 г. - „Дюшеш в пространството“
- 1988 г. - „Ехото на Вселената“
- 1988 г. - „Камъкът“
- 1988 г. - „Последният изпит“
- 1988 г. - „Седем дни без гравитация“
- 1989 г. - „Домът на залязващото слънце“
- 1996 г. - „Ефектът на д-р Стриптийз“
- 1997 г. - „Пещерата на желанията“
- 1997 г. - „Вълшебните слова“
- 1997 г. - „Джуджето на Дядо Коледа“
- 1997 г. - „Жълто“
- 2001 г. - „Вавилонската кула на самотата“
- 2004 г. - „Сянката“
Статии[редактиране]
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1987 г. - „Орбитата на Сизиф“ (сборник научно-фантастични разкази и новели, поредица „Библиотека Фантастика“) - издателство „Отечество“
- 1989 г. - „Призрачен цикъл“ (разкази и новели, библиотека „Приключения и научна фантастика“), №133 - издателство „Народна младеж“
- 1996 г. - „Не обиждайте мафията“ (хумористични разкази)
- 1996 г. - „Пръстенът на магьосника“ (вълшебни приказки)
- 1999 г. - „Звездни детективи“ (новели, поредица „Нова българска фантастика“) - издателство „Аргус“
- 2005 г. - „Основание за смърт“ (поредица „Нова българска фантастика“) - издателство „Аргус“
- 2012 г. - „Старогръцки митове и легенди, том І“ - издателство „Изток-Запад“
Участие в съвместни издания[редактиране]
- 1985 г. - „Фантастика-1“ (сборник за научна фантастика и прогностика) - издателство „Народна младеж“
- „Детски длани“ (разказ)
- „Дългото пътуване“ (разказ)
- 1986 г. - „Фантастика-2“ (сборник за научна фантастика и прогностика) - издателство „Народна младеж“
- „Великият инквизитор“ (разказ)
- 1996 г. - „Други светове“ (сборник, библиотека „Фантастика“ No. 10) - издателство „Офир“
- „Ефектът на д-р Стриптийз“ (разказ)
- 2000 г. - „Чудни хоризонти“ (антология, поредица „Нова българска фантастика“ No. 5) - издателство „Аргус“
- „Вълшебните слова“ (разказ)
- 2003 г. - „Мними хоризонти“ (антология, поредица „Нова българска фантастика“ No. 14) - издателство „Аргус“
- „Жълто“ (разказ)
- 2008 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“ (годишник) - издателство „ЕГИ“
- „Целулоидната Уелсиада“ (статия)
- 2013 г. - „За спасяването на света“
- 2015 г. - „Алманах ФантАstika/2013-14“
- 2017 г. - В сб. Алманах ФантАstika/2016
- 2020 г. - „Алманах ФантАstika/2019-20“
Публикации в периодика[редактиране]
- 1983 г. - в-к „Орбита“, 1983 г., 28 бр.
- „Империята отвръща на удара“ (статия за научнофантастичния филм)
- 1985 г. - в-к „Орбита“, 1985 г., 841 бр.
- „Зрима доброта“ (разказ)
- 1985 г. - в-к „Студентска трибуна“, 1985 г., 20 бр.
- „На път за Итака“ (разказ)
- 1988 г. - списание „ФЕП“, 1-2 бр.
- „Пътуване през невъзможното“ (статия за научнофантастичното кино)
- 1988 г. - списание „Тракия“, 1988 г., 5 бр.
- „Последният изпит“ (разказ)
- 1988 г. - в-к „Орбита“, 1988 г., 991 бр.
- „Дюшеш в пространството“ (разказ)
- 1988 г. - в-к „Орбита“, 1988 г., 1008 бр.
- „Ехото на Вселената“ (разказ)
- 1989 г. - списание „ФЕП“, бр. 5/89
- „Лунно шоу на Майкъл Джексън“ (статия за филма „Лунен пешеходец“)
- 1997 г. - сп.„Върколак“, бр. 1/97
- „Вълшебните слова“ (разказ)
- 1997 г. - сп.„Върколак“, бр. 2/97
- „Пещерата на желанията“ (разказ)
- 1997 г. - сп.„Върколак“, бр. 4/97
- „Джуджето на Дядо Коледа“ (разказ)
- 1997 г. - сп.„Пламък“, бр. 7-8/97
- „Жълто“ (разказ)
- 2001 г. - списание „Зона F“, 9 бр.
- „Вавилонската кула на самотата“ (разказ)
- 2004 г. - Сп. „Вселена, наука и техника“, бр. 10
- „Сянката“ (разказ)
На руски език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1989 г. - „Призрачный цикл“ (сборник) - издателство „София прес“, на руски език.
Участие в съвместни издания[редактиране]
- 1987 г. - „Научная фантастика“ (антология) - издателство „София прес“, на руски език
- Зримая человечность„ (“Зрима доброта") (разказ) (превод Т. Митев)
- 1988 г. - „Детские ладошки“ (антология) - издателство „София прес“, на руски език
- „Детские ладошки“ („Детски длани“) (разказ) (превод И. Крыжановский)
- 1988 г. - „На суше и на море (1988 г.)“ (алманах) - издателство „Мысль“, на руски език
- „Камень“ („Камъкът“) (разказ)
- 1989 г. - „Игра теней“ (сборник) - издателство „София прес“, на руски език
- „Дом заходящего солнца“ („Домът на залязващото слънце“) (разказ)
- 1990 г. - „Белая бездна“ (антология) - издателство „Свят“, на руски език
- „Детские ладошки“ („Детски длани“) (разказ)
- 2018 г. - В сб. „Электрические слезы“ - Издательство Фантпросвет
- Зримая человечность
На немски език[редактиране]
- 1989 г. - В сб. Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)
- Peter Kyrdshilow: „Der Mann, der Hamlet spielen wollte“ (Петър Кърджилов: Човекът, който искаше да играе Хамлет). Превод: Sybille Pommerenke-Jeske
На унгарски език[редактиране]
- 1988 г. - В сб. „Téren és időn túl...“ - Издателство World SF Magyar Tagozata
- Petar Kardzsilov. Az utolsó Hamlet (разказ, превод É. Botos) („Човекът, който искаше да играе Хамлет“)
Външни връзки[редактиране]
- 2013 г. – Българският фантаст има още шансове – интервю на Александър Карапанчев с Петър Кърджилов.
- 2020 г. – Трябва да се мечтае! – интервю на Адриан Лазаровски с Петър Кърджилов.
- 2021 г. – Пламъкът на дарбата – рецензия от Адриан Лазаровски.
Източници[редактиране]
- („Болгария фантастическая“, стр. 1)