Владимир Полянов

Владимир Полянов
(рожд. име Владимир-Георги Иванов Тодоров)
белетрист, режисьор, драматург, преводач
Биографични данни:
Роден на:	6 май 1899 г.
Роден в:	Русе
Починал на:	4 декември 1988 г.
Починал в:	София
Писател:
Творчески период:	1922 г. - 1988 г.
Жанр(ове):	диаболична фантастика
Преводач:
От езици:	немски
На езици:	български
Автори:	Валдемар Бонзелс

Владимир Полянов e автор на диаболични разкази и повести, повлияни силно от стила и атмосферата в творбите на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алън По. Диаболизмът е направление, производно на експресионизма. В България основните му представители са Светослав Минков, Георги Райчев и Владимир Полянов, като творбите им, наситени със страх, ужас, видения, психологически терзания и свръхестествени събития, са писани основно през 20-те и 30-те години на ХХ век.

Биография

Владимир Полянов е роден в Русе на 6 май 1899 г. Кръщелното му име е Владимир-Георги Иванов Тодоров. Следва медицина в Софийския университет (1919–1921 г.), в университета в Грац, Австрия (1921 г.), и в Мюнхен (1922–1923 г.). През 1922 г. учи също философия във Виенския университет. Завършва дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София през 1928 г., но желанието му да реализира потенциала си го отвежда във Варшава, където през 1939 г. изкарва режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство. Между 1924 г. и 1934 г. е секретар в Главна дирекция на железниците в София. Между 1937 г. и 1941 г. работи в Министерството на народната просвета. От 1942 г. до 1944 г. е директор на Народния театър в София и Държавната театрална школа. Един от основателите на българския ПЕН-клуб („ПЕН“ е абревиатура от англ. думи за „поет“, „есеист“, „новелист“, а ПЕН-клубът е международна правозащитна организация на писатели, преводачи и редактори) и негов секретар от 1926 г. до 1932 г. Работи като режисьор към театрите в Русе, Бургас, София, Пловдив, Перник, Сливен, Разград, Смолян.

Приноси към фантастиката

Двамата със Светослав Минков стават интелектуални бащи на издателството „Аргус” (1922 г.) и създават поредицата „Галерия на фантастите” (1925 г.).

Превежда диаболични и други фантастични произведения от английски и немски език.

Произведения

Фантастика

Разкази

• 1922 г. - „Ерих Райтерер"
• 1922 г. - „Смърт"
• 1922 г. - „Един гост"
• 19?? г. - „Произшествие"
• 19?? г. - „По-силен от смъртта"
• 19?? г. - „Мрежата на дъжда"
• 1923 г. - „Пробуждане"
• 19?? г. - „Черният дом"
• 19?? г. - „Пътеки през неуловимото"
• 19?? г. - „Секретарят на Луната"
• 1926 г. - „На моста"
• 19?? г. - „Смъртта в китайския квартал"
• 19?? г. - „Упоритият мъртвец"
• 19?? г. - „Театър с огледала"
• 19?? г. - „Играчи"
• 19?? г. - „Маски"
• 19?? г. - „Спомен за Светослав Минков"

Публикации

На български език

Фантастика

• 1922 г. - „Смърт“ (сборник разкази) - издателство „Аргус“
• 1923 г. - „Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази“, София, Печатница Обзор 1923, Хвърчаща библиотека, № 2
• 1926 г. - „Момичето и тримата: Разкази“ (сборник разкази), София, Печатница Родопи на Тод. Л. Клисаров
• 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102

Нефантастика

• 1938 г. - „От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването”
• 1947 г. - „От първата лодка до парахода-град”
• 1948 г. - „Велики пътешественици. Кратка история на завладяването на Земята”
• 1956 г. - „Христофор Колумб. Адмиралът на морето-океан”

Неизвестен жанр (временен раздел)

• 1926 г. - „Детето“
• 1927 г. - „Крадецът“
• 1928 г. - „Слънцето угаснало“ (роман)
• 1931 г. - „Човекът в огледалото“ (пиеса)
• 1934 г. - „Двете страни на медала“ (пиеса)
• 1935 г. - „Звезда в прозореца“
• 1961 г. - „Слънчеви петна“ (пиеса)
• 1974 г. - „Ръцете на приятеля“
• 1978 г. - „Случаят Иван Андреев“
• 1979 г. - „Хроника на узряването“

Преводи

• 1922 г. - Ханс Хайнц Еверс - „Ужасът" (сборник разкази) - Издателство „Аргус“
• 2000 г. - Валдемар Бонзелс - „Приключенията на пчеличката Мая“ (повест за деца) - Издателство „Хермес“

Източници

• Енциклопедия „България“. Издателство на Българската академия на науките, С., 1986, т. 5
• Речник на българската литература. Издателство на Българската академия на науките, С., 1982, т. 3 (П - Я)
• Пиндиков, Александър. „Владимир Полянов “. Литературна анкета. Издателство на БАН, София, 1988 г.
• Сарандев, Иван. „Българска литература (1918-1945) “. Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004 г., т. I[[Категория:Преводачи от немски език|Полянов, Владимир]

Външни връзки

• 2017 г. – Десислава Узунова – „В огледалото на диаболизма“ (разговор с Александър Карапанчев и Пламен Младенов в „Литературен вестник“, брой 31, страница 7 (интервюто онлайн).
• 2017 г. – Наталия Маринова – „На светло и високо: един от бащите на „Аргусъ““ (информационен блок в сайта на клуб „Иван Ефремов“). (Текстът онлайн).
• 2018 г. – „Литературен вестник“, брой 22 от 6-12.06., посветен на Владимир Полянов (броят онлайн).
• 2018 г. – Петър Величков – „Срещи с писателя Владимир Полянов“ (интервю, отпечатано в списание „Библиотека“, брой 4, стр. 79-89 (текстът онлайн).
• 2018 г. – „Очарователното тайнство на прехода“ – интервю с Владимир Полянов, взето от Александър Карапанчев (текстът онлайн).