Разлика между версии на „БГ-Фантастика:Неутрална гледна точка“

Версия от 19:45, 15 декември 2006

Свободната енциклопедия трябва да събере всички знания на човечеството и да стане полезен, надежден и достъпен източник на информация.

Като изключим Лиценза за свободна документация, най-важно и непреклонно правило е да се използва неутрална гледна точка при писането на статии: да не се изразява лично отношение по темата, а да се дава неутрална и обективна информация, която да не влияе върху мнението на читателя.

Хората обикновено вярват в това, което искат, истината е много субективно нещо за всеки, а историята, както е известно, се пише от победителите. Съществува проблем: неутралната гледна точка може да изглежда такава за някой, но пристрастна за друг, това може да се обсъди на дискусионните страници, защото, макар да имаме различия, обикновено всички сме съгласни, че само неутралната гледна точка би позволила на бъдещите читатели и поколения да преценят и сами да изберат своята гледна точка.

Ние трябва да представим информацията по най-безпристрастния начин. Фактите трябва да се изложат, а мненията да се представят като такива. Целта не е да се пишат статии, предлагащи най-разпространената гледна точка, а по-скоро да се представят всички гледни точки върху дадена тема, без вземане на страна и най-коректно: това, което наричаме неутрална гледна точка.

Ако смятате, че дадена статия е "пристрастна", добавете в началото шаблона {{POV}} и обяснете на дискусионната страница на статията, защо според вас статията не е неутрална.

Неутрална гледна точка

Всички статии тук трябва да бъдат написани от неутрална гледна точка. Тя е безусловна, и не подлежи на оспорване. Несъгласието с нея означава несъгласие с целите на БГ-Фантастика.

Увод

Политиката за неутрална гледна точка изисква статиите да бъдат написани обективно, като всички гледни точки бъдат представени по безпристрастен начин.

Тази политика лесно може да бъде разбрана погрешно. Тя не приема, че е възможно да се напише статия от една обективна, безпристрастна гледна точка. Политиката изисква да представяме по безпристрастен начин всички страни в даден спор и да не влагаме в дадена статия твърдения, намеци или внушения, че дадена гледна точка е правилна. От решаващо значение е това, че ние работим заедно, за да направим статиите тук безпристрастни.

Написването на безпристрастен текст е изкуство, което изисква практика. Никой не се ражда с него; не очаквайте да го владеете, без да сте се учили на него.

Основи на понятието неутралност

Тук използваме термините „безпристрастност” и „неутрална гледна точка” с точно определен смисъл, различен от общоприетия:

Безпристрастните статии описват споровете по безпристрастен начин, вместо да се застъпват за която и да било страна в спора. Понеже всички статии се редактират от хора, това е трудно, тъй като за хората е присъща пристрастност.

Оригиналната формулировка на НГТ

Енциклопедията с общо предназначение е сбирка от синтезирани знания, представени от неутрална гледна точка. Енциклопедичният текст трябва до възможно най-голяма степен да следва път, свободен от заемане на всяка друга позиция, различна от позицията на неутралната гледна точка.

Неутралната гледна точка се опитва да представя идеите и фактите по начин, с който да могат да се съгласят както поддръжниците, така и опонентите. Разбира се, 100% съгласие не е възможно: в света има идеолози, които не биха приели каквото и да било представяне, различно от твърдото представяне на тяхната собствена гледна точка. Ние можем да търсим само такъв тип писане, който да е приемлив за хора, разумни по принцип, но имащи различни гледни точки по определени въпроси.

Няколко примера могат да ви помогнат да разберете това, което се опитвам да кажа:

1. Една енциклопедична статия не трябва да твърди, че корпорациите са престъпни организации, дори и авторът й да вярва, че това е така. Вместо това, той трябва да представи факта, като посочи, че някои хора вярват в това и че основанията им за това са еди какви си, а след това трябва да представи какво казва и другата страна.

2. Една енциклопедична статия не трябва да твърди, че laissez-faire капитализмът е най-добрата обществена система [...]. Вместо това, той трябва да представи както аргументите на застъпниците на тази гледна точка, така и на хората, които не са съгласни с тази гледна точка.

Може би най-лесният начин да направите своя текст енциклопедичен е като напишете: хората смятат, че..., а не: това е така. Ако това ви се струва някак си субективистично, колективистично или империалистически, обадете ми се, защото мисля, че просто грешите. Да кажеш: хората смятат, че... е обективен факт и ние можем да го представим съвсем лесно от неутрална гледна точка.

--Джимбо Уейлс, основател на Уикипедия

Какво е неутрална гледна точка?

Това, което имаме пред вид, не е очевидно от пръв поглед и лесно може да бъде разбрано погрешно. Има много други добре обосновани тълкувания на „безпристрастност” и „неутралност”. Значението на „безпристрастен текст”, което е използваме, е „представяне на противоречащи си гледни точки, без да бъдат налагани”. Тази формулировка се нуждае от допълнителни пояснения:

Първо, и най-важно, е да помислим какво означава, когато казваме, че безпристрастният текст представя противоречащи си гледни точки, без да ги налага? Безпристрастният текст не представя само най-популярните гледни точки; той не налага мнението, че най-популярната гледна точка е правилна, след като представи всички гледни точки; той не налага мнението, че някоя средна гледна точка между различните гледни точки е правилната. Представянето на всички гледни точки казва горе-долу, че p-истите твърдят p, а q-истите твърдят q, и докъде е стигнал спорът до момента. В идеалния случай, представянето на всички гледни точки дава изчерпателна информация за тези, които твърдят p и q, защо го твърдят и коя гледна точка е по-популярна (като се внимава да не се асоциира популярност с правилност). Подробните статии може да съдържат и взаимни оценки на p-истите и q-истите, като дава възможност на всяка страна да даде „най-добрия си изстрел” срещу другата, но старателно да се въздържа от това да каже кой печели двубоя.

Тук е необходимо да поясним нещо. Казахме, че неутралната гледна точка, обратно на това, което би трябвало да се разбира от фразата, не е някаква действителна гледна точка, която е „неутрална” или „средна” между различните позиции. Това представлява едно конкретно разбиране на това какво означава „неутрална гледна точка”. Преобладаващото разбиране тук е, че неутралната гледна точка не е гледна точка изобщо; според нашето разбиране, когато някой пише неутрално, той внимава много да не декларира (загатне, внуши или умело манипулира читателя да повярва), че която и да е конкретна гледна точка изобщо е правилна.

Тук е необходимо да поясним и още нещо. Понятието безпристрастното писане може да се схване най-добре като представяне на дискусии, тяхното описване, а не въвличане в тях. Човек може да си представи безпристрастното писане като хладно, непредубедено, аналитично описание на дебати. Разбира се, човек може сериозно да се усъмни, че това може да бъде направено изобщо, без по някакъв начин да се загатне леко или внуши, че една позиция е правилна. Но опитните учени, автори на полемики и оратори са доста привикнали към пристрастността – както към своята, така и към тази на другите, така че те обикновено могат да познаят описание на дебат, в което се усеща благосклонност към една от страните. Ако решат, с малко творчески усилия те обикновено могат да отстранят тази пристрастност.

Сега, една важна уговорка: Статии, които сравняват гледни точки, не е необходимо да представят описание на гледни точки на малцинства по начин или подробно като по-популярните гледни точки. Не трябва да се опитваме да представяме даден спор така, че гледната точка, застъпвана само от ограничено малцинство, да заслужава толкова внимание, колкото и гледната точка на мнозинството. Това може да бъде подвеждащо, що се отнася до формата на спора. Ако представяме спора безпристрастно, трябва да представим противоречащите си гледни точки пропорционално на тяхното представяне сред специалистите по дадената тема или сред заинтересуваните страни. По никакъв начин обаче не трябва да казваме, че гледните точка на малцинството не могат да заслужават толкова внимание, колкото евентуално можем да им отделим на страници, специално посветени на тези гледни точки. Нашето уики няма ограничение за размера. Но дори и на такива страници, където дадена гледна точка е описана с големи подробности, трябва да се убедим, че гледната точка не е представена като истина.

• Ако гледната точка е на малцинство, за нея лесно могат да се дадат факти чрез препратка към общоприети справочни текстове;
• Ако гледната точка се поддържа от значително малцинство, лесно могат да се посочат нейни изтъкнати поддръжници;
• Ако гледната точка се поддържа от изключително малко (или извънредно ограничено) малцинство, мястото й не е тук (освен, евентуално, в някоя помощна статия), независимо от това дали е истина или не, и независимо от това дали може да се докаже или не.

Пристрастието може да не бъде съзнателно. Например, начинаещите в дадена област често не схващат, че това, което звучи благоразумно, всъщност е пристрастно в полза на една конкретна гледна точка. (Така че ние доста често се нуждаем от специалист, който да направи статията напълно безпристрастна). Да вземем друг пример: авторите могат неволно да разпространят „географско пристрастие”, например, като описват даден спор така както той се води в дадена страна, без да знаят, че другаде той е в различни рамки.

Политиката за неутрална гледна точка означава не да се крият различни гледни точки, а да се покаже разнообразието на гледни точки. В случай на спорна тема, силните пунктове и слабите пунктове трябва да се представят според всяка гледна точка, без да се взема страна. Неутралната гледна точка не е политика за „отделни, но равни”. Фактите сами по себе си са неутрални, но простото им натрупване не може да бъде неутрална гледна точка. Също така, ако в дадена статия се представят само благоприятни за дадена гледна точка факти, статията пак няма да бъде неутрална.

Жизнено важен елемент: доброто проучване

Много битки, предизвиквани от субективна гледна точка (СГТ), могат да бъдат избягвани много по-лесно чрез практиката на доброто проучване. Фактите от само себе си и сами по себе си не са гледни точки. Така, един лесен начин да се избегне даване на декларация, която подкрепя дадена гледна точка, е намирането на уважаван източник на факти и цитирането му. Това е лесен начин да се характеризира някоя страна в даден спор, без да се подкрепя гледна точка. Номерът е в това да намерите възможно най-уважавания източник. Опитайте в библиотеката да намерите добри книги и статии от списания и потърсете най-надеждните онлайн източници. Малко повече работа по набиране на материали може да ви спести много време, което бихте изгубили в обяснения по темата.

Единственото друго важно съображение е, че независимо от това, че даден факт от само себе си и сам по себе си не е гледна точка, добавянето на факти само от едната страна на спора, без значение колко добре са цитирани, вече е проблем, свързан със СГТ. Така че, работете за балансираност. Намерете факти, които не са от едната или другата страна и цитирайте източника.

Проста формулировка

Понякога даваме алтернативна формулировка на политиката за безпристрастност: излагайте факти, включително факти за менения – но не налагайте самите мнения. Има разлика между фактите и ценностите или мненията. Под „факт” разбираме „сведение, за което няма сериозен спор”. В този смисъл това, че дадено изследване дава определен публикуван резултат, е факт. Че Марс е планета, е факт. Че Сократ е бил философ, е факт. Никой не оспорва сериозно тези неща. Така че можем спокойно да излагаме колкото може от тях.

От друга страна, под „ценности” или „мнение” разбираме „сведение, за което има известен спор”. Има предел или т.нар. гранични случаи, когато не сме сигурни дали да приемем даден спор сериозно; обаче има много твърдения, които съвсем ясно отразяват ценности или мнения. Че кражбата е нещо нередно е мнение или въпрос на ценности. Че Бийтълсите са най-великата група е мнение или въпрос на ценности. Че Съединените щати са постъпили несправедливо, като са пуснали атомни бомби над Хирошима и Нагасаки е мнение или въпрос на ценности. Че Бог съществува... е, това може да е неприятен въпрос. Дали Господ съществува е въпрос на факти, а не въпрос на ценности. Но тъй като фактът по същество е неоткрит досега, както всички знаят, въпросът дали Бог съществува обикновено ще бъде формулиран като мнение или въпрос на ценности. Да се посочи като факт, че „съществуването на Бог е мнение”, като същевременно привидно сте чувствителен към темата, внушава, че няма факт, който се обсъжда (постмодернизъм или твърд агностицизъм, или че това е относително незначително светско пристрастие).

Тук излагаме фактите и само фактите. Когато трябва да изложим мнение, ние преобразуваме това мнение във факти, като приписваме мнението на някого. Така например, вместо да твърдим, че „Бийтълсите са най-великата група”, можем да кажем: „повечето американци вярват, че „Бийтълс” са били най-великата група”, което е факт, който може да се провери от резултатите на проучванията, или че „Бийтълс имат много песни, които са печелели класацията на Billboard Hot 100”, което също е факт. В първия случай ние налагаме мнение; във втория и третия случай „преобразуваме” това мнение във факти, като го приписваме на някого. Важно е да се отбележи, че тази формулировка е съществено различна от формулировката „някои хора смятат...”, популярна при политическите дебати. Приписването на мнение изисква група от хора, които могат да бъдат идентифицирани и определени количествено като индивиди, или още по-добре – име.

Освен това, при представяне на мнение е важно да се има пред вид, че има разногласия по това как е най-добре да се изложат мненията; понякога ще бъде необходимо да се окачестви описанието на дадено мнение или да се представят няколко формулировки, просто за да се стигне до решение, което безпристрастно да представя всички водещи гледни точки по темата. (Богословските и философските спорове е особено трудно да бъдат оформени по безпристрастен начин).

Но не е достатъчно, за да приложите политиката за безпристрастност, просто да кажете, че трябва да излагаме факти, а не мнения. Когато представяме факт за дадено мнение, важно е също така да представим факти и за противоположните мнения и да направим това, без да внушаваме, че което и да било от тези мнения е правилно. Също така, в общи линии е важно да се представят фактите за доводите, стоящи зад гледните точки и да се поясни кой ги поддържа. (Често е най-добре да се цитира изтъкнат представител на гледната точка.)

Безпристрастност и доброжелателен тон

Ако трябва да характеризираме спорове безпристрастно, трябва да представяме противоположните гледни точки с последователно позитивен, доброжелателен тон. Много статии завършват като партиен коментар, независимо от това, че представят и двете гледни точки. Дори когато дадена тема е представена чрез факти, а не чрез мнение, статията все още може косвено да излъчва позиция или чрез избора на представените факти, или чрез по-умелото им подреждане – например, опровергаване на противоположни мнения, като ги правим да изглеждат много по-зле от тези, събрани в раздела за мнения на опонентите.

Вместо това, трябва да пишем статиите с тон, който да бъде поне приемлив за всички представени позиции, като имаме пред вид важната уговорка за гледните точки на изключително малките малцинства. Нека представяме всички значими противоположни гледни точки доброжелателно. Можем да пишем по този начин: това и това е добра идея, с изключение на това, че от гледна точка на някои недоброжелатели, поддръжниците на въпросната гледна точка са пропуснали тази и тази подробност.

Характеризиране на мнения за работата на хора

Специален случай е изразяването на мнения за естетическа стойност. Статиите за изкуство, хора на изкуството и други теми, свързани с творчество (например, музиканти и композитори, актьори, книги и т.н.), имат склонност към прочувственост. Тя няма място в една енциклопедия. Може да не се съгласим, че еди кой си е най-големият китарист в историята, но може би е важно да се опише как някой човек на изкуството или творба са били посрещнати от широката публика или от изтъкнати експерти. При представяне на преглед на широко разпространените тълкувания на нечие творческо дело, най-подходящи и за предпочитане са цитати или препратки към забележителни личности, които са дали дадено тълкувание. Например, че Шекспир е широко признат като един от най-големите драматурзи, писали на английски език е минимално знание, което някой може да получи от една енциклопедия. Обаче, в интерес на неутралността, този човек трябва също така да научи, че редица уважавани учени твърдят, че има сериозни основания да се заключи, че автор на много от творбите, все още приписвани на Шекспир, е бил съвременникът му Кристофър Марлоу. Забележете, определянето на това как някой човек на изкуството или творба са били посрещнати от публиката или критиката може да изисква изследователска работа; но това посрещане, независимо от особеното мнение на автора на статията , е мнение, което всъщност има значение.

Заключение: писане за врага

Тези, които постоянно се опитват да застъпват своите гледни точки в статии по политически обременени теми, и които изглежда нехаят за това, дали другите гледни точки са представени безпристрастно, нарушават политиката за безпристрастност („пиши безпристрастно”). Но политиката също така ни налага да говорим и за другата страна, а не само да избягваме да застъпваме своите собствени гледни точки. Ако ние не се посветим на осъществяването на това, Уикипедия по тази причина ще бъде по-слаба. Трябва всички да поемем задължението да обясняваме едни на други гледните си точки колкото е възможно по-доброжелателно.

Като казваме това, обясняваме какво може да бъде очевидно при първоначално прочитане на политиката. Ако на всеки от нас бъде позволено да пише пристрастни материали, то как е възможно тази политика изобщо да бъде нарушена? Политиката казва: „Започвай и пиши безпристрастно”. Ако това не изисква всеки от нас безпристрастно да представя гледни точки, с които не сме съгласни, то какво означава това? Може би си мислите, че означава: „Представяйте своята собствена гледна точка безпристрастно и оставяйте другите да се изкажат”. Но имайте пред вид, че всеки от нас поема отговорност за цялата статия, и когато натиснем „съхранение”, след като сме направили промяна, която представя нашата собствена гледна точка, а не противоположната гледна точка или представя противоположната гледна точка субективно или непълно, то ние внасяме пристрастност. Разумно ли е да не поемаме отговорност за цялата статия? Разумно ли е да вземем едни изречения и да кажем: „Тези са мои”? Може би, но в проект, който твърдо и категорично се е посветил на неутралността, такъв подход няма място.

Другата страна може много лесно да открие, че вашите опити да характеризирате нейната гледна точка не отговарят на стандарта, но всъщност важна е мисълта. При разрешаване на спорове по въпроси за неутралността, много по-добре е да приемем, че всички страни трябва да бъдат представени безпристрастно и да накараме поне един колектив да се опита да представи другите страни безпристрастно. Това ще бъде оценено много по-високо, отколкото ако не се направи никакъв опит.

„Писането за врага” може да изглежда като че ли нарочно добавяме аргументи с недостатъци, което би било много странно нещо, за да се върши. Но по-добре е да си представим това (иначе странно) поведение като добавяне на най-добрите (публикувани) аргументи на противника, цитиране на някоя изтъкната личност, която действително е дала аргумента във формата, под която го представяте, като го излагате възможно най-доброжелателно. Учените, напр. философите, правят това постоянно. Винаги цитирайте източниците си и проверявайте дали източниците ви са достойни за уважение, и така няма да сбъркате.

Пример

Може би ще бъде от полза да вземем един пример за пристрастно написан текст и как той бива превърнат в относително безпристрастен.

В статията за аборта в английската Уикипедия, в началото на 2001, някои застъпници на различни схващания използваха страницата за размяна на хапливи забележки, без да бъдат в състояние да постигнат съгласие относно това какви аргументи трябва да има в статията и как да бъдат представени противоположните позиции. За това какво е необходимо – и какво да се добави – се проведе задълбочена дискусия между застъпници на различните позиции относно моралните и правните аспекти на аборта в различни периоди. В резултат на тази дискусия внимателно и умело бяха представени очертаните позиции, без да се фаворизира нито една от тях. Това направи по-лесно организирането и разбирането на аргументите, обхващащи темата за аборта, които след това бяха представени доброжелателно, всеки със своите силни и слаби страни.

Има редица други успешни истории на статии, които започват живота си като виртуални партийни тиради, но където, добре почистени от хора, които грижливо се заемат с представяне на всички гледни точки ясно и доброжелателно.

Друг пример

Един потребител на Уикипедия предлага следния съвет в контекста на статията за Саддам Хусейн:

Изобщо не е необходимо да се казва, че е зъл. Ето защо статията за Хитлер не започва с „Хитлер е лош човек” — не е необходимо, неговите дела го обвиняват хиляда пъти повече. Само даваме списък на фактите за Холокоста безпристрастно и гласовете на мъртвите говорят по начин, който прави заклеймяването безсмислено и ненужно. Моля, направете същото: изредете престъпленията на Саддам и цитирайте своите източници.

Възражения и обяснения

Следва списък на най-често срещаните възражения или въпроси относно политиката за безпристрастност, след които са дадени отговори.

Не съществува такова нещо като обективност

Всеки с някаква философска култура знае това. Така че как бихме приели сериозно политиката за „неутралност”? Неутралност, липса на пристрастност, не е възможна.

Това вероятно е най-често срещаното възражение срещу политиката за неутралност. То също така отразява най-често срещаното погрешно разбиране на политиката. Неправилното разбиране се състои в това да се смята, че политиката казва нещо за евентуална обективност. Това просто не е така. По-специално, политиката изобщо не казва, че има такова нещо като обективност, „гледна точка отникъде” (от фразата на Томас Нейджъл) – такова нещо, от което да следва, че статиите, написани от тази гледна точка са обективна истина. Това не е нито нашата политика, нито нашата цел! Напротив, ние влагаме разбиране за „неутралност” и „безпристрастност”, различно от това, което мнозина може би влагат. Политиката се състои в това, че ние просто описваме споровете, а не се включваме в тях. Като казваме това, не казваме нищо спорно от философска гледна точка; в действителност, това е нещо, което философите правят постоянно. Опитните релативисти веднага ще забележат, че тази политика е абсолютно в съответствие с техния релативизъм.

Ако има евентуално нещо спорно около политиката, спомената в тези редове, това е подразбирането, че е възможно да се описват споровете безпристрастно, така че всички главни участници в тях да имат възможност да погледнат получилия се текст и да се съгласят, че техните гледни точки са представени доброжелателно и възможно най-изчерпателно (в контекста на спора). Дали това е възможно, е емпиричен, а не философски въпрос; а че такова нещо действително е възможно, може да стане ясно просто като направим наблюдения и видим, че такива текстове се пишат всеки ден от повечето опитни учени, енциклопедисти, автори на учебници и журналисти.

Това не трябва да се тълкува в смисъл, че не може да има обективна истина в една енциклопедия, като се има пред вид, че от достъпните документи трябва да се цитират или посочват правилно, когато са налице, източниците от първа ръка, дори и да съществуват източници от втора ръка, които ги цитират неправилно. Неутралността не ни принуждава да внасяме неточна информация, когато нещо може да бъде проверено непосредствено. Неутралността диктува, че може да има множество важни тълкувания на значението или обосноваността на дадена работа, но често съдържанието може да бъде проверено обективно, особено в случай на съвременни документи.

Морално оскърбителни гледни точки

Какво ще кажете за гледни точки, които са морално оскърбителни за повечето хора, като например расизъм, сексизъм или отричане на Холокоста, и които действително се подкрепят от някои хора? Разбира се, че не можем да бъдем неутрални към тях.

Разбира се, можем да включваме дълги спорове, които представят нашата морална антипатия към такива неща; като правим това, можем да поддържаме окуражителна, последователна подкрепа на неутралната гледна точка, като дадена гледна точка приписваме на изтъкнати представители или на дадена група от хора. Други ще имат възможност да си извадят заключение сами и, тъй като са разумни, разбира се, че ще стигнат до нашата гледна точка. Тези, които таят расизъм, сексисъм и т.н., няма да бъдат убедени да променят своите гледни точки въз основа на пристрастна статия, която ги кара да заемат защитна позиция; от друга страна, ако полагаме съгласувани усилия за последователно прилагане на нашата политика за безпристрастност, можем да накараме онези, които имат морално оскърбителни убеждения, да вникнат в същината им и да променят своите възгледи.

Липсата на неутралност като оправдание за изтриване

Политиката за неутралност понякога се използва като оправдание за текстове, които се възприемат като пристрастни. Това не е ли проблем?

В много случаи, да. Много от нас вярват, че фактът, че даден текст е пристрастен, сам по себе си не е достатъчен той да бъде направо изтрит. Ако текстът съдържа обоснована информация, той просто трябва съответно да бъде редактиран.

Понякога има проблеми с определяне на това дали дадено твърдение е истина или е полезно, особено когато „на борда” има много малко хора, които да знаят нещо по тази тема. В такъв случай добре е да повдигнете възражения на дадена дискусионна страница; ако някой има основание да смята, че авторът на пристрастния материал няма да може да бъде подтикнат да го промени, понякога се заемаме да прехвърлим текста на самата дискусионна страница (без да го изтриваме изцяло). Но последното трябва да бъде използвано като последно средство, а никога като начин за наказване на хората, които са написали нещо пристрастно.

Как да постъпваме с пристрастни сътрудници?

Аз съм съгласен с политиката за безпристрастност, но тук има някои хора, които изглеждат абсолютно, непоправимо пристрастни. Трябва да обикалям и да чистя след тях. Какво да правя?

Ако случаят не е приел действително колосални размери, може би най-доброто нещо е да обърнете внимание върху проблема публично като препратите нарушителя към тази страница (но учтиво – блага дума железни врати отваря) и като помолите другите за помощ. Вижте Разрешаване на спорове за повече идеи. Разбира се, трябва да има предел, отвъд който нашият много силен интерес да бъдем напълно отворен проект ще се сблъска с интереса, който огромното мнозинство наши автори има – да бъдат в състояние да извършват работата си без постоянно да се налага да поправят нарушения на хора, които не уважават нашата политика.

Избягване на постоянни спорове

Как можем да избягваме постоянните и безкрайни войни по въпроси за неутралност?

Най-добрият начин да се избягват войни заради нечия пристрастност е да не забравяме, че тук сме сравнително интелигентни и разбрани хора, иначе не бихме работили върху проекта и допринасяли толкова много за него. Трябва да постигнем нашата цел да разбираме гледните точки едни на други и да работим усърдно, за да осигурим безпристрастно представяне на тези други гледни точки. Когато възникне даден спор, като например какво трябва да казва статията или какво е истина, не трябва да приемаме противната позиция; трябва да положим максимални усилия и да отстъпим и да се запитаме: „Как този спор може да бъде описан безпристрастно”? Този въпрос трябва да си задаваме всеки път, когато се появи спорна тема. Работата ни не е да редактираме материала тук така, че да отразява нашите собствени характерни виждания и след това да защитаваме тези редакции от всички, които предявяват претенции; работата ни е да се трудим заедно, като преди всичко въвеждаме ново съдържание, но, също така, когато е необходимо, като постигаме компромис относно това как да бъде описан даден спорен въпрос, така че да бъде безпристрастно за всички страни.

Приемане на необходими уговорки

Какво ще кажете за случая, когато, за да се напише някаква дълга серия от статии върху дадена обща тема, трябва да приемем някои уговорки по спорни въпроси? Такъв е случаят, например, когато се пише за еволюцията. Нали не трябва да разискваме спора „еволюция срещу креационизъм” във всяка от тези статии?

Разбира се, че не. На практика няма нито една тема, към която да можем да пристъпим, без да направим някои уговорки, че за някой може да се окаже спорна. Това е вярно не само за еволюционната биология, но също и за философията, историята, физиката и т.н.

Трудно е да се съставят общи принципи, по които да се ръководим при особени случаи, но следното може да помогне: вероятно не е много разумно да се обсъжда определена уговорка на дадена страница, ако е по-добре една уговорка да бъде обсъждана задълбочено на някоя друга страница. Обаче, може да е уместно едно кратко, ненатрапчиво указание. Например, в статия за еволюционното развитие на конете можем да поставим едно кратко изречение в смисъл, че някои креационисти не вярват, че конете (или изобщо животните) са претърпели еволюция, и насочете читателя към съответната статия. Ако по някой конкретен въпрос има повече специфични аргументи, той трябва да се помести в самостоятелна страница.

Загриженост относно „писането за врага“

Не съм убеден в това, което казвате за „писането за врага”. Не искам да пиша за врага. Мнозинството от тях разчитат на това да излагат като факти много факти, които са явни лъжи. Мислите ли, че за да бъда неутрален при писане трябва да лъжа, за да представя гледната точка, с която не съм съгласен?

Това е неправилно разбиране на това, което казва политиката за неутралност. Вие не твърдите нищо, а казвате: „Еди кой си твърди, че ____________, и следователно ___________”. Това може да бъде направено безпристрастно, без морални угризения, защото приписвате твърдението на някой друг. Струва си да отбележим, че учените са подготвени така, че дори и да се опитват да докажат нещо, дават и контрааргументи, така че да могат да обяснят защо контрааргументите претърпяват неуспех.