Разлика между версии на „България в чуждестранната НФ“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Джослин Брук)
м (малко порядък...)
Ред 3: Ред 3:
 
== Жул Верн ==
 
== Жул Верн ==
  
Романът ''„Дунавският лоцман“'' е публикуван за първи път през 1909 г. Героите са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците - Иван са българи. Може би Ж.Верн е повлиян от историческите събития от този период.
+
* Романът ''„Дунавският лоцман“'' е публикуван за първи път през 1909 г. Повечето герои са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците - Иван са българи. Може би Ж. Верн е повлиян от историческите събития от този период. (Уточнение: Илия е измисленото име, под което се прикрива героят. Истинското му име във френския оригинал е Сергей Ладко; вероятно Жул Верн не е знаел, че това не е българско име. В български преводи на романа е използвано името Стефан Владков.)
  
 
== Фредерик Пол ==
 
== Фредерик Пол ==
Инфо на [[Юлиян Стойнов]] към предговора на ''„Венериански търговци“'' от Фредерик Пол
 
  
Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа ''„Джем“''. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. “хранителен блок” (представете си - изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт.
+
* Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа ''„Джем“''. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си - изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. ''(Източник: [[Юлиян Стойнов]], към предговора на ''„Венериански търговци“'' от Фредерик Пол)''
  
 
== Джоан Роулинг ==
 
== Джоан Роулинг ==
Инфо от [[Григор Гачев]], поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]]
 
  
В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин - Станислав Яневски. ([http://imdb.com/name/nm1648506/ инфо в IMDB])
+
* В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин - Станислав Яневски. ([http://imdb.com/name/nm1648506/ инфо в IMDB]) ''(Източник: [[Григор Гачев]], поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]])''
  
 
== Хърбърт Уелс ==
 
== Хърбърт Уелс ==
Инфо от Юрий Йорданов
 
  
В ''„Освободеният свят“'' Уелс описва свят, разрушен от атомна война, в който българския тъкмо цар Фердинанд се противопоставя на международна организация на народите (ООН?) и не се колебае сам да използва атомни бомби.
+
* В ''„Освободеният свят“'' Уелс описва свят, разрушен от атомна война, в който българският цар Фердинанд се противопоставя на международна организация на народите (ООН?) и не се колебае сам да използва атомни бомби. ''(Източник: Юрий Йорданов)''
 +
* В класиката ''„Когато спящият се събуди“'' плащанията се извършват в „лева“. ''(Източник: [[Юрий Илков]])''
  
== Уелс & Кук ==
+
== Глен Кук ==
Инфо от [[Юрий Илков]]
 
  
В класиката ''„Когато спящият се събуди“'' от Хърбърт Уелс и в епоса ''„Хрониките на Черния отряд“'' от Глен Кук, плащанията се извършват в ЛЕВА.
+
* В епоса ''„Хрониките на Черния отряд“'' от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. ''(Източник: [[Юрий Илков]])''
  
 
== Олег Дивов ==
 
== Олег Дивов ==
  
В романа ''„Закон фронтира“'' на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменава се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курорта „Албена“ и цацата в Несебър.
+
* В романа ''„Закон фронтира“'' на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменават се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курортът „Албена“ и цацата в Несебър.
  
 
== Виктор Пелевин ==
 
== Виктор Пелевин ==
Ред 35: Ред 32:
  
 
== Кир Буличов ==
 
== Кир Буличов ==
Инфо от [[Дилян Благов]]
 
  
В ''„Последната война“'' двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои.
+
* В ''„Последната война“'' двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. ''(Източник: [[Дилян Благов]])''
 +
* В повестта ''„Инопланетяне“'' Кир Буличов споменава България в думите на Катка: ''„Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“'' ''(Източник: [[Ангел Тодоров]])''
 +
* В разказа ''„Получихме златни рибки“'' главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. ''(Източник: [[Григор Гачев]])''
  
== Братя Стругацки ==
+
== Аркадий и Борис Стругацки ==
Инфо от [[Владимир Зарков]]
 
  
В повестта ''„Охлюв по склона“'' един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно.
+
* В повестта ''„Охлюв по склона“'' един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. ''(Източник: [[Владимир Зарков]])''
  
 
== Александър Щеголев ==
 
== Александър Щеголев ==
Инфо от [[Атанас П. Славов]]
 
  
В повестта му ''„Пик Жилина“'' се твърди, че героят от ''„Гадкие лебеди“'' ("Времето на дъжда" на братя Стругацки) Виктор Банев е българин.
+
* В повестта му ''„Пик Жилина“'' се твърди, че героят от ''„Гадкие лебеди“'' („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. ''(Източник: [[Атанас П. Славов]])''
  
 
== Север Гансовски ==
 
== Север Гансовски ==
Инфо от [[Венециян Тодоров]]
 
  
В разказа ''„Демонът на историята“'' става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби.
+
* В разказа ''„Демонът на историята“'' става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. ''(Източник: [[Венециян Тодоров]])''
  
 
== Виктор Конецки ==
 
== Виктор Конецки ==
Инфо от Димитър Арбов
 
  
В книгата ''„Началото на края на комедията“'', издадена от издателство „Г. Бакалов“ ([[1982 г.)]], се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагона изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на US генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. ''„И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника - не знаел с какво и откъде да се отбранява.“''
+
* В книгата ''„Началото на края на комедията“'', издадена от [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] през [[1982 г.]], се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагона изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на US генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. ''„И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника - не знаел с какво и откъде да се отбранява.“'' ''(Източник: Димитър Арбов)''
  
 
== АЛФ ==
 
== АЛФ ==
Инфо от [[Ангел Тодоров]]
 
  
В сериала "Алф", серията в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е "Мис България".
+
* В сериала „Алф“, серията в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. ''(Източник: [[Ангел Тодоров]])''
  
 
== Джослин Брук ==
 
== Джослин Брук ==
Инфо от [[Ангел Тодоров]]
 
  
Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908-1966) се нарича "Кризата в България, или Спасението на Ибсен".
+
* Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908-1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. ''(Източник: [[Ангел Тодоров]])''
 
 
== Кир Буличов ==
 
Инфо от [[Ангел Тодоров]]
 
 
 
В повестта си ''„Инопланетяне“'' Кир Буличов споменава България в думите на Катка: ''„Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“''
 

Версия от 17:07, 15 май 2007

България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. Ето част от малкото примери в световната фантастика:

Жул Верн

  • Романът „Дунавският лоцман“ е публикуван за първи път през 1909 г. Повечето герои са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците - Иван са българи. Може би Ж. Верн е повлиян от историческите събития от този период. (Уточнение: Илия е измисленото име, под което се прикрива героят. Истинското му име във френския оригинал е Сергей Ладко; вероятно Жул Верн не е знаел, че това не е българско име. В български преводи на романа е използвано името Стефан Владков.)

Фредерик Пол

  • Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа „Джем“. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си - изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. (Източник: Юлиян Стойнов, към предговора на „Венериански търговци“ от Фредерик Пол)

Джоан Роулинг

  • В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин - Станислав Яневски. (инфо в IMDB) (Източник: Григор Гачев, поправки от Nightstalker)

Хърбърт Уелс

  • В „Освободеният свят“ Уелс описва свят, разрушен от атомна война, в който българският цар Фердинанд се противопоставя на международна организация на народите (ООН?) и не се колебае сам да използва атомни бомби. (Източник: Юрий Йорданов)
  • В класиката „Когато спящият се събуди“ плащанията се извършват в „лева“. (Източник: Юрий Илков)

Глен Кук

  • В епоса „Хрониките на Черния отряд“ от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. (Източник: Юрий Илков)

Олег Дивов

  • В романа „Закон фронтира“ на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменават се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курортът „Албена“ и цацата в Несебър.

Виктор Пелевин

  • В повестта „ОМОН РА“ се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати.
  • В „Принцът на Госплан“ става дума за „калпава българска дискета“.

Кир Буличов

  • В „Последната война“ двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. (Източник: Дилян Благов)
  • В повестта „Инопланетяне“ Кир Буличов споменава България в думите на Катка: „Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“ (Източник: Ангел Тодоров)
  • В разказа „Получихме златни рибки“ главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. (Източник: Григор Гачев)

Аркадий и Борис Стругацки

  • В повестта „Охлюв по склона“ един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. (Източник: Владимир Зарков)

Александър Щеголев

  • В повестта му „Пик Жилина“ се твърди, че героят от „Гадкие лебеди“ („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. (Източник: Атанас П. Славов)

Север Гансовски

  • В разказа „Демонът на историята“ става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. (Източник: Венециян Тодоров)

Виктор Конецки

  • В книгата „Началото на края на комедията“, издадена от издателство „Георги Бакалов“ през 1982 г., се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагона изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на US генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. „И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника - не знаел с какво и откъде да се отбранява.“ (Източник: Димитър Арбов)

АЛФ

  • В сериала „Алф“, серията в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. (Източник: Ангел Тодоров)

Джослин Брук

  • Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908-1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. (Източник: Ангел Тодоров)