Разлика между версии на „България в чуждестранната НФ“
От БГ-Фантастика
(→Джослин Брук) |
м (малко порядък...) |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
== Жул Верн == | == Жул Верн == | ||
− | Романът ''„Дунавският лоцман“'' е публикуван за първи път през 1909 г. | + | * Романът ''„Дунавският лоцман“'' е публикуван за първи път през 1909 г. Повечето герои са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците - Иван са българи. Може би Ж. Верн е повлиян от историческите събития от този период. (Уточнение: Илия е измисленото име, под което се прикрива героят. Истинското му име във френския оригинал е Сергей Ладко; вероятно Жул Верн не е знаел, че това не е българско име. В български преводи на романа е използвано името Стефан Владков.) |
== Фредерик Пол == | == Фредерик Пол == | ||
− | |||
− | Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа ''„Джем“''. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. | + | * Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа ''„Джем“''. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си - изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. ''(Източник: [[Юлиян Стойнов]], към предговора на ''„Венериански търговци“'' от Фредерик Пол)'' |
== Джоан Роулинг == | == Джоан Роулинг == | ||
− | |||
− | В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин - Станислав Яневски. ([http://imdb.com/name/nm1648506/ инфо в IMDB]) | + | * В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин - Станислав Яневски. ([http://imdb.com/name/nm1648506/ инфо в IMDB]) ''(Източник: [[Григор Гачев]], поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]])'' |
== Хърбърт Уелс == | == Хърбърт Уелс == | ||
− | |||
− | В ''„Освободеният свят“'' Уелс описва свят, разрушен от атомна война, в който | + | * В ''„Освободеният свят“'' Уелс описва свят, разрушен от атомна война, в който българският цар Фердинанд се противопоставя на международна организация на народите (ООН?) и не се колебае сам да използва атомни бомби. ''(Източник: Юрий Йорданов)'' |
+ | * В класиката ''„Когато спящият се събуди“'' плащанията се извършват в „лева“. ''(Източник: [[Юрий Илков]])'' | ||
− | == | + | == Глен Кук == |
− | |||
− | В | + | * В епоса ''„Хрониките на Черния отряд“'' от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. ''(Източник: [[Юрий Илков]])'' |
== Олег Дивов == | == Олег Дивов == | ||
− | В романа ''„Закон фронтира“'' на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, | + | * В романа ''„Закон фронтира“'' на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменават се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курортът „Албена“ и цацата в Несебър. |
== Виктор Пелевин == | == Виктор Пелевин == | ||
Ред 35: | Ред 32: | ||
== Кир Буличов == | == Кир Буличов == | ||
− | |||
− | В ''„Последната война“'' двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. | + | * В ''„Последната война“'' двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. ''(Източник: [[Дилян Благов]])'' |
+ | * В повестта ''„Инопланетяне“'' Кир Буличов споменава България в думите на Катка: ''„Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“'' ''(Източник: [[Ангел Тодоров]])'' | ||
+ | * В разказа ''„Получихме златни рибки“'' главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. ''(Източник: [[Григор Гачев]])'' | ||
− | == | + | == Аркадий и Борис Стругацки == |
− | |||
− | В повестта ''„Охлюв по склона“'' един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. | + | * В повестта ''„Охлюв по склона“'' един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. ''(Източник: [[Владимир Зарков]])'' |
== Александър Щеголев == | == Александър Щеголев == | ||
− | |||
− | В повестта му ''„Пик Жилина“'' се твърди, че героят от ''„Гадкие лебеди“'' ( | + | * В повестта му ''„Пик Жилина“'' се твърди, че героят от ''„Гадкие лебеди“'' („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. ''(Източник: [[Атанас П. Славов]])'' |
== Север Гансовски == | == Север Гансовски == | ||
− | |||
− | В разказа ''„Демонът на историята“'' става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. | + | * В разказа ''„Демонът на историята“'' става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. ''(Източник: [[Венециян Тодоров]])'' |
== Виктор Конецки == | == Виктор Конецки == | ||
− | |||
− | В книгата ''„Началото на края на комедията“'', издадена от издателство | + | * В книгата ''„Началото на края на комедията“'', издадена от [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] през [[1982 г.]], се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагона изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на US генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. ''„И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника - не знаел с какво и откъде да се отбранява.“'' ''(Източник: Димитър Арбов)'' |
== АЛФ == | == АЛФ == | ||
− | |||
− | В сериала | + | * В сериала „Алф“, серията в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. ''(Източник: [[Ангел Тодоров]])'' |
== Джослин Брук == | == Джослин Брук == | ||
− | |||
− | Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908-1966) се нарича | + | * Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908-1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. ''(Източник: [[Ангел Тодоров]])'' |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− |
Версия от 17:07, 15 май 2007
България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. Ето част от малкото примери в световната фантастика:
Съдържание
Жул Верн
- Романът „Дунавският лоцман“ е публикуван за първи път през 1909 г. Повечето герои са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците - Иван са българи. Може би Ж. Верн е повлиян от историческите събития от този период. (Уточнение: Илия е измисленото име, под което се прикрива героят. Истинското му име във френския оригинал е Сергей Ладко; вероятно Жул Верн не е знаел, че това не е българско име. В български преводи на романа е използвано името Стефан Владков.)
Фредерик Пол
- Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа „Джем“. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си - изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. (Източник: Юлиян Стойнов, към предговора на „Венериански търговци“ от Фредерик Пол)
Джоан Роулинг
- В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин - Станислав Яневски. (инфо в IMDB) (Източник: Григор Гачев, поправки от Nightstalker)
Хърбърт Уелс
- В „Освободеният свят“ Уелс описва свят, разрушен от атомна война, в който българският цар Фердинанд се противопоставя на международна организация на народите (ООН?) и не се колебае сам да използва атомни бомби. (Източник: Юрий Йорданов)
- В класиката „Когато спящият се събуди“ плащанията се извършват в „лева“. (Източник: Юрий Илков)
Глен Кук
- В епоса „Хрониките на Черния отряд“ от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. (Източник: Юрий Илков)
Олег Дивов
- В романа „Закон фронтира“ на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменават се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курортът „Албена“ и цацата в Несебър.
Виктор Пелевин
- В повестта „ОМОН РА“ се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати.
- В „Принцът на Госплан“ става дума за „калпава българска дискета“.
Кир Буличов
- В „Последната война“ двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. (Източник: Дилян Благов)
- В повестта „Инопланетяне“ Кир Буличов споменава България в думите на Катка: „Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“ (Източник: Ангел Тодоров)
- В разказа „Получихме златни рибки“ главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. (Източник: Григор Гачев)
Аркадий и Борис Стругацки
- В повестта „Охлюв по склона“ един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. (Източник: Владимир Зарков)
Александър Щеголев
- В повестта му „Пик Жилина“ се твърди, че героят от „Гадкие лебеди“ („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. (Източник: Атанас П. Славов)
Север Гансовски
- В разказа „Демонът на историята“ става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. (Източник: Венециян Тодоров)
Виктор Конецки
- В книгата „Началото на края на комедията“, издадена от издателство „Георги Бакалов“ през 1982 г., се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагона изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на US генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. „И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника - не знаел с какво и откъде да се отбранява.“ (Източник: Димитър Арбов)
АЛФ
- В сериала „Алф“, серията в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. (Източник: Ангел Тодоров)
Джослин Брук
- Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908-1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. (Източник: Ангел Тодоров)