Разлика между версии на „Николай Рьорих“
м (дребни редакции) |
м (уикилинкове на години) |
||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
Нарисувал е над 7000 картини, като около 400 са в България, в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. [[Людмила Живкова]] организира през [[1978 г.]] „Година на Рьорих“ и голяма изложба на негови картини. През [[1979 г.]] тя провежда първата „Асамблея «Знаме на мира»“, която е инициирана от философско-етичните идеи на семейство Рьорих. | Нарисувал е над 7000 картини, като около 400 са в България, в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. [[Людмила Живкова]] организира през [[1978 г.]] „Година на Рьорих“ и голяма изложба на негови картини. През [[1979 г.]] тя провежда първата „Асамблея «Знаме на мира»“, която е инициирана от философско-етичните идеи на семейство Рьорих. | ||
| − | Неговото космическо по мащаб творчество вдъхновява много български художници и писатели, като | + | Неговото космическо по мащаб творчество вдъхновява много български художници и писатели, като [[Николай Райнов]], [[Борис Георгиев]], [[Васил Стоилов]], [[Лили Димкова]] и др. |
| − | През 1993 г. е създадено Българско сдружение „Рьорих“, а по-късно и [[Клуб Приятели на Рьорих|Клуб „Приятели на Рьорих“]] с председател [[Тодор Ялъмов]]. | + | През [[1993 г.]] е създадено Българско сдружение „Рьорих“, а по-късно и [[Клуб Приятели на Рьорих|Клуб „Приятели на Рьорих“]] с председател [[Тодор Ялъмов]]. |
| − | В клуба от 1999 г. се провеждат вечери на българската фантастика, на руски и български космисти, организират се изложби съвместно с [[Клуб Иван Ефремов|Клуб фантастика „И. Ефремов“]] („[[Изложба Жул Верн и България|Жул Верн и България]]“, „[[Изложба 155 г. българска фантастика|155 г. българска фантастика]]“, „[[Изложба Ефремов и България|Ефремов и България]]“ и др.). | + | В клуба от [[1999 г.]] се провеждат вечери на българската фантастика, на руски и български космисти, организират се изложби съвместно с [[Клуб Иван Ефремов|Клуб фантастика „И. Ефремов“]] („[[Изложба Жул Верн и България|Жул Верн и България]]“, „[[Изложба 155 г. българска фантастика|155 г. българска фантастика]]“, „[[Изложба Ефремов и България|Ефремов и България]]“ и др.). |
[[Категория: Нефантасти|Рьорих, Николай]] | [[Категория: Нефантасти|Рьорих, Николай]] | ||
Версия от 19:15, 6 май 2008
| Николай Рьорих | |
| художник, пътешественик, писател и обществен деец | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 5 октомври 1874 г. |
| Роден в: | Санкт Петербург, Русия |
| Починал на: | декември 1947 г. |
| Починал в: | Индия |
Николай Рьорих е световноизвестен художник, пътешественик, писател и обществен деец.
Роден е на 5 октомври 1874 г. в Петербург, Русия. Завършва Художествената академия и Петербургския университет — специалност право. Бързо спечелва слава на оригинален художник със самостоятелни изложби в Русия, Европа, Америка и Индия. Академик от 1909 г., председател на сдружението „Мир исскуства“ и др. Интересът към руската и световната история и култура го формират като професионален археолог (ръководи секция в Императорското археологическо дружество, вицепрезидент на Американската археологическа асоциация и др.) и пътешественик, организирал многобройни експедиции в Америка и Азия. Почива през декември 1947 г. в Индия.
Написал е над 20 книги и 600 очерка.
Нарисувал е над 7000 картини, като около 400 са в България, в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Людмила Живкова организира през 1978 г. „Година на Рьорих“ и голяма изложба на негови картини. През 1979 г. тя провежда първата „Асамблея «Знаме на мира»“, която е инициирана от философско-етичните идеи на семейство Рьорих.
Неговото космическо по мащаб творчество вдъхновява много български художници и писатели, като Николай Райнов, Борис Георгиев, Васил Стоилов, Лили Димкова и др.
През 1993 г. е създадено Българско сдружение „Рьорих“, а по-късно и Клуб „Приятели на Рьорих“ с председател Тодор Ялъмов.
В клуба от 1999 г. се провеждат вечери на българската фантастика, на руски и български космисти, организират се изложби съвместно с Клуб фантастика „И. Ефремов“ („Жул Верн и България“, „155 г. българска фантастика“, „Ефремов и България“ и др.).
