Разлика между версии на „Киберпънк“
(добавки, въпроси) |
(+) |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
По-късно направлението предизвиква вълна от себеоткриване и себеопределяне на голяма маса от хора, които зачеват т.н. „киберпънк култура“, състояща се от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове. <!-- Последните три думички си искат отделно обяснение. Някой? --> | По-късно направлението предизвиква вълна от себеоткриване и себеопределяне на голяма маса от хора, които зачеват т.н. „киберпънк култура“, състояща се от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове. <!-- Последните три думички си искат отделно обяснение. Някой? --> | ||
| − | Сред българските автори с киберпънк творби се открояват [[Иван Попов]], [[Георги Малинов]], [[Елена Павлова]] и [[Григор Гачев]]. | + | Сред българските автори с киберпънк творби се открояват [[Иван Попов]], [[Георги Малинов]], [[Богдан Русев]], [[Елена Павлова]] и [[Григор Гачев]]. |
[[Категория: Жанрове]] | [[Категория: Жанрове]] | ||
Версия от 09:29, 2 януари 2009
Киберпънк (от кибернетика и пънк) е направление в научната фантастика, което се фокусира върху компютрите, информационните технологии и техните потребители, обикновено на фона на определен упадък в социалния ред. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствени интелекти и мегакорпорации в недалечното бъдеще на една антиутопична Земя, по-рядко друг свят. Атмосферата прилича на филмовия ноар.
За първи книги в направлението се считат „Невромантик“ на Уилям Гибсън и Schismatrix на Брус Стърлинг. Терминът за първи път се среща в творбите на Айзък Азимов, а като название на литературна творба се появява в разказа на Брус Бетке "Cyberpunk!".
По-късно направлението предизвиква вълна от себеоткриване и себеопределяне на голяма маса от хора, които зачеват т.н. „киберпънк култура“, състояща се от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове.
Сред българските автори с киберпънк творби се открояват Иван Попов, Георги Малинов, Богдан Русев, Елена Павлова и Григор Гачев.
