Разлика между версии на „Любомир Николов“
м (→Издания: дооправяне) |
м (→В съвместни издания: оооохххх... Наско, моля те, по-леко с претупването на нещата!) |
||
Ред 185: | Ред 185: | ||
===== В съвместни издания ===== | ===== В съвместни издания ===== | ||
− | * [[1989 г.]] - „[[ | + | * [[1989 г.]] - „[[ИНТЕГРАЛЬНЬІЙ КЛУБ ФАНТАСТИКИ, ЭВРИСТИКИ И ПРОГНОСТИКИ им. ИВАНА ЕФРЕМОВА (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1989)|ИНТЕГРАЛЬНЬІЙ КЛУБ ФАНТАСТИКИ, ЭВРИСТИКИ И ПРОГНОСТИКИ им. ИВАНА ЕФРЕМОВА]]“ |
** „Сто первый закон роботехники“ („[[Сто и първият закон на роботехниката]]“) | ** „Сто первый закон роботехники“ („[[Сто и първият закон на роботехниката]]“) | ||
* [[2002 г.]] - сп. „Если“ | * [[2002 г.]] - сп. „Если“ |
Версия от 15:54, 1 ноември 2009
- За другия писател с името Любомир Николов вижте Любомир Павлов Николов
Любомир Николов | |
писател и преводач | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 10 януари 1950 г. |
Роден в: | Казанлък |
Писател: | |
Псевдоним(и): | Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс, Тим Данаилов, Нарви |
Жанр(ове): | научна фантастика |
Преводач: | |
От езици: | английски |
На езици: | български |
Автори: | Дж. Р. Р. Толкин, Стивън Кинг, Ричард Морган, други |
Жанрове: | фентъзи научна фантастика |
Любомир Николов е писател на научна фантастика, преводач, журналист и редактор. Известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които е издавал предимно книги-игри. В последно време често се подписва като Любомир Николов - Нарви.
Съдържание
Биография
Роден е на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил журналистика в СУ „Климент Охридски“ през 1977 г. По време на следването си работи в Българска телевизия заедно с още 15 свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ - правят предаването „По хълмовете на времето“. Работил в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика.
Брат на писателя Сим Николов.
Женен, с една дъщеря от предишен брак.
Награди и признания
Носител е на наградите:
- 1968 г. - Трета награда на сп. „Космос“ за разказа „Главният свидетел“
- 1987 г. - „Еврокон“ за романа „Червей под есенен вятър“
- 1989 г. - „Соцкон“ за творчески постижения
- 1991 г. - Награда на Съюза на преводачите за превода на „Властелинът на пръстените“
- 1999 г. - „Читателска награда за най-добър роман на десетилетието“ за „Десетият праведник“
- 2001 г. - „Гравитон“ за цялостно творчество.
Произведения
Фантастика
Романи
- 1978 г. - „Съдът на поколенията“ (съвместно с Георги Георгиев)
- 1981 г. - „Къртицата“
- 1999 г. - „Десетият праведник“ (получил Читателска награда за най-добър роман на десетилетието)
Повести и новели
- 1986 г. - „Червей под есенен вятър“ (получила наградата „Еврокон“ за 1987 г.)
- 1989 г. - „По стената“
Разкази
- 1968 г. - „Главният свидетел“
- 1976 г. - „Пиршеството на хуните“
- 1980 г. - „Рай за бригадира“
- 1985 г. - „Кораб в бутилка“
- 1986 г. - „Гребенче за таласъма“
- 2000 г. - „Бар „Никъде““
- 2002 г. - „Гората“ [1]
- 2008 г. - „Пренитател за друлки“
- ???? г. - „Вестоносецът на Истарите“ [2]
- ???? г. - „До края на зимната нощ“
- ???? г. - „Доказателство за разумност“
- ???? г. - „Започва ваканцията“
- ???? г. - „Капка воля“
- ???? г. - „Лекарство против мързел“
Книги-игри
Любомир Николов е автор на първите български книги-игри, които публикува с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс. Първата книга-игра, която написва е „В лабиринта на времето“, издадена по-късно от издателство „Плеяда“ под псевдонима Колин Уолъмбъри, но първо е издадена „Огнена пустиня“ от издателство „Еквус Арт“ под истинското име на автора.
- 1992 г. - „Огнена пустиня“, с авторско заглавие „Долината на изгубените сънища“, единствената книга-игра, издадена под истинското име на автора.
- 1992 г. - „Замъкът на таласъмите“, издадена от „Плеяда“
- 1992 г. - „В лабиринта на времето“
- 1993 г. - „Тайната на светещия мъх“
- 1993 г. - „Гората на демона“
- 1993 г. - „Господарят на зверовете“
- 1994 г. - „Нощта на върколака“
- 1994 г. - „Последната врата“
- 1994 г. - „Пъклената кула“
- 1994 г. - „Светилището на Хиперборея“
- 1994 г. - „Трите камъка на съдбата“
- 1995 г. - „Конникът на Апокалипсиса“
- 1995 г. - „Операция „Звезден гост““
- 1995 г. - „Реката, от която никой не се завръща“
- 1995 г. - „Черното огледало“
- 1996 г. - „Нокти срещу огън“
- 1996 г. - „Сянката на Сатаната“
- 1997 г. - „Гробището на слоновете“
- 1997 г. - „Каджанга“
- 1997 г. - „Леденият вихър на смъртта“
- 1997 г. - „Проклятието на замъка Муш-Мурок“
- 1998 г. - „Гримоар“
- 1998 г. - „Конан и играта на боговете“
- 1998 г. - „Подземен бяг“
- 1998 г. - „Полетът на грифона“
- 1998 г. - „Тайната на таласъмите“
- 1999 г. - „Звезден легионер“
- ???? г. - „Колоните на вечността“
- ???? г. - „Ледените пирати“
- ???? г. - „Спасете „Титаник““
Поезия
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1986 г. - „Червей под есенен вятър“ (повест) - издателство „Отечество“
- 1999 г. - „Десетият праведник“ (роман) - издателство „Аргус“
Участие в съвместни издания
- 1980 г. - „Модели-1“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
- 1981 г. - „Модели-2“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
- „Червей под есенен вятър“ (роман)
- 1985 г. - „Фантастика-1“ (антология) - Издателство „Народна младеж“
- „Кораб в бутилка“ (разказ)
- 1986 г. - „Фантастика-2“ (антология) - Издателство „Народна младеж“
- „Гребенче за таласъма“ (разказ)
- 2000 г. - „Чудни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
- „Бар „Никъде““ (разказ)
- 2002 г. - „ВИРТ“ (антология) - издателска къща „Квазар“
- „Гората“ (разказ)
- 2008 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“ (годишник) - издателство „ЕГИ“
- „Пренитател за друлки“ (разказ)
- 2009 г. - С името на Иван Ефремов (Издателство ЕРНОР, 2009)
Публикации в периодика
- 1999 г. - „Балада за Фантаста“ (стихотворение) - в сп. „Тера фантастика“, бр. 1/99
- 1982 г. - „И бързаме да се срещнем отново“ (статия за Наталия Андреева) - в в. „Литературен фронт“, бр. 52/82
На руски език
Фантастика
В съвместни издания
- 1989 г. - „ИНТЕГРАЛЬНЬІЙ КЛУБ ФАНТАСТИКИ, ЭВРИСТИКИ И ПРОГНОСТИКИ им. ИВАНА ЕФРЕМОВА“
- „Сто первый закон роботехники“ („Сто и първият закон на роботехниката“)
- 2002 г. - сп. „Если“
- „Лес“ („Гората“), превод Евгений Харитонов.
- 2005 г. - „Десятый праведник“ („Десетият праведник“) - 2 романа, изд. „ЭКСМО“, Москва
Преводи
Превел над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са:
- „Властелинът на пръстените“ — Джон Роналд Руел Толкин (получил Награда на Съюза на преводачите)
- „Силмарилион“ — Дж. Р. Р. Толкин
- „Недовършени предания“ — Дж. Р. Р. Толкин
- „Градът“ — Артър Кларк
- „То“ — Стивън Кинг
- „Сейлъм'с Лот“ — Стивън Кинг
- „Месията на Дюна I“ (изд. „Орфия“) — Франк Хърбърт
- „Месията на Дюна II“ (изд. „Орфия“) — Франк Хърбърт
- „Денят след утре“ — Алан Фолсъм
- „Суперкомандос“ (Altered Carbon) — Ричард Морган
- „Разбудени фурии“ (Waken Furies) — Ричард Морган
- „Отвъд безмълвната планета“ (Beyond the Silent Planet) — Клайв Луис
- „Корпорация «Безсмъртие»“ — Робърт Шекли
- „Цивилизация на статуса“ — Робърт Шекли
- „Те вървяха като хората“ — Клифърд Саймък
- „Алиенистът“ — Кейлъб Кар
- „Африкански мемоар“ — Ърнест Хемингуей
- „Клиентът“ — Джон Гришам
- „Адвокат на улицата“ — Джон Гришам
- „Присъдата“ — Джон Гришам
- „Ден за изповед“ — Алан Фолсъм
Външни препратки
- Любомир Николов на endorion.org
- „Цитаделата“ - Интервю с писателя Любомир “Колин Уолмбъри” Николов (направено от Дамян Христов)
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Любомир Николов“ в българоезичната Уикипедия.
- Любомир Николов в клуб Ефремов