Разлика между версии на „Второстепенни герои в „Ян Бибиян““

Текуща версия към 02:49, 6 юли 2011

Иа[редактиране]

Иа е името на героиня от дилогията на Елин Пелин „Ян Бибиян“: „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната“. Тя е превърната в черна врана от злия магьосник Мирилайлай, който е отвлякъл нея и сестра ѝ Лиана от дома им.

За пръв път читателят се среща именно с враната, която успокоява опечалените родители на Ян Бибиян, че детето им е живо и макар да е попаднало в много лоша компания, тя ще бди над него и няма да позволи да загине. Враната разказва историята на живота си. Била е дете на много богат чифликчия. При една разходка горски разбойници са убили родителите ѝ , а тя се е измъкнала и избягала. Загубила се обаче в гората, където я намерил Ян Бибиян. Той спасил живота й, като я извел от дебрите и отвел до града. Там осиновител на Иа става морски офицер, чиято съпруга е мъртва, а той живее с красивата си голяма дъщеля Лиана. Двете момичета се сприятеляват. Една нощ, докато стоят при прозореца и гледат бурята над пристанището, от морските вълни изниква черен огромен кораб. Две ръце се протягат и стават все по-дълги, докато достигат техния прозорец и ги грабват. Това отвличане е дело на магьосника Мирилайлай. Той принуждава Лиана да му стане съпруга и я държи като затворничка в своето черно огледално царство, а Иа превръща във врана, която поне може да лети из горната земя.

Иа наистина спазва обещанието си - когато Ян Бибиян пада от гърба на лошия си приятел Фют, който го носи вихрено из дяволското царство, враната го улавя и пренася на крилете си до царството на Мирилайлай, където го оставя в Черната огледална зала. Тя става основната му помощничка за победата над магьосника и със съветите си помага на Ян Бибиян не само да разреши загадката с жените, скрити като златен, сребърен и железен косъм в брадата на вещера, но и да освободи птичетата от Желязната гора. След пръскането им с жива вода те се оказват отвлечени подобно на Лиана и Иа деца, които се връщат при родителите си. Лиана също е освободена, а Иа - превърната отново в момиче. Още в края на тази първа книга от романната дилогия си проличава, че между Ян Бибиян и Иа се зараждат чувства. Във втората книга - „Ян Бибиян на Луната“ - това вече е безспорно ясно и една от линиите на фабулата.

В „Ян Бибиян на Луната“ Иа вече е красива млада дама, а Ян Бибиян - любимец на цялото градче, а и един от най-напредничавите и образовани хора в страната си, след като бащата на Иа и Лиана, морският офицер, го праща да учи в морско машинно училище. Двамата не крият чувствата си и поддържат непрекъсната радиовръзка дори когато Ян Бибиян е на Луната, а Иа на Земята. За да се върне по-скоро от там, а и раздразнена, че дъщерите на лунния цар Ягага харесват нейния възлюбен, Иа казва на Ян Бибиян, че старият му приятел Фют все по-често я навестява. Дяволчето вече е голям дявол и измъчва и двамата, като прави романтични визити на Иа, костюмиран, напомаден и с големи букети цветя. Ролята на Иа в тази втора книга е сведена основно до това да разговаря с Ян Бибиян, да предава на земните жители какво прави той на Луната и да го ревнува.

В края на книгата тя дочаква все пак своя герой и за всички става ясно, че ако е била капризна, своенравна и рязка, ако е прекъсвала нарочно радиокомуникациите с космическия кораб на Ян Бибиян, то всичко е било от обич.

Лиана[редактиране]

Лиана е името на героиня от дилогията на Елин Пелин „Ян Бибиян“: „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната“. Заварена сестра на Иа, родна дъщеря на морския офицер, който праща Ян Бибиян за учи в морското машинно училище във втория роман „Ян Бибиян на Луната“.

В „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ Лиана е тази, която Ян Бибиян трябва да спаси от брака с ужасния и страшен магьосник Мирилайлай. Тя е много красива, много нежна и обича пеенето. Ян Бибиян я спечелва на своя страна именно като ѝ пее, а тя му помага да достигне до Кладенчето с жива вода, благодарение на което момчето побеждава магьосника и го убива, а съперниците на Лиана, другите две грозни и зли съпруги на Мирилайлай, превръща в тютюн и отровни гъби, т.е. напълно ги обезврежда.

Лиана се е омъжила против волята си, тя е била отвлечена от дома си една нощ, докато е гледала с малката си сестра Иа бурята над пристанището в родния си град. Магьосникът е изплувал с огромен черен кораб от морето, проточил е дълги ръце и ги е грабнал и отвел в своето царство. Там ги е държал затворени, докато Лиана не е станала негова съпруга, а Иа е превърнал в черна врана. Мирилайлай крие жените си от света - превърнал ги е в железен, сребърен и златен косъм в брадата си и когато завърже трите косъма, те се появяват. (Звучи доста странно, защото не става ясно той винаги в комплект ли ги предпочита и как може да се появи само една от тях.) От живата вода Мирилайлай се превръща в огромен мях, който Ян Бибиян рита и пръсва на парчета. Така Лиана е напълно свободна и с една китка с жива вода превръща сестра си от врана в момиче, птичките в Желязната гора - в деца, дърветата от метал - в раззеленили се и нацъфтели овошки, а люлючетата, начело с предводителя им Лю-лю от покорни слуги на вещера - в работливи мравчици, каквито са били преди да ги подчини магията му.

Във втория роман - „Ян Бибиян на Луната“, Лиана е епизодичен герой, който не играе никаква роля в действието и само се споменава като част от семейството на морския офицер и Иа.

Франц Техниката[редактиране]

Франц Техниката е герой от втората част на дилогията на Елин Пелин „Ян Бибиян“: „Ян Бибиян на Луната“. Той е най-добрият техник в градчето на Ян Бибиян и се съгласява да го вземе за свой чирак и да го изучи на занаята си. Майстор е на всякакви мотори, в автомобилите няма част, за която да не знае за какво служи и как да я поправи. За него авторът разказва, че миналото му е обгърнато в романтична и загадъчна слава. Съгражданите му задълго не са го виждали и се носели слухове, че е пътешествал и стигнал чак до Австралия и Америка, из цяла Европа и най-вече Франция, където и получил толкова много знания за устройството на машините. Този всепризнат капацитет, получил прозвището Франц Техниката, всъщност, както иронично отбелязва разказвачът, бил наричан преди това от своите съграждани Иван Цървулът. Способностите му обаче преобръщат общественото мнение, а добротата му не се повлиява от лошата стара слава на Ян Бибиян. Виждайки, че момчето го влече, сам предлага да го въведе в тайните на майсторлъка си. Дори дава на Ян Бибиян учебник по френски, за да научи езика и да може да чете техническата литература, която си е донесъл от Европа. Той дава толкова знания на чирака си, че когато един самолет се поврежда и каца в полето до градчето, Ян Бибиян успява да помогне на пилотите да поправят повредата, откривайки сходство в устройството на двигателя му с този на автомобилите, които е ремонтирал. Майсторът е искрено радостен, когато научава, че момчето ще учи в техническото училище. Той е един от най-симпатичните и напредничави герои на Елин Пелин, който въплъщава идеята, че независимо колко е беден човек, ако има желание и любознателност, може да се издигне и да стане уважаван от всички специалист в онова, което му се удава.

Други второстепенни герои в „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“[редактиране]

В тази група обединяваме други второстепенни герои от първата част на дилогията на Елин Пелин за Ян Бибиян - „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“. Това са Старият дявол, Чичо Горчилан, Лю-лю.

Старият дявол[редактиране]

Старият Дявол (името му е Фюфюнко) е баща на дяволчето Фют. Той е описан бегло в няколко сцени от „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ като участник в дяволското сборище, главен виновник и извършител на размяната на главите на Ян Бибиян и Калчо и като един от тези, които наказват Фют за загубата на опашката му. Основна грижа за бащата дявол и основно притеснение е да не би приятелството на детето му с човешко момче да „развали“ прекрасните заложби за злотворство у потомъка му. Опасността обаче се оказва съвсем друга за Фют - той не става по-добър, но пък пострадва от буйния нрав на Ян Бибиян, който изтръгва опашката му, когато дяволчето отказва да се подчини и да спре полета из подземното царство. За това наказанието е изтезания и бой в преизподнята - тук бащата, старият дявол, съвсем малко отстъпва на побратимите си, но и провинението на Фют е сериозно - докато опашката му е в човешки ръце, рогатите не могат да вършат пакости по земята и да вредят на хората. Старият дявол се е надявал да прекрати дружбата на детето си с Ян Бибиян, като размени главата на последния с празната глинена глава на Калчо, но това е предпоставка за всичко произлязло по-нататък, за преборването на Ян Бибиян с Мирилайлай, за съжалението му към глиненото момче и сприятеляването му с него, а в крайна сметка - злината се оказва проводник за победата на доброто.

Чичо Горчилан[редактиране]

Чичо Горчилан е името на епизодичен герой в „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“. Той е грънчар. Една обвеяна в мистика фигура, която притежава божествената способност да извае от глина човешко същество и да му вдъхне живот. Името „Горчилан“ е много интересен избор на автора предвид възможния паралел с твореца демиург.

Един ден, както си стои, Чичо Горчилан изработва от глина момчето Калчо и го оставя на слънце да съхне. Забравя за него и тогава именно на хоризонта се появяват пакостливите Ян Бибиян и Фют. Те виждат, че Калчо страда, защото слънцето е напукало тялото му, но вместо да помогнат, му причиняват още повече болка - Ян Бибиян откъсва част от бедрото на глиненото момче.

Лю-лю[редактиране]

Лю-лю е името на второстепенен герой в „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“, предводител на множество човечета, люлючета, които слугуват на злия магьосник Мирилайлай. Той изпълнява безпрекословно всички заповеди на господаря си, но накрая на първата книга за Ян Бибиян е размагьосан и се превръща заедно със другите човечета в мравчица, тъй като се оказва, че такава е била природата му преди това. Изборът на автора да се спре именно на мравките може би насочва към желанието му да покаже, че всички, които просто изпълняват и се подчиняват, без да разсъждават и се противопоставят, когато е необходимо, са нищожни и лесни за смазване създания.

Други второстепенни герои в „Ян Бибиян на Луната“[редактиране]

Лунаги[редактиране]

Лунагите са обитателите на Луната във втория роман от дилогията за Ян Бибиян - „Ян Бибиян на Луната“.

Авторът ги описва твърде подобни на насекоми. Имат прешленести крака и ръце - по два броя, както и пипала като пера на главите, по-големи и ясно изразени при мъжкия пол. Движат се с подскоци по лунната повърхност, за което им помагат кълбообразните стъпала на краката и възглавничките на пръстите на ръцете. Външният им вид е описан доста непривлекателно. Нямат устни, но имат издадена уста. Очите са като в кутии, преграждащи външните им страни, клепачите - като люспи. Нямат уши. Носът им е сплескан. Възглавничките на краката могат да се увеличават двойно и лунагите правят скокове от по 10 метра. Те имат религия - култ към подобни на динозаври свещени животни, съхранили се на невидимата страна на Луната. Там живее и жреческото съсловие, с което Ян Бибиян и Калчо случайно се срещат. Според поверието, ако обикновен жител зърне свещените животни (люспести, с дълъг врат, 20-метрови гущероподобни същества), няма право да встъпва в брак и ще носи нещастие на всички свои близки и роднини. Освен тези, лунагите притежават и опитомени животни, които ползват за езда. Те са крилати и с тях лунагите се придвижват и по земята, и във въздуха. Споменава се и за растителност - подобна на лишеи и мъхове и твърде оскъдна.

Ягага[редактиране]

Ягага е името на второстепенен герой от втората част на дилогията на Елин Пелин '„Ян Бибиян“: „Ян Бибиян на Луната“. Той е цар на едно от четирите царства, които съществуват на Луната. Властен, но гостоприемен, Ягага праща водач, който да посрещне гостите от Ваха (така лунагите наричат Земята, а собствената си планета наричат Маха). Той представя на Ян Бибиян и Калчо своята съпруга Ягагада и дъщерите си Шагада и Дагада, а тъй като героите успяват да постигнат мир между всички царе, иска да им даде принцесите за съпруги. Като всяка царска особа, Ягага не приема отказ. Описани са пищни празненства с ядене и пиене, песни и танци, съвсем по земен модел.

Шагада, Дагада, Ягагада[редактиране]

Шагада и Дагада са дъщери на лунния цар Ягага, а Ягагада е негова съпруга. Шагада харесва Ян Бибиян, а Дагада - Калчо и искат да се оженят за тях. Баща им също желае да ги даде за съпруги на гостите от Земята. Двете принцеси не са красиви по никои земни критерии, така че двамата оказали се неволни кандидат-женихи никак не са въодушевени от перспективата да станат принцове. Все пак момичетата имат характер и той не е разглезен като на повечето приказни принцеси. Готови са да търпят глад, лишения, липса на приятели и трудности при адаптирането, само и само да станат жени на Ян Бибиян и Калчо и да ги последват на Земята. Двамата се виждат в чудо, защото всички опити да ги разубедят и откажат, се провалят. Накрая една щастлива случайност среща Ян Бибиян и Калчо със свещените животни и когато принцесите разбират, че годениците им са ги видели, ужасени и с писъци се разбягват, а героите напускат по най-бързия начин Луната и се отправят към Земята.

Магу[редактиране]

Магу е името на водача, назначeн от цар Ягага за Ян Бибиян и Калчо. Той им показва особеностите на планетата и им разказва за отношенията между враждуващите 4 царства на лунагите. Страхлив, бъбрив, харесва много виното, което героите са донесли от Земята и от момента на вкусването до последната си поява ходи подпийнал и подозрително развеселен.