Разлика между версии на „Борис Ангелушев“

Текуща версия към 23:37, 7 юли 2011

Борис Димитров Ангелушев e илюстратор и оформител на книги, живописец и карикатурист.

Биография[редактиране]

Роден е на 25 октомври 1902 г. в Пловдив. Завършва приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпигил и проф. Х. Майт. Още през студентските си години сътрудничи на редица издания, които имат преди всичко лява политическа ориентация. Оригиналните му идеи и талант го превръщат в един от най-изявените художници-антифашисти в Германия. Под псевдонима Бруно Фук негови рисунки се появяват в издания като „Дер Кемпер“, „Роте Фане“, „Рот Фронт“, Дер Кнюпел, „Ди Велт ам Абенд“, а също и в най-голямото ляво политическо списание в света „Арбайте Илюстрирте Цайтунг“, което се печата на няколко езика в половинмилионен тираж.

През 1935 г. се завръща в България и е измежду пионерите на модерното българско книгооформление, шрифтово изкуство и илюстрация. От този му период могат да бъдат отбелязани корицата на единствената стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров приживе „Моторни песни“ и живописните композиции „Аспарух преминава Дунава“ (ок. 1937–1939 г.) и „Обесването на Васил Левски“ (1942 г.)

След 9 септември 1944 г. Борис Ангелушев е най-авторитетният и изявен български илюстратор. Негови са оформленията и рисунките към книги като „Септември“ от Гео Милев (тази поема той илюстрира и за немския ѝ превод в Германия още през 1928 г.), „Селкор“ на Георги Караславов, „Среднощен конгрес“ на Николай Хрелков, „Дивата гора“ на Орлин Василев, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Принцът и просякът“ от Марк Твен, „Немили-недраги“ от Иван Вазов и много други.

Независимо от формалното си положение на официозен художник, Ангелушев не се подчинява на догматичните норми в социалистическата действителност и с поведението си способства за закрилата и навлизането в българската илюстрация на редица по-млади художници с модерен стил на работа и индивидуалност — Александър Денков, Иван Кирков, Иван Кожухаров, Иван Гонгалов, Георги Ковачев, Стоян Шиндаров и др. Това особено ярко се вижда в работата му над оформлението на списание „Космос“, което започва своето излизане от 1962 г.

Умира на 24 август 1966 г. в София.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Борис Ангелушев многократно илюстрира научнофантастична литература и е автор на корици на сп. „Космос“ с такава тематика — рисунката на корицата от сигналния брой на списанието (бр. 0, 1962 г.) и цветната рисунка на обитаема космическа станция (бр. 1, 1963 г.), а също така прави илюстрации към отделни научно-фантастични творби като „ХХ век“, без автор (сп. „Космос“, 1963 г., 1 бр.), и „Неизвестното“, разказ от Недялка Михова (носителка на награда от конкурс за научно-фантастичен разказ, сп. „Космос“, 1963 г., 5 бр.).

Художествено оформление[редактиране]

• 1966 г. — „Фантастичен хумор“ (сборник разкази от Антон Донев) — издателство „Народна младеж“
• 1968 г. — „Драконът от Луалаба“ (роман от Петър Бобев) — издателство „Народна младеж“