Иван Кирков
| Иван Кирков | |
| живописец и илюстратор | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 1 януари 1932 г. |
| Роден в: | Асеновград |
| Починал на: | 19 септември 2010 г. |
| Починал в: | Асеновград |
Иван Николов Кирков е живописец и илюстратор.
Биография[редактиране]
Завършва ВИИИ „Н. Павлович“, специалност живопис в класа на проф. Илия Петров. Работи в различни области на пластичното изкуство — живописни композиции, от които по-известни са картините „Копачки“ (1959 г.), „Пиета“ (1963 г.), „Йордан Радичков“ (1969 г.), „Майка ми“ (1972 г.) и др., стенописи и монументални пана, като тези от Народния театър (в ансамбъл със завесата, представляваща птицата Феникс, изтъкана по негов проект), алуминиевата пластика в приемната зала на Централна гара, София, а също и сценографии. Автор е и на много илюстрации — „Трагедията на човека“ от Имре Мадъч (1968 г.), „Барутен буквар“ от Йордан Радичков (1970 г.) и пр.
Приноси към фантастиката[редактиране]
Иван Кирков има важна роля при утвърждаването на илюстрацията в научнофантастичния жанр.
Малко след основаването на списание „Космос“ е назначен за негов художник. Още в нулевия брой на списанието през 1962 г. илюстрира разказа „Вирус 2015“ на Светослав Славчев. Могат да се добавят още „На черната планета“ от Димитър Пеев (бр. 2, 1962 г.), „Съществувате ли вие, мистър Джонс?“ от Станислав Лем (бр. 4, 1963 г.), корицата на бр. 1, 1964 г., „Сред безкрая“ (бр. 1, 1964 г.) на Никола Чупаров, „Инфра от съзвездието Дракон“ на Георгий Гуревич и др. С богатата си на възможности рисунка Иван Кирков налага визията на космическия град, на космонавта, на работата в условията на неизвестност и безтегловност.
