Разлика между версии на „Киберпънк“
м (дребни, категория) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Киберпънк''' (от кибернетика и пънк) е | + | '''Киберпънк''' (от кибернетика и пънк) е направление в [[научна фантастика|научната фантастика]], което се фокусира върху компютрите, информационните технологии и техните потребители, обикновено на фона на определен упадък в социалния ред. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствени интелекти и мегакорпорации в недалечното бъдеще на една [[антиутопия|антиутопична]] Земя, по-рядко друг свят. Атмосферата прилича на филмовия ноар. |
| − | За | + | За първи книги в направлението се считат ''„Невромантик“'' на Уилям Гибсън и ''Schismatrix'' на Брус Стърлинг. Терминът за първи път се среща в творбите на Айзък Азимов, а като название на литературна творба се появява в разказа на Брус Бетке ''„Cyberpunk!“''. |
| − | [[Категория: Жанрове]] | + | По-късно направлението предизвиква вълна от себеоткриване и себеопределяне на голяма маса от хора, които зачеват т.н. „киберпънк култура“, състояща се от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове. <!-- Последните три думички си искат отделно обяснение. Някой? --> |
| + | |||
| + | Сред българските автори с киберпънк творби се открояват [[Иван Попов]], [[Георги Малинов]], [[Богдан Русев]], [[Елена Павлова]] и [[Григор Гачев]]. | ||
| + | |||
| + | [[Категория:Жанрове]] | ||
Текуща версия към 04:52, 8 юли 2011
Киберпънк (от кибернетика и пънк) е направление в научната фантастика, което се фокусира върху компютрите, информационните технологии и техните потребители, обикновено на фона на определен упадък в социалния ред. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствени интелекти и мегакорпорации в недалечното бъдеще на една антиутопична Земя, по-рядко друг свят. Атмосферата прилича на филмовия ноар.
За първи книги в направлението се считат „Невромантик“ на Уилям Гибсън и Schismatrix на Брус Стърлинг. Терминът за първи път се среща в творбите на Айзък Азимов, а като название на литературна творба се появява в разказа на Брус Бетке „Cyberpunk!“.
По-късно направлението предизвиква вълна от себеоткриване и себеопределяне на голяма маса от хора, които зачеват т.н. „киберпънк култура“, състояща се от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове.
Сред българските автори с киберпънк творби се открояват Иван Попов, Георги Малинов, Богдан Русев, Елена Павлова и Григор Гачев.
