Разлика между версии на „Светослав Минков“
м (кавички, размер на снимката) |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| име-категории = Минков, Светослав Константинов | | име-категории = Минков, Светослав Константинов | ||
| портрет = minkov.jpg | | портрет = minkov.jpg | ||
| − | | px = | + | | px = 200 |
| портрет-текст = | | портрет-текст = | ||
| наставка = | | наставка = | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
| бележки = | | бележки = | ||
}} | }} | ||
| − | |||
'''Светослав Константинов Минков''' e писател на [[диаболична фантастика|диаболична]] и [[научна фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител. | '''Светослав Константинов Минков''' e писател на [[диаболична фантастика|диаболична]] и [[научна фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител. | ||
| Ред 42: | Ред 41: | ||
Отначало започва да учи във военно училище във Вайскирхен, Австрия. Прекъсва обаче обучението си там и се завръща в България. След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология. | Отначало започва да учи във военно училище във Вайскирхен, Австрия. Прекъсва обаче обучението си там и се завръща в България. След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология. | ||
| − | След атентата в черквата | + | След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир. |
| − | В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда | + | В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] сам се явява на процеса срещу Никола Вапцаров, за да го защити. |
През [[1942 г.|1942]]-[[1943 г.]] работи в българската легация в Токио. | През [[1942 г.|1942]]-[[1943 г.]] работи в българската легация в Токио. | ||
| − | След [[1944 г.]] Светослав Минков е критикуван като | + | След [[1944 г.]] Светослав Минков е критикуван като „буржоазен писател“, и работата му в Токио е използвана като повод за натякване. Донякъде го спасяват подкрепата му за Вапцаров и почитта към загиналия му брат. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. |
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. | Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. | ||
| Ред 58: | Ред 57: | ||
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
| − | Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази '' | + | Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази ''„[[Издателство Аргус (1922 г.)/Синята хризантема (1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], бива смятан за първата фантастична книга в България. |
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
| − | В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му | + | В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“. |
Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор. | Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор. | ||
| Ред 82: | Ред 81: | ||
* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}} | * {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}} | ||
:* ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Borislav/Разрешение_Словото разрешение].'' | :* ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Borislav/Разрешение_Словото разрешение].'' | ||
| − | * Статии във в. | + | * Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“ |
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров) | * Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров) | ||
Версия от 23:50, 25 януари 2007
Светослав Константинов Минков e писател на диаболична и научна фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.
Основател е на първото в света издателство, специализирано за фантастика - издателство „Аргус“.
Съдържание
Биография
Роден е на 12 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.
Отначало започва да учи във военно училище във Вайскирхен, Австрия. Прекъсва обаче обучението си там и се завръща в България. След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.
След атентата в черквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.
В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между 1927 и 1939 г. През 1941 г. сам се явява на процеса срещу Никола Вапцаров, за да го защити.
През 1942-1943 г. работи в българската легация в Токио.
След 1944 г. Светослав Минков е критикуван като „буржоазен писател“, и работата му в Токио е използвана като повод за натякване. Донякъде го спасяват подкрепата му за Вапцаров и почитта към загиналия му брат. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца.
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
Умира на 22 ноември 1966 г. в София.
След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.
Приноси към фантастиката
Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“, издаден през 1922 г., бива смятан за първата фантастична книга в България.
Стил и особености
В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му „Дамата с рентгеновите очи“ Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.
Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.
Произведения
Списък на произведения от Светослав Минков.
Издания
Списък на издания на произведения от Светослав Минков.
Външни връзки
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Светослав Минков“ в българоезичната Уикипедия.
- Статията в Уикипедия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
- Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
- Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)
