Разлика между версии на „Фантастология“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
(Не са показани 4 междинни версии от четирима потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Фантастологията''' е интердисциплинарна изследователска област с обект фантастиката, както във всички изкуства - литература, кино, изобразително, музикално, сценично, така и в социалните и връзки с обществените ценности, публицистика, изследваща рефлексиите на фантастиката, и влиянието и над масовото въображение. Тя не би могла за остане само изкуствозание, защото мого често споровете по повод някое призведение или автор се превръща не в дискусия за художествените му качества, а за ценностите, които отстоява. Всеки модел на измислен свят е някаква позиция на автора.
+
'''Фантастологията''' е интердисциплинарна изследователска област с обект фантастиката  
  
Терминът е предложен от [[Атанас П. Славов]] през [[1981 г.]], по-късно е подет от [[Огнян Сапарев]] и [[Елка Константинова]], и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който обаче отнасят само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies който им дава свободата за засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. „Fondation“). Доказателство за това са научните конференции съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито литературни, нито за художествени, нито за киноведски проблеми а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?!?
+
* както във всички изкуства - литература, кино, изобразително, музикално, сценично,  
 +
* така и в социалните ѝ връзки с обществените ценности;
 +
* публицистика, изследваща рефлексиите на фантастиката и влиянието ѝ над масовото въображение.  
  
 +
Тя не би могла да остане само изкуствозание, защото много често споровете по повод някое призведение или автор се превръщат не в дискусия за художествените му качества, а за ценностите, които отстоява. Всеки модел на измислен свят изразява някаква позиция на автора.
  
 +
Терминът е предложен от [[Атанас П. Славов]] през [[1981 г.]], по-късно е подет от [[Огнян Сапарев]] и [[Елка Константинова]] и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който тя обаче отнася само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies, който им дава свободата да засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. ''Fondation''). Доказателство за това са научните конференции, съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито за литературни, нито за художествени или киноведски проблеми, а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?“
  
[[Категория: Статии]]
+
[[Категория:Изкуствознание - фантастология]]
[[Категория: Статии на Атанас П. Славов]]
 
[[Категория: Изкуствознание - 1981 г.]]
 
[[Категория: Изкуствознание - Многожанрово]]
 
[[Категория: Изкуствознание - Фантастология]]
 

Текуща версия към 16:07, 30 юни 2013

Фантастологията е интердисциплинарна изследователска област с обект фантастиката

  • както във всички изкуства - литература, кино, изобразително, музикално, сценично,
  • така и в социалните ѝ връзки с обществените ценности;
  • публицистика, изследваща рефлексиите на фантастиката и влиянието ѝ над масовото въображение.

Тя не би могла да остане само изкуствозание, защото много често споровете по повод някое призведение или автор се превръщат не в дискусия за художествените му качества, а за ценностите, които отстоява. Всеки модел на измислен свят изразява някаква позиция на автора.

Терминът е предложен от Атанас П. Славов през 1981 г., по-късно е подет от Огнян Сапарев и Елка Константинова и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който тя обаче отнася само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies, който им дава свободата да засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. Fondation). Доказателство за това са научните конференции, съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито за литературни, нито за художествени или киноведски проблеми, а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?“