Разлика между версии на „Lustig“

Текуща версия към 20:48, 31 декември 2014

„Lustig“ е диаболичен разказ на Георги Райчев.

Представяне[редактиране]

Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. „Демократически преглед” под заглавие „Кучето“. Макар да е по-късен от диаболичните творби в „Разкази” (1923), „Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския диаболизъм.

Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура.

Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия „Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането.

Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен.

Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления.

Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, „Lustig” е жанрово най-чистият му диаболичен разказ. В духа на Едгар Алън По в края остава въпрос, на който не се дава еднозначен отговор и загадката във финала не се изяснява – едно изискване към жанра на фантастичното, което поставя Цветан Тодоров във „Въведение във фантастичната литература” (1973 г.).

Lustig на немски означава удоволствие, наслаждение, желание, охота.

Композиция[редактиране]

Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с „Престъпление и наказание” на Достоевски и влиянието на неговия повествователен маниер да смесва психологизъм с мистика, изхождайки от криминални случаи, много от които – реални и взети от съдебните хроники. Георги Райчев също е посещавал съдебните зали често и е записвал интересните дела срещу престъпници, които в младата българска столица София са изненадвали правосъдието с изобретателността и жестокостта си.

Сюжет[редактиране]

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Главният герой, Максл, дава показания пред следователя относно смъртта на съпругата си Фрида и нейното куче Lustig. Обвиняем за убийство, той твърди, че е заспал и когато се събудил е видял труповете. У него са намерени два пистолета. Единият – купен седмица по-рано от непознат младеж, а вторият – не знае как се е озовал в ръцете му.

Максл се опитва да обясни искрено и откровено, че е бил оплетен в загадъчна и страшна мистерия, в която въпросите без отговор са не един и два. В сънното си състояние той е видял, как същият тайнственият младеж тихо се появява и тика в ръцете му и второ оръжие, за което са се договорили да донесе и продаде в заложната къща на стария евреин Хинкелбаум. Така че откритият у него втори пистолет е виждал, но не е купувал наистина. Макс – насън – е взел револвера и когато в кошмара му лихварят заедно с Фрида се е опитал да се погаври с него, нахлузвайки му кучешки намордник, е стрелял в двамата. Притичали са хора, а на пода окървавени са намерили кучето и жената. Евреинът е изчезнал.

Той се появил в живота на семейството в момент, когато отношенията им започнали да се разпадат. Дотогава щастливи, живеещи в разбирателство и еснафско охолство и спокойствие, Фрида и Максл изведнъж са изправени пред ужаса на следвоенната хиперинфлация. Парите се обезценяват от ден на ден и с тях не можеш след броени часове да си купиш нищо. Банката, където Максл е чиновник, е затворена и те са принудени да почнат да разпродават вещите си при стария лихвар евреин Хинкелбаум, който ги взима за нищожни суми. Разделят се с любимите си неща – Фрида – с огърлицата, а Максл – с луличката. Скоро обаче жената се връща щастлива и съобщава на мъжа си, че евреинът ще ги вземе да работят с него. Сближаването ú със стареца е все по-голямо и дразнещо за съпруга.

В новата работа – да изкупуват най-скъпите и ценни вещи на хората срещу символични суми, Фрида се развихря и става все по-алчна, груба и жестока. Започва да се държи неприятно и непочтително с мъжа си, обижда го открито, нарича го негоден, некадърен, мекушав и пр. Скоро той забелязва, че тя отново е с любимата си огърлица, а неговата лула се е появила в устата на отвратителния старец Хинкелбаум.

Фрида изпълнява мечтата си и си взима куче. То е противно и физиономията му напомня поразително чертите на лицето на евреина лихвар. Жената непрекъснато го прегръща и колкото е по-нежна и мила с кучето, толкова е по-арогантна към съпруга и клиентите си. Нападките ú му напомнят зъбене на яростно куче, но същите очи – сълзливи и зли – има и старецът. Lustig е като същество с две лица – кучешко и човешко – и Максл мрази и дори веднъж набива животното с каишката. То пък не пропуска злобно да го лае и напада. Най-ужасно е обаче когато сънува, че кучето идва да ближе лицето и устните му, а докато се пробужда му се струва, че над него е надвесено лицето на Хинкелбаум.

След като е купил пистолет от тихия младеж, с който са се договорили да дойде пак, Максл е доведен до ръба на нервното си състояние – той получава доказателства за подозренията към евреина и съпругата си и че отношенията им са интимни. Преди финала се разиграва трагедията – с кошмарното съновидение, стрелбата и събуждането. Следователят и помощникът му, които разпитват Максл, в края на "Lustig" си говорят, че Максл сигурно е някакъв луд – първо, второто оръжие се е озовало наистина, а не насън в ръцете му, и второ – никакъв лихвар няма нито на местопрестъплението, нито е открит другаде. Две фигури – на Хинкелбаум и на загадъчния младеж, остават пълна мистерия и за разпитващите, и за читателите.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Издания[редактиране]

На български език[редактиране]

Издания в периодика[редактиране]

• 1924 г. – Сп. „Демократически преглед”, година ХVІІ, кн. 5, с. 390 – 405. Разказът излиза под заглавие „Кучето”.

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1940 г. – Георги Райчев. Избрани съчинения в три тома. С., Издателство „Хемус“. Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие „Lustig”.

• 1982 г. – Георги Райчев. Избрани творби. С., Издателство „Български писател“, с. 313 – 331