Разлика между версии на „Въжеиграчът Карой (Издателство Сиела, 2009)“
м |
|||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
В раздела Optimistic SF ще имате удоволствието да прочетете „[[Истории за града с много вятър]]“ и „[[В началото бе метрото]]“ – два съвършени изумруда, които показват защо фантастиката е по-хубава от останалата литература. | В раздела Optimistic SF ще имате удоволствието да прочетете „[[Истории за града с много вятър]]“ и „[[В началото бе метрото]]“ – два съвършени изумруда, които показват защо фантастиката е по-хубава от останалата литература. | ||
| − | В „Surreal & Sublime” странни събития стават на неочаквани места, оживлението е всеобщо и очакването на Карой довежда до непоносимо напрежение в което деликатните хора говорят с коремите си, а миглите на красавиците създават непоносима мараня. В „Optimistic SF” и „До вчера” историите се случват, но не изобщо. Специално! И силата им нараства така, че мрежата от думи едва ги удържа. | + | В „Surreal & Sublime” странни събития стават на неочаквани места, оживлението е всеобщо и очакването на Карой довежда до непоносимо напрежение в което деликатните хора говорят с коремите си, а миглите на красавиците създават непоносима мараня. |
| + | |||
| + | В „Optimistic SF” и „До вчера” историите се случват, но не изобщо. Специално! И силата им нараства така, че мрежата от думи едва ги удържа. | ||
Версия от 22:43, 23 август 2015
| Въжеиграчът Карой | |
| сборник — психологическа фантастика | |
| автор: | Любомир П. Николов |
 | |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 2009 г. |
| Издателство: | Сиела |
| Формат: | 14х21 |
| Страници: | 240 |
| ISBN: | 9789542806080 |
Книгата „Въжеиграчът Карой“ е на писателя Любомир Николов.
Съдържа фантастични и нефантастични разкази.
Любомир П. Николов пише увлекателно и същевременно ненатрапчиво – като разходка край морския бряг с приятели, които си приказват за най-вълнуващите приключения, случили се наскоро.
В раздела Optimistic SF ще имате удоволствието да прочетете „Истории за града с много вятър“ и „В началото бе метрото“ – два съвършени изумруда, които показват защо фантастиката е по-хубава от останалата литература.
В „Surreal & Sublime” странни събития стават на неочаквани места, оживлението е всеобщо и очакването на Карой довежда до непоносимо напрежение в което деликатните хора говорят с коремите си, а миглите на красавиците създават непоносима мараня.
В „Optimistic SF” и „До вчера” историите се случват, но не изобщо. Специално! И силата им нараства така, че мрежата от думи едва ги удържа.
