Разлика между версии на „Павел Вежинов“
м (Коригиране на грешката с издателството и поредицата) |
м (→Самостоятелни издания) |
||
Ред 121: | Ред 121: | ||
* [[1982 г.]] - ''„[[Павел Вежинов - повести (Издателство Димитър Благоев, 1982)|Павел Вежинов - повести]]“'' (сборник) - [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]] | * [[1982 г.]] - ''„[[Павел Вежинов - повести (Издателство Димитър Благоев, 1982)|Павел Вежинов - повести]]“'' (сборник) - [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]] | ||
* [[1985 г.]] - ''„[[Белият гущер (Издателство Георги Бакалов, 1985)|Белият гущер]]“'' (сборник, [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека Галактика]] No. 61) - [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] | * [[1985 г.]] - ''„[[Белият гущер (Издателство Георги Бакалов, 1985)|Белият гущер]]“'' (сборник, [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека Галактика]] No. 61) - [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] | ||
+ | * [[1989 г.]] - ''„[[Гибелта на Аякс]]. [[Над всичко]]“'' - [[издателство Отечество]] | ||
== Външни връзки == | == Външни връзки == |
Версия от 18:25, 10 февруари 2007
Никола Делчев Гугов (по-известен под псевдонима Павел Вежинов) e класик на българската литература, автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и научно-фантастични произведения.
Съдържание
Биография
Роден е на 9 ноември 1914 г. в София. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията "Жупел", "РЛФ", "Щит", "Изкуство и критика" и др. През 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. От 1944 г. е член на БКП. През есента на 1944 участва във войната срещу нацистка Германия като кореспондент и главен редактор на вестник "Фронтовак", и въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от произведения. От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник "Стършел" и на списание "Септември", а от 1954 до 1972 г. работи в Българска кинематография. От 1972 г. е главен редактор на списание "Съвременник" и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. През 1970 г. става Народен деятел на културата, а през 1974 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Умира внезапно на 20 декември 1983 г.
Носител е на наградите:
- Орден Георги Димитров, 1974 г.
- Орден НРБ II степен, 1964 г.
- Димитровска награда, 1950, 1951, 1971 - с колектив, 1976 г.
Приноси към фантастиката
Автор е на няколко фантастични разказа и на два романа - "Белият гущер" и "Бариерата". "Бариерата" се смята за едно от най-добрите произведения на българската фантастика. Преведено е на няколко езика. По него има заснет филм с участието на Инокентий Смоктуновски и Ваня Цветкова.
Произведения
Фантастика
Романи
Повести
- 1973 г. - „Над всичко“
- 1977 г. - „Бариерата“
- 1977 г. - „Белият гущер“
- ???? г. - „Измерения“
Разкази
- ???? г. - „В един есенен ден по шосето“
- ???? г. - „Моят пръв ден“
- 1973 г. - „Сините пеперуди“
- ???? г. - „Когато си в лодката“
Нефантастика
Романи
- „Звездите над нас“
- „Нощем с белите коне“
- „Произшествие на тихата улица“
- „Прилепите летят нощем“
- „Следите остават“
- „Везни“
- „Синият залез"
- „Малки семейни хроники“ - ироничен роман, София. Второ издание 1988 г, 65109 екз.
Повести
- „Езерното момче“
- „Втора рота“
- „В полето“
- „Златан“
Сборници
- „Дни и вечери“
- „Мека мебел“
- „Момчето с цигулката“
- „Улици без паваж“
- „Дъх на бадеми“
Филмови сценарии
- „Следите остават“
- „Зарево над Драва“
- „Тримата от запаса“
- „Специалист по всичко“
- „Среднощна среща“
- „На всеки километър“
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1973 г. - „Гибелта на Аякс“ (сборник) - издателство „Народна младеж“
- 1980 г. - „Сините пеперуди“ (сборник, Библиотека Галактика No. 17) - издателство „Георги Бакалов“
- 1982 г. - „Павел Вежинов - повести“ (сборник) - издателство „Български писател“
- 1985 г. - „Белият гущер“ (сборник, Библиотека Галактика No. 61) - издателство „Георги Бакалов“
- 1989 г. - „Гибелта на Аякс. Над всичко“ - издателство Отечество
Външни връзки
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Павел Вежинов“ в българоезичната Уикипедия.