Разлика между версии на „Вдовицата на Бога (Издателство Распер, 2016)“
(Не са показани 4 междинни версии от двама потребители) | |||
Ред 14: | Ред 14: | ||
| месец = | | месец = | ||
| година = | | година = | ||
− | | издателство = Издателство Распер | + | | издателство = „[[Издателство Распер|Распер]]“ |
| формат = 140х215 мм. | | формат = 140х215 мм. | ||
| брой-страници = 312 | | брой-страници = 312 | ||
Ред 41: | Ред 41: | ||
}} | }} | ||
− | + | Първо издание на романа „[[Вдовицата на Бога]]“ от писателя [[Пламен Григоров]]. | |
+ | == Текст на задната корица == | ||
− | + | „Вдовицата на Бога“ е вторият роман на Пламен Григоров. Този роман се появява 6 години след първия - „Мирис на враг". Пламен Григоров е автор и на няколко книги със стихотворения: „Не късай мрака“, „Адвента“, „Небесен корен“, „Омагьосано пладне“, „Полудяло небе“, „Подпис в небето“ и „Душа на мисълта“ и „Бели клади“. Написал е стотици статии и десетки книги, между които: „До оня свят и обратно“, „Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ“, „Нибиру и психотронната война“, „Командосите от СОБТ“, „В огледалото на неведомото“, „Алфа и Вимпел - спец-назът на ФСБ“, „Подземните градове“, „Третото око“ и др. Член е на Съюза на българските писатели. | |
− | |||
− | |||
− | |||
-------------------- | -------------------- | ||
− | Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше „да | + | Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше „да влезе“ във всеки човек и да го види целия. Ако поискаше, можеше да го „изтрие“ и да вкара в тялото му друг човек, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. |
Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг човек. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията... | Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг човек. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията... | ||
+ | |||
Само че Властта - Вдовицата на Бога, го беше залюбила до смърт... | Само че Властта - Вдовицата на Бога, го беше залюбила до смърт... |
Текуща версия към 23:59, 13 март 2017
Вдовицата на Бога | |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Издателство: | „Распер“ |
Формат: | 140х215 мм. |
Страници: | 312 |
ISBN: | 978-954-345-103-6 |
Екип: | |
Редактор: | Росица Бонева |
Коректор: | Руска Тодорова |
Първо издание на романа „Вдовицата на Бога“ от писателя Пламен Григоров.
Текст на задната корица[редактиране]
„Вдовицата на Бога“ е вторият роман на Пламен Григоров. Този роман се появява 6 години след първия - „Мирис на враг". Пламен Григоров е автор и на няколко книги със стихотворения: „Не късай мрака“, „Адвента“, „Небесен корен“, „Омагьосано пладне“, „Полудяло небе“, „Подпис в небето“ и „Душа на мисълта“ и „Бели клади“. Написал е стотици статии и десетки книги, между които: „До оня свят и обратно“, „Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ“, „Нибиру и психотронната война“, „Командосите от СОБТ“, „В огледалото на неведомото“, „Алфа и Вимпел - спец-назът на ФСБ“, „Подземните градове“, „Третото око“ и др. Член е на Съюза на българските писатели.
Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше „да влезе“ във всеки човек и да го види целия. Ако поискаше, можеше да го „изтрие“ и да вкара в тялото му друг човек, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка.
Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг човек. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията...
Само че Властта - Вдовицата на Бога, го беше залюбила до смърт...