Разлика между версии на „Монетата“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Самостоятелни издания)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Ред 12: Ред 12:
 
| цикъл = „[[Аурелион - вечният баланс]]“
 
| цикъл = „[[Аурелион - вечният баланс]]“
 
| предходно =  
 
| предходно =  
| следващо =  
+
| следващо = „[[Храмът]]“
 
| бележки = Ръководител на клуба: [[Валентина Димова]]
 
| бележки = Ръководител на клуба: [[Валентина Димова]]
 
}}
 
}}
Ред 95: Ред 95:
  
 
* [[2007 г.]] - „[[Монетата (Народно читалище Възродена Искра, 2007)|Монетата]]“ - [[Народно читалище Възродена Искра|НЧ „Възродена искра“]], Казанлък
 
* [[2007 г.]] - „[[Монетата (Народно читалище Възродена Искра, 2007)|Монетата]]“ - [[Народно читалище Възродена Искра|НЧ „Възродена искра“]], Казанлък
* [[2015 г.]] - „[[Монетата (Фондация Човешката библиотека, 2015)|Монетата]]“ - [[Фондация Човешката библиотека]]
+
* [[2015 г.]] - „[[Монетата (Фондация Човешката библиотека, 2015)|Монетата]]“ - [[Фондация Човешката библиотека|Фондация „Човешката библиотека“]]
  
 
== Източници ==
 
== Източници ==

Текуща версия към 00:09, 14 март 2017

Монетата
Автор(и): Клуб Светлини сред сенките
Първо издание: 2007 г. -
България
Жанр(ове): ню уиърд
Изкуство: литература
Вид: роман

Поредица:
Цикъл: Аурелион - вечният баланс
Следващо: Храмът
Бележки: Ръководител на клуба: Валентина Димова

„Монетата“ е колективен роман на Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ при народно читалище „Възродена Искра“ - Казанлък. Ръководител на клуба е Валентина Димова.

„Монетата“ е третото самостоятелно издание, написано и илюстрирано от тийнейджърите, повечето от които учат в художествената гимназия „Дечко Узунов“ в Казанлък. Първата им книга е „Въже от светлина“, издадена през 2005 г., втората - „Шахтата“, издадена през 2006 г. Ню уиърд романът „Монетата“ е първа част от трилогията „Аурелион - вечният баланс“.

Описание[редактиране]

Аурелион е свят от бъдещето, в който високите технологии постепенно изместват магията от живота на местните обитатели. Група герои поемат на трудно и изпълнено с битки и приключения пътешествие, за да открият загубения храм на Некрос. Според легендите там са скрити тайни, които могат да помогнат за съхраняване на неясно къде и как изтичащите магически ресурси, а ключът за разгадаването им е една старинна монета.

Социалните прослойки на Аурелион са различни в зависимост от мястото на действието – героите се придвижват към Западните земи от източния мегаполис Солнрихт. В големия град, където демокрацията е строго охранявана от стражи с разнообразни военни чинове, има елит, свързан с най-изявените магове и преподаватели в института и офицерското съсловие. Отделно съществуват майстори, търговци, но и голяма част бедняци, които са обединени от лидера на опозицията Марат Оторе, обрисуван по всички правила на политическата сатира: демагогската фразеология и клишетата, оцелели до тази фантастична епоха и свят, заучените нацистки жестове, стената от бодигардове за предпазване от любовта на народа, използването на луксозни автомобили от защитниците на интересите на мизерстващите граждани и т.н.

Сред аутсайдерите на това общество са тайнствените „улични бойци“ и неизменните за всяко търговско средище крадци, организирани в гилдия и отглеждани от малки, за да бъдат наемани както да обират, така и да изпълняват „мръсни“ поръчки срещу заплащане. В Западните земи, чиито релеф е планински, героите попадат в плен на коболдите, които са още (или вече) в стадия на робовладелството. Там високите технологии, каращи дори магьосниците да предпочитат „мързеливия начин“ на комуникация чрез джобни устройства вместо напрягането на вълшебните си сили, са много по-слабо застъпени. Цивилизацията на мегаполисите е донесла най-вече оръжията и средствата за силов контрол и убиване при тия същества с причудлив вид, котешки маниери и две опашки. Те си живеят мизерно в своите общини, трудят се неуморно за почти никакво заплащане (отглеждат, нижат и сушат тютюн... – сещате се за паралели), празнуват си своите карнавални дни, в които се напиват и напушват яко... И все още мечтаят – за свобода, за голяма и светла любов... Имат си собствени деца, а не изоставени или с детство, забулено в неясни спомени за генни експерименти и клониране, каквото е това на повечето от главните герои. Родителите на школаря в института по магия Мефоди са загинали трагично, Киа е изоставено дете, прибрано и отгледано в гилдията на крадците, Деенор – неин единствен приятел по занаят и съдба, сънува откъслечни епизоди с отглеждане на клонинги, Айк – малкото елфче крадец, вероятно е експеримент за създаване на същество с огромни магически и прорицателски способности, Рафаел – храбрият воин със склонност към театрален патос, също е останал без родители... Твърде много самотници, събрани от съдбата под формата на загадъчна монета и пратени с благословията на лаксат Фадгнал – най-старият и способен преподавател по магия на Мефоди – в опасно и рисковано търсене на загубено съкровище от знания.

Авторите просто се включват (логват се) към действието и проследяват сложните криволичения на отношенията им, приемането на новите герои – джуджето Типодин и врачката Ализабет Тиранска – в компанията, спречкванията, колебанията и недоверието, преодоляването на препятствията в общуването и осъзнаването на дребнавостите в собствения характер, трудността от поемането на отговорност за другите...

Сюжет[редактиране]

Сюжетът на това произведение не е описан. Можете да помогнете на БГ-Фантастика, като го опишете.

История на написването[редактиране]

Това е третата колективно написана, илюстрирана и издадена книга на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“.

Автори[редактиране]

  1. Димитър Милчев
  2. Стефан Василев
  3. Теньо Стойнов
  4. Симеон Шопов
  5. Виктория Захариева
  6. Мая Стойкова
  7. Валентина Димова

Илюстратори[редактиране]

  1. Димитър Милчев
  2. Стефан Василев
  3. Виктория Захариева
  4. Маринела Тенева

Герои, места и термини[редактиране]

Герои[редактиране]

Главни[редактиране]

Второстепенни[редактиране]

Места[редактиране]

Термини[редактиране]

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

Източници[редактиране]