Разлика между версии на „Монетата“
(→Самостоятелни издания) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
| цикъл = „[[Аурелион - вечният баланс]]“ | | цикъл = „[[Аурелион - вечният баланс]]“ | ||
| предходно = | | предходно = | ||
| − | | следващо = | + | | следващо = „[[Храмът]]“ |
| бележки = Ръководител на клуба: [[Валентина Димова]] | | бележки = Ръководител на клуба: [[Валентина Димова]] | ||
}} | }} | ||
| Ред 95: | Ред 95: | ||
* [[2007 г.]] - „[[Монетата (Народно читалище Възродена Искра, 2007)|Монетата]]“ - [[Народно читалище Възродена Искра|НЧ „Възродена искра“]], Казанлък | * [[2007 г.]] - „[[Монетата (Народно читалище Възродена Искра, 2007)|Монетата]]“ - [[Народно читалище Възродена Искра|НЧ „Възродена искра“]], Казанлък | ||
| − | * [[2015 г.]] - „[[Монетата (Фондация Човешката библиотека, 2015)|Монетата]]“ - [[Фондация Човешката библиотека]] | + | * [[2015 г.]] - „[[Монетата (Фондация Човешката библиотека, 2015)|Монетата]]“ - [[Фондация Човешката библиотека|Фондация „Човешката библиотека“]] |
== Източници == | == Източници == | ||
Текуща версия към 00:09, 14 март 2017
| Монетата | |
| Автор(и): | Клуб Светлини сред сенките |
|---|---|
| Първо издание: | 2007 г. - България |
| Жанр(ове): | ню уиърд |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | роман |
| Поредица: | |
| Цикъл: | „Аурелион - вечният баланс“ |
| Следващо: | „Храмът“ |
| Бележки: | Ръководител на клуба: Валентина Димова |
„Монетата“ е колективен роман на Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ при народно читалище „Възродена Искра“ - Казанлък. Ръководител на клуба е Валентина Димова.
„Монетата“ е третото самостоятелно издание, написано и илюстрирано от тийнейджърите, повечето от които учат в художествената гимназия „Дечко Узунов“ в Казанлък. Първата им книга е „Въже от светлина“, издадена през 2005 г., втората - „Шахтата“, издадена през 2006 г. Ню уиърд романът „Монетата“ е първа част от трилогията „Аурелион - вечният баланс“.
Съдържание
Описание[редактиране]
Аурелион е свят от бъдещето, в който високите технологии постепенно изместват магията от живота на местните обитатели. Група герои поемат на трудно и изпълнено с битки и приключения пътешествие, за да открият загубения храм на Некрос. Според легендите там са скрити тайни, които могат да помогнат за съхраняване на неясно къде и как изтичащите магически ресурси, а ключът за разгадаването им е една старинна монета.
Социалните прослойки на Аурелион са различни в зависимост от мястото на действието – героите се придвижват към Западните земи от източния мегаполис Солнрихт. В големия град, където демокрацията е строго охранявана от стражи с разнообразни военни чинове, има елит, свързан с най-изявените магове и преподаватели в института и офицерското съсловие. Отделно съществуват майстори, търговци, но и голяма част бедняци, които са обединени от лидера на опозицията Марат Оторе, обрисуван по всички правила на политическата сатира: демагогската фразеология и клишетата, оцелели до тази фантастична епоха и свят, заучените нацистки жестове, стената от бодигардове за предпазване от любовта на народа, използването на луксозни автомобили от защитниците на интересите на мизерстващите граждани и т.н.
Сред аутсайдерите на това общество са тайнствените „улични бойци“ и неизменните за всяко търговско средище крадци, организирани в гилдия и отглеждани от малки, за да бъдат наемани както да обират, така и да изпълняват „мръсни“ поръчки срещу заплащане. В Западните земи, чиито релеф е планински, героите попадат в плен на коболдите, които са още (или вече) в стадия на робовладелството. Там високите технологии, каращи дори магьосниците да предпочитат „мързеливия начин“ на комуникация чрез джобни устройства вместо напрягането на вълшебните си сили, са много по-слабо застъпени. Цивилизацията на мегаполисите е донесла най-вече оръжията и средствата за силов контрол и убиване при тия същества с причудлив вид, котешки маниери и две опашки. Те си живеят мизерно в своите общини, трудят се неуморно за почти никакво заплащане (отглеждат, нижат и сушат тютюн... – сещате се за паралели), празнуват си своите карнавални дни, в които се напиват и напушват яко... И все още мечтаят – за свобода, за голяма и светла любов... Имат си собствени деца, а не изоставени или с детство, забулено в неясни спомени за генни експерименти и клониране, каквото е това на повечето от главните герои. Родителите на школаря в института по магия Мефоди са загинали трагично, Киа е изоставено дете, прибрано и отгледано в гилдията на крадците, Деенор – неин единствен приятел по занаят и съдба, сънува откъслечни епизоди с отглеждане на клонинги, Айк – малкото елфче крадец, вероятно е експеримент за създаване на същество с огромни магически и прорицателски способности, Рафаел – храбрият воин със склонност към театрален патос, също е останал без родители... Твърде много самотници, събрани от съдбата под формата на загадъчна монета и пратени с благословията на лаксат Фадгнал – най-старият и способен преподавател по магия на Мефоди – в опасно и рисковано търсене на загубено съкровище от знания.
Авторите просто се включват (логват се) към действието и проследяват сложните криволичения на отношенията им, приемането на новите герои – джуджето Типодин и врачката Ализабет Тиранска – в компанията, спречкванията, колебанията и недоверието, преодоляването на препятствията в общуването и осъзнаването на дребнавостите в собствения характер, трудността от поемането на отговорност за другите...
Сюжет[редактиране]
| Сюжетът на това произведение не е описан. Можете да помогнете на БГ-Фантастика, като го опишете.
|
История на написването[редактиране]
Това е третата колективно написана, илюстрирана и издадена книга на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“.
Автори[редактиране]
- Димитър Милчев
- Стефан Василев
- Теньо Стойнов
- Симеон Шопов
- Виктория Захариева
- Мая Стойкова
- Валентина Димова
Илюстратори[редактиране]
Герои, места и термини[редактиране]
Герои[редактиране]
Главни[редактиране]
Второстепенни[редактиране]
- Списък на второстепенните герои
- Списък на герои, споменати в книгата, но невзели участие в действието
Места[редактиране]
Термини[редактиране]
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 2007 г. - „Монетата“ - НЧ „Възродена искра“, Казанлък
- 2015 г. - „Монетата“ - Фондация „Човешката библиотека“
Източници[редактиране]
- Рецензия от Светлана Янева в Liternet.bg
- Статия от Светлана Янева в Старлайтър
- Как „Светлини сред сенките“ се нареди до Астрид Линдгрен и Ангел Каралийчев - статия във в-к „Дневник“ от 16 април 2011
