Разлика между версии на „Безумие“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
 
(Не са показани 13 междинни версии от 5 потребители)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия произведение
 
{{Инфокутия произведение
| име                   = Безумие
+
| име = Безумие
| име в оригинал       =  
+
| име в оригинал =  
| други-имена           =  
+
| други-имена =  
| език                 =  
+
| език =  
| автор                 = [[Георги Райчев]]
+
| автор = [[Георги Райчев]]
| издадена-година       = 1920, 1923 г.
+
| издадена-година = 1920
| издадена-държава     =  
+
| издадена-държава =  
| жанр                 = [[диаболизъм]]
+
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство         = литература
+
| вид-изкуство = литература
| вид                   = разказ
+
| вид = разказ
| цикъл                 =  
+
| цикъл =  
| предходно             =  
+
| предходно =  
| следващо             =  
+
| следващо =  
| бележки               =  
+
| бележки =  
 
}}
 
}}
'''„Безумие“''' е разказ на [[Георги Райчев]], представител на българския [[диаболизъм]].  
+
'''„Безумие“''' е разказ на [[Георги Райчев]], представител на българския [[диаболизъм]].
  
Разказът е издаден за пръв път през 1920 г. в сп. "Златорог", а през 1923 г. Г. Райчев събира всички свои диаболични творби и ги издава в книгата "Разкази".
+
Разказът е издаден за пръв път през [[1920 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а през [[1923 г.]] Г. Райчев събира всички свои диаболични творби и ги издава в книгата „Разкази“.
  
 +
== Представяне ==
  
== Представяне ==
+
В „Безумие“ особено ясно проличава връзката на литературното направление [[диаболизъм]] в България с войните и последиците от тях. Хората са объркани, уплашени, животът е изтикан насила извън всички установени дотогава норми и не може да поеме в своето традиционно русло. Понятията за морално и неморално, живот и смърт са се размили, близките са живи на единия ден и мъртви на другия, ти си извикан на фронта и от земеделец ставаш убиец, бащи на семейства усещат властта си на военни и се превръщат в мародери и изнасилвачи. В тая атмосфера реалността е нежелана и всичко, което е фантазно и нереално, се превръща в алтернативна реалност. Тя обаче често е не по-малко ужасяваща и влудяваща за героите в произведенията на българския диаболизъм.
 +
 
 +
За допълнителна информация посетете следния адрес:
  
В "Безумие" особено ясно проличава връзката на литературнота направление [[диаболизъм]] в България с войните и последиците от тях. Хората са объркани, уплашени, животът е изтикан насила извън всички установени дотогава норми и не може да поеме в своето традиционно русло. Понятията за морално и неморално, живот и смърт са се размили, близките са живи на единия ден и мъртви на другия, ти си извикан на фронта и от земеделец ставаш убиец, бащи на семейства усещат властта си на военни и се превръщат в мародери и изнасилвачи. В тая атмосфера реалността е нежелана и всичко, което е фантазно и нереално, се превръща в алтернативна реалност. Тя обаче често е не по-малко ужасяваща и влудяваща за героите в произведенията на българския диаболизъм.
+
* [http://tyanko-tenev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html „Безумие“ на Георги Райчев]
  
 
== Сюжет ==
 
== Сюжет ==
  
 
{{spoilers}}
 
{{spoilers}}
 +
Действието е ситуирано в малко турско градче с българско население. Сраженията се водят някъде наблизо, но все пак в абстракното пространство. Войната също е абстракция, ужасяваща и променяща хората до неузнаваемост, каращи ги да живеят като сенки сред сенките, помръкнали, объркани, залавящи се за домакинските си задължения и стопанската работа (доколкото е възможна в такива времена), като за единствените опори, задържащи ги в реалността. Навсякъде се говори и могат да се видят белезите на смъртта.
  
Действието е ситуирано в малко турско градче с българско население. Сраженията се водят някъде наблизо, но все пак в абстракното пространство. Войната също е абстракция, ужасяваща и променяща хората до неузнаваемост, каращи ги да живеят като сенки сред сенките, помръкнали, объркани, залавящи се за домакинските си задължения и стопанската работа (доколкото е възможна в такива времена), като за единствените опори, задържащи ги в реалността. Навсякъде се говори и могат да се видят белезите на смъртта.
+
В градчето се е установил поради заболяването си млад поручик. Трескавите му бълнувания го отвеждат до един друг човек в това населено място, който е попаднал в междувремието и нито е в цивилния, нито във военния живот – една побъркана (защото са избили близките ѝ пред очите ѝ ) жена, която е била държана заключена, но е избягала. Болестта сякаш изостря сетивата му дотолкова, че пръв усеща, когато се ражда незаконно дете и вижда как сам свещеникът (стожерът уж на морала) го отнася в неизвестна посока – преди всички узнава какво се е случило и с момичето Латинка, насилено от полковника, на когото е прислужвало и който може да ѝ бъде баща, и къде е лудата.
 
 
В градчето се е установил поради заболяването си млад поручик. Трескавите му бълнувания го отвеждат до един друг човек в това населено място, който е попаднал в междувремието и нито е в цивилния, нито във военния живот – една побъркана (защото са избили близките ú пред очите ú) жена, която е била държана заключена, но е избягала. Болестта сякаш изостря сетивата му дотолкова, че пръв усеща, когато се ражда незаконно дете и вижда как сам свещеникът (стожерът уж на морала) го отнася в неизвестна посока – преди всички узнава какво се е случило и с момичето Латинка, насилено от полковника, на когото е прислужвало и който може да ú бъде баща, и къде е лудата.
 
 
 
Поручикът не е назован поименно, но въпреки нереалността на живота му в това безлично, мрачно място, времето на случващото се е точно посочено – Страстната седмица и Великден. Младият офицер дори решава да се включи в шествието по тесните криви улички през нощта на погребението Христово. Там почти припада в тълпите, натъпкани в сокаците, движещи се бавно и спиращи със запалени свещи при всяка порта. Тогава вижда онази страшна жена, която мисли за Смъртта – тя гледа точно него и очите ú блестят в мрака. Едва се добира до дома си. В съновиденията му се явяват семейният дом и мъртвият му брат. Особено експресивно е описанието на това, как майка му го отвежда до стаята, как отваря вратата и той вижда смъкналият се в стола си ранен на три места Васил да дере ризата и кожата си и да се опитва неистово да запуши дупките от пушечните си рани, а кръвта се лее по ръцете му и по пода. Отвън през прозореца се вижда уж майка му, но нейното лице се превръща в лицето на Смъртта, притиснато и разплескано о стъклото на прозореца, грозно, разкривено и ужасяващо. Страхът кара поручика да се събуди и тогава вижда онази същата жена от нощното шествие, как приближава чорлава и протегнала ръце да го докопа, как се придвижва, опряла гръб o стената – крачка по крачка... Болният се разкрещява, вижда черна сянка, която се премята и избягва, а по-късно му казват, че е намерена паднала от скалите жена, която била луда и избягала, разбивайки дървената решетка на прозореца си. Остава неяснотата дали поручикът е видял Смъртта и тя е хукнала да вземе душата на лудата жена, паднала от скалите край селото, или е видял самата луда – но никой от притичалите не я е видял да излиза от стаята му, когато се е развикал за помощ.
 
  
 +
Поручикът не е назован поименно, но въпреки нереалността на живота му в това безлично, мрачно място, времето на случващото се е точно посочено – Страстната седмица и Великден. Младият офицер дори решава да се включи в шествието по тесните криви улички през нощта на погребението Христово. Там почти припада в тълпите, натъпкани в сокаците, движещи се бавно и спиращи със запалени свещи при всяка порта. Тогава вижда онази страшна жена, която мисли за Смъртта – тя гледа точно него и очите ѝ блестят в мрака. Едва се добира до дома си. В съновиденията му се явяват семейният дом и мъртвият му брат. Особено експресивно е описанието на това, как майка му го отвежда до стаята, как отваря вратата и той вижда смъкналият се в стола си ранен на три места Васил да дере ризата и кожата си и да се опитва неистово да запуши дупките от пушечните си рани, а кръвта се лее по ръцете му и по пода. Отвън през прозореца се вижда уж майка му, но нейното лице се превръща в лицето на Смъртта, притиснато и разплескано о стъклото на прозореца, грозно, разкривено и ужасяващо. Страхът кара поручика да се събуди и тогава вижда онази същата жена от нощното шествие, как приближава чорлава и протегнала ръце да го докопа, как се придвижва, опряла гръб o стената – крачка по крачка... Болният се разкрещява, вижда черна сянка, която се премята и избягва, а по-късно му казват, че е намерена паднала от скалите жена, която била луда и избягала, разбивайки дървената решетка на прозореца си. Остава неяснотата дали поручикът е видял Смъртта и тя е хукнала да вземе душата на лудата жена, паднала от скалите край селото, или е видял самата луда – но никой от притичалите не я е видял да излиза от стаята му, когато се е развикал за помощ.
  
 
{{endspoilers}}
 
{{endspoilers}}
 
+
== Публикации ==
 
 
== Издания ==
 
  
 
=== На български език ===
 
=== На български език ===
Ред 44: Ред 43:
 
==== Издания в периодика ====
 
==== Издания в периодика ====
  
* [[1920 г.]] - Сп. “Златорог”, година І, кн. 5, с. 557
+
* [[1920 г.]] - [[Списание Златорог|Сп. „Златорог“]], година І, кн. 5, с. 557
  
 
==== Самостоятелни издания ====
 
==== Самостоятелни издания ====
  
* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акция”, с. 24 – 46
+
* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев.''' ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 24 – 46
 
+
* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев.''' ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ
 
+
* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев.''' ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 101 – 121
 
 
 
 
 
 
  
[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
+
[[Категория:Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
+
[[Категория:Произведения от Георги Райчев]]
[[Категория: Разкази по име - Б]]
+
[[Категория:Разкази - 1920 г.]]
[[Категория: Разкази - 1923 г.]]
 

Текуща версия към 00:45, 15 март 2017

Безумие
Автор(и): Георги Райчев
Първо издание: 1920 г.
Жанр(ове): диаболизъм
Изкуство: литература
Вид: разказ

„Безумие“ е разказ на Георги Райчев, представител на българския диаболизъм.

Разказът е издаден за пръв път през 1920 г. в сп. „Златорог“, а през 1923 г. Г. Райчев събира всички свои диаболични творби и ги издава в книгата „Разкази“.

Представяне[редактиране]

В „Безумие“ особено ясно проличава връзката на литературното направление диаболизъм в България с войните и последиците от тях. Хората са объркани, уплашени, животът е изтикан насила извън всички установени дотогава норми и не може да поеме в своето традиционно русло. Понятията за морално и неморално, живот и смърт са се размили, близките са живи на единия ден и мъртви на другия, ти си извикан на фронта и от земеделец ставаш убиец, бащи на семейства усещат властта си на военни и се превръщат в мародери и изнасилвачи. В тая атмосфера реалността е нежелана и всичко, което е фантазно и нереално, се превръща в алтернативна реалност. Тя обаче често е не по-малко ужасяваща и влудяваща за героите в произведенията на българския диаболизъм.

За допълнителна информация посетете следния адрес:

Сюжет[редактиране]

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Действието е ситуирано в малко турско градче с българско население. Сраженията се водят някъде наблизо, но все пак в абстракното пространство. Войната също е абстракция, ужасяваща и променяща хората до неузнаваемост, каращи ги да живеят като сенки сред сенките, помръкнали, объркани, залавящи се за домакинските си задължения и стопанската работа (доколкото е възможна в такива времена), като за единствените опори, задържащи ги в реалността. Навсякъде се говори и могат да се видят белезите на смъртта.

В градчето се е установил поради заболяването си млад поручик. Трескавите му бълнувания го отвеждат до един друг човек в това населено място, който е попаднал в междувремието и нито е в цивилния, нито във военния живот – една побъркана (защото са избили близките ѝ пред очите ѝ ) жена, която е била държана заключена, но е избягала. Болестта сякаш изостря сетивата му дотолкова, че пръв усеща, когато се ражда незаконно дете и вижда как сам свещеникът (стожерът уж на морала) го отнася в неизвестна посока – преди всички узнава какво се е случило и с момичето Латинка, насилено от полковника, на когото е прислужвало и който може да ѝ бъде баща, и къде е лудата.

Поручикът не е назован поименно, но въпреки нереалността на живота му в това безлично, мрачно място, времето на случващото се е точно посочено – Страстната седмица и Великден. Младият офицер дори решава да се включи в шествието по тесните криви улички през нощта на погребението Христово. Там почти припада в тълпите, натъпкани в сокаците, движещи се бавно и спиращи със запалени свещи при всяка порта. Тогава вижда онази страшна жена, която мисли за Смъртта – тя гледа точно него и очите ѝ блестят в мрака. Едва се добира до дома си. В съновиденията му се явяват семейният дом и мъртвият му брат. Особено експресивно е описанието на това, как майка му го отвежда до стаята, как отваря вратата и той вижда смъкналият се в стола си ранен на три места Васил да дере ризата и кожата си и да се опитва неистово да запуши дупките от пушечните си рани, а кръвта се лее по ръцете му и по пода. Отвън през прозореца се вижда уж майка му, но нейното лице се превръща в лицето на Смъртта, притиснато и разплескано о стъклото на прозореца, грозно, разкривено и ужасяващо. Страхът кара поручика да се събуди и тогава вижда онази същата жена от нощното шествие, как приближава чорлава и протегнала ръце да го докопа, как се придвижва, опряла гръб o стената – крачка по крачка... Болният се разкрещява, вижда черна сянка, която се премята и избягва, а по-късно му казват, че е намерена паднала от скалите жена, която била луда и избягала, разбивайки дървената решетка на прозореца си. Остава неяснотата дали поручикът е видял Смъртта и тя е хукнала да вземе душата на лудата жена, паднала от скалите край селото, или е видял самата луда – но никой от притичалите не я е видял да излиза от стаята му, когато се е развикал за помощ.

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Издания в периодика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]