Разлика между версии на „Васил Иванов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Външни връзки:)
Ред 72: Ред 72:
  
 
[http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C Галерия „Васил Иванов“]
 
[http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C Галерия „Васил Иванов“]
 +
 +
[http://www.lemondedesarts.com/GalexpoWassilIvanov.htm Френска галерия на Васил Иванов]
 +
  
  
 
[[Категория:Художници|Иванов, Васил]]
 
[[Категория:Художници|Иванов, Васил]]

Версия от 20:13, 26 юли 2017

Васил Иванов
Иванов-тяло+.jpg

Биографични данни:
Роден на: 7 май 1909 г.
Роден в: София
Починал на: 4 април 1975 г.
Починал в: София

Художник:
Теми: Космосът и духът
Стил(ове): специфична графика
Области на изява: самостоятелни рисунки
„Космос“ - Васил Иванов
Корица на романа „Хелиополис“ от Хаим Оливер

Васил Христов Иванов е български художник с огромно творчество на тема „Космос“. Считан е за пионер на тази тема в родното ни изобразително изкуство.

Биография и творчество

Роден е на 7 май 1909 г. в София. От малък има влечение към изкуствата - рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, през 1939 г., в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Общите художествени изложби като член на художническото дружество „Ново изкуство“ от 1942 г. Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през 1936 г. се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. Критиката отбелязва чувството му да улавя камерността и поезията на пространството, съпоставят го по артистичност и начин на работа с изявените тогава Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Константин Трингов и др.

Влечението му към практиката и учението на Петър Дънов, го приобщава към техния начин на живот и дейност. Художникът обитава барака-ателие край София, в което твори. Сам описва атмосферата на своето жилище така: „понеже таванът беше нисък, от разсеяност докато рисувах, най-често забравях това и като се изправях, си удрях главата горе. това се повтаряше толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен...“. През 1950-те години Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни, подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката става популярна за редица интелектуалци, българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност.

Любопитен факт е, че художникът Васил Иванов е измежду първите българи, практикуващи добре практиката на учението на йогите. Той не само владее едни от най-сложните упражнения, но и дори снимките с примери на първата родна книга върху йога са с него.

Първата му изложба на тема „Космос“ е през 1965 г. За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намират творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в България гостува космонавтът Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във в. „Народна младеж“. Това е използвано от приятелския кръг около художника, и цикълът „Космос“ бива показан. Междувременно е имало вече импровизирана експозиция със споменатите космически графики - по покана на изкуствоведката Йонка Коцева, в една от стаите на Националното радио е устроена изложба.

Етап в изкуството му е поканата на пианиста проф. Юри Буков, Васил Иванов да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Васил Иванов устройва в Париж изложба, която се приема с шумен успех. Творбите на Васил Иванов са притежание на много частни колекции в цял свят. По спомени на критика Георги Стоянов-Бигор с тях се запознават Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал, които им дават висока оценка.

Васил Иванов умира в София на 4 април 1975 г.

На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през 1984 г. Националния клуб на художниците фантасти, развиващ своята дейност в подкрепа движението на клубовете за фантастика и прогностика в България.


Външни връзки:

Галерия „Васил Иванов“

Френска галерия на Васил Иванов