Разлика между версии на „Васил Иванов“
(→Външни връзки:) |
|||
Ред 67: | Ред 67: | ||
На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през [[1984 г.]] [[Национален клуб на художниците фантасти|Националния клуб на художниците фантасти]], развиващ своята дейност в подкрепа движението на клубовете за фантастика и прогностика в България. | На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през [[1984 г.]] [[Национален клуб на художниците фантасти|Националния клуб на художниците фантасти]], развиващ своята дейност в подкрепа движението на клубовете за фантастика и прогностика в България. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | == Изложби: == | ||
+ | |||
+ | Principales expositions : | ||
+ | |||
+ | 1946 - 1955 - 1957 : SOFIA | ||
+ | |||
+ | 1962 - 1966 - : Exposition " Cosmos " SOFIA | ||
+ | |||
+ | 1958 : BUDAPEST, LONDRES | ||
+ | |||
+ | 1963 : BEYROUTH , CRACOVIE | ||
+ | |||
+ | 1966 : LEIPZIG | ||
+ | |||
+ | 1967 : BERLIN ( EST) | ||
+ | |||
+ | 1967 : BERLIN ( OUEST) | ||
+ | |||
+ | 1971 : Galerie du Soleil GENEVE | ||
+ | |||
+ | 1972 : Hall de la Prfecture CERGY PONTOISE | ||
+ | |||
+ | 1971 : Galerie Transposition PARIS | ||
+ | |||
+ | 1971 : Galerie Piera NEUILLY | ||
+ | |||
+ | 1974 : Galerie Look PARIS | ||
+ | |||
+ | 1974 : Galerie Look PARIS | ||
+ | |||
+ | 1974 : Galerie Hexagramme PARIS | ||
+ | |||
+ | ............ | ||
+ | |||
+ | 2006 : Galerie Martin-Blasselle NICE | ||
Версия от 20:15, 26 юли 2017
Васил Иванов | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 7 май 1909 г. |
Роден в: | София |
Починал на: | 4 април 1975 г. |
Починал в: | София |
Художник: | |
Теми: | Космосът и духът |
Стил(ове): | специфична графика |
Области на изява: | самостоятелни рисунки |
Васил Христов Иванов е български художник с огромно творчество на тема „Космос“. Считан е за пионер на тази тема в родното ни изобразително изкуство.
Биография и творчество
Роден е на 7 май 1909 г. в София. От малък има влечение към изкуствата - рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, през 1939 г., в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Общите художествени изложби като член на художническото дружество „Ново изкуство“ от 1942 г. Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през 1936 г. се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. Критиката отбелязва чувството му да улавя камерността и поезията на пространството, съпоставят го по артистичност и начин на работа с изявените тогава Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Константин Трингов и др.
Влечението му към практиката и учението на Петър Дънов, го приобщава към техния начин на живот и дейност. Художникът обитава барака-ателие край София, в което твори. Сам описва атмосферата на своето жилище така: „понеже таванът беше нисък, от разсеяност докато рисувах, най-често забравях това и като се изправях, си удрях главата горе. това се повтаряше толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен...“. През 1950-те години Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни, подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката става популярна за редица интелектуалци, българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност.
Любопитен факт е, че художникът Васил Иванов е измежду първите българи, практикуващи добре практиката на учението на йогите. Той не само владее едни от най-сложните упражнения, но и дори снимките с примери на първата родна книга върху йога са с него.
Първата му изложба на тема „Космос“ е през 1965 г. За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намират творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в България гостува космонавтът Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във в. „Народна младеж“. Това е използвано от приятелския кръг около художника, и цикълът „Космос“ бива показан. Междувременно е имало вече импровизирана експозиция със споменатите космически графики - по покана на изкуствоведката Йонка Коцева, в една от стаите на Националното радио е устроена изложба.
Етап в изкуството му е поканата на пианиста проф. Юри Буков, Васил Иванов да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Васил Иванов устройва в Париж изложба, която се приема с шумен успех. Творбите на Васил Иванов са притежание на много частни колекции в цял свят. По спомени на критика Георги Стоянов-Бигор с тях се запознават Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал, които им дават висока оценка.
Васил Иванов умира в София на 4 април 1975 г.
На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през 1984 г. Националния клуб на художниците фантасти, развиващ своята дейност в подкрепа движението на клубовете за фантастика и прогностика в България.
Изложби:
Principales expositions :
1946 - 1955 - 1957 : SOFIA
1962 - 1966 - : Exposition " Cosmos " SOFIA
1958 : BUDAPEST, LONDRES
1963 : BEYROUTH , CRACOVIE
1966 : LEIPZIG
1967 : BERLIN ( EST)
1967 : BERLIN ( OUEST)
1971 : Galerie du Soleil GENEVE
1972 : Hall de la Prfecture CERGY PONTOISE
1971 : Galerie Transposition PARIS
1971 : Galerie Piera NEUILLY
1974 : Galerie Look PARIS
1974 : Galerie Look PARIS
1974 : Galerie Hexagramme PARIS
............
2006 : Galerie Martin-Blasselle NICE