Разлика между версии на „Учители ми бяха пеперудите (Издателство Пи Ар Ви – рефреш вижън, 2012)“
(Нова страница: {{Инфокутия книга | име = Учители ми бяха пеперудите | произведение = сборник | ж...) |
(→Съдържание) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия книга | {{Инфокутия книга | ||
| име = Учители ми бяха пеперудите | | име = Учители ми бяха пеперудите | ||
| − | | произведение = | + | | произведение = |
| жанр = психологическа фантастика | | жанр = психологическа фантастика | ||
| − | | съдържа = | + | | съдържа = сборник |
| автор = Стефан Кръстев | | автор = Стефан Кръстев | ||
| корица = Учители пеперуди.jpg | | корица = Учители пеперуди.jpg | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
| месец = | | месец = | ||
| година = 2012 | | година = 2012 | ||
| − | | издателство = Пи Ар Ви – рефреш вижън | + | | издателство = „[[Издателство Пи Ар Ви – рефреш вижън|Пи Ар Ви – рефреш вижън]]“ |
| формат = 13х20 | | формат = 13х20 | ||
| брой-страници = 152 | | брой-страници = 152 | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
32 РАЗКАЗА за любов, еротика, измама... С неочакван край, разбира се. | 32 РАЗКАЗА за любов, еротика, измама... С неочакван край, разбира се. | ||
| + | == Съдържание == | ||
| + | [[Сняг и бира]] 5 | ||
| − | + | [[Тринадесет голи хубавици]] 12 | |
| + | [[Иконата]] 16 | ||
| − | + | [[Моят любовник е времето]] 22 | |
| − | + | [[Острие в мрака]] 26 | |
| − | + | [[Естествен венец]] 32 | |
| − | + | [[Фалшификаторът]] 36 | |
| − | + | [[Такси към рая]] 42 | |
| − | + | [[Виртуална любов]] 45 | |
| − | + | [[Изключителна промоция]] 49 | |
| − | + | [[От високо]] 54 | |
| − | + | [[Смяна на концепцията]] 62 | |
| − | + | [[Страстни корени]] 68 | |
| − | + | [[Учители ми бяха пеперудите]] 72 | |
| − | + | [[Две грешни хубавици]] 76 | |
| − | + | [[Флирт в градски автобус]] 80 | |
| − | + | [[Наивна, дръзка и порочна]] 83 | |
| − | + | [[Един пиян чаровник]] 86 | |
| − | + | [[Един толкова тъмен парк]] 93 | |
| − | + | [[Венец от вълшебства]] 98 | |
| − | + | [[Високо]] 105 | |
| − | + | [[Мило създание]] 109 | |
| − | + | [[Божествената нощница]] 112 | |
| − | + | [[Магазин за всички и за никого]] 117 | |
| − | + | [[Малка мръсница]] 121 | |
| − | + | [[Разголеният прозорец]] 125 | |
| − | + | [[Сътворена от сърце]] 128 | |
| − | + | [[Професия - затворник]] 133 | |
| − | + | [[Виртуална нежност]] 136 | |
| − | + | [[Искаш ли я?]] 140 | |
| − | + | [[Храмът на насладата]] 145 | |
| − | + | [[Дърво на греха]] 149 | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Дърво на греха 149 | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | == Текст на корицата == | ||
...Аз мога да шептя нежно, да разлагам реда на думите и да превръщам в гама фразите тъй, че изречени с моята интонация, да означават всичко, а иначе да са напълно лишени от смисъл. Мога да лудувам и възбуждам с тях, да прелъстявам и да правя щастливи за кратко, а себе си за дълго. Мога да се отдавам и да пея. Мога да бъда божествена любовница. Не мога само едно, всъщност мога го, ала не бива. | ...Аз мога да шептя нежно, да разлагам реда на думите и да превръщам в гама фразите тъй, че изречени с моята интонация, да означават всичко, а иначе да са напълно лишени от смисъл. Мога да лудувам и възбуждам с тях, да прелъстявам и да правя щастливи за кратко, а себе си за дълго. Мога да се отдавам и да пея. Мога да бъда божествена любовница. Не мога само едно, всъщност мога го, ала не бива. | ||
Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири... четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал природата. Горите и ромолящите потоци, пътеките сред трънките и скалите. Чувствам как диханията му – ръце, пълзят по мен, и шепотът му акомпанира като с щракане на пръсти. Устните му са всички форми, те се впиват в моите, любовно се впиват и самата аз се превръщам в природа. Имам пълното усещане на земята. Нося се с вятъра. После се пробуждам и в дрехите ми има задушени пеперуди. Части от мен. С всеки танц губя от себе си… | Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири... четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал природата. Горите и ромолящите потоци, пътеките сред трънките и скалите. Чувствам как диханията му – ръце, пълзят по мен, и шепотът му акомпанира като с щракане на пръсти. Устните му са всички форми, те се впиват в моите, любовно се впиват и самата аз се превръщам в природа. Имам пълното усещане на земята. Нося се с вятъра. После се пробуждам и в дрехите ми има задушени пеперуди. Части от мен. С всеки танц губя от себе си… | ||
Текуща версия към 14:05, 10 юни 2018
| Учители ми бяха пеперудите | |
| сборник — психологическа фантастика | |
| автор: | Стефан Кръстев |
 | |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 2012 г. |
| Издателство: | „Пи Ар Ви – рефреш вижън“ |
| Формат: | 13х20 |
| Страници: | 152 |
| ISBN: | 978-954-2920-07-6 |
Сборник разкази на писателя Стефан Кръстев.
32 РАЗКАЗА за любов, еротика, измама... С неочакван край, разбира се.
Съдържание[редактиране]
Иконата 16
От високо 54
Високо 105
Мило създание 109
Магазин за всички и за никого 117
Малка мръсница 121
Искаш ли я? 140
Дърво на греха 149
Текст на корицата[редактиране]
...Аз мога да шептя нежно, да разлагам реда на думите и да превръщам в гама фразите тъй, че изречени с моята интонация, да означават всичко, а иначе да са напълно лишени от смисъл. Мога да лудувам и възбуждам с тях, да прелъстявам и да правя щастливи за кратко, а себе си за дълго. Мога да се отдавам и да пея. Мога да бъда божествена любовница. Не мога само едно, всъщност мога го, ала не бива.
Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири... четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал природата. Горите и ромолящите потоци, пътеките сред трънките и скалите. Чувствам как диханията му – ръце, пълзят по мен, и шепотът му акомпанира като с щракане на пръсти. Устните му са всички форми, те се впиват в моите, любовно се впиват и самата аз се превръщам в природа. Имам пълното усещане на земята. Нося се с вятъра. После се пробуждам и в дрехите ми има задушени пеперуди. Части от мен. С всеки танц губя от себе си…
