Разлика между версии на „Елин Пелин“

Текуща версия към 21:52, 14 август 2019

Елин Пелин
(Димитър Иванов Стоянов)
Професия: писател, редактор, журналист, чиновник
Биографични данни:
Роден на:	18 юли 1877 г.
Роден в:	с. Байлово, Област София
Починал на:	3 декември 1949 г.
Починал в:	София
Писател:
Творчески период:	1895 г. - 1944 г.
Псевдоним(и):	Елин Пелин, Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина

Димитър Иванов Стоянов е писател, класик на българската литература, по-известен под псевдонима Елин Пелин. Използва също псевдонимите Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др.

Биография[редактиране]

Роден е в с. Байлово, Софийска област, на 18 юли 1877 г. в семейство, в което бащата е заможен и интелигентен човек, държащ на доброто образование на децата си. Авторът разказва, че в дома им са се получавали непрекъснато книги и списания, които много обичал да чете от малък. Учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но не завършва гимназиалното си образование.

От 1895 г. до 1898 г. сътрудничи на сп. „Войнишка сбирка”, където печата разкази. За пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин под стихотворението “ Тихи тъги”, публикувано в сп. „Български преглед” (ноември 1897 г.).

Между 1898 и 1899 г. се установява в родното си село и пише най-хубавите си разкази - “ Ветрената мелница”, “ Напаст божия”, “ Изкушение”, “ Пролетна измама”. По-късно напуска Байлово и търси работа в София, Дупница, Кюстендил, Самоков. Публикува разкази, фейлетони, хумористични стихотворения, редактира сп. „Селска разговорка” (1902–1903 г.), пише за „Общо дело”, „Ново общество”, „Учителска мисъл”.

В края на 1903 г. си намира работа в София като чиновник в Университетската библиотека.

През 1905 г. заедно с карикатуриста Валери Божинов е за 20 дни в Италия, а през 1906 г. е командирован заедно с П. Кр. Яворов с цел усъвършенстване на езика и обогатяване на културните познания във Франция, където двамата пребивават в Нанси и Париж.

През 1908 г. става служител в Народната библиотека на длъжност „пазител”. До Балканската война печата хумористични творби във в. „Българан”. Издава 2 тома разкази през 1904 и 1911 г., сборник “ Пепел от цигарите ми” (1905 г.) със стихотворения, хуморески, стихове в проза. През 1909 г. пише повестта “ Нечиста сила”. Публикува много детски творби в сп. „Веселушка” (1910 г.).

През 1911 г. в цялостен вид излиза повестта “ Гераците”, печатана на части в периодиката от 1904 г. нататък. През 1913–1914 г. редактира детското списание „Чавче”.

През лятото на 1913 г. е командирован заедно с Ал. Балабанов в Русия с цел проучване на нагласите към българското общество и политика, но двамата се връщат с твърде нерадостни констатации. Мобилизиран по време на Първата световна война, създава като военен кореспондент около 20 очерка и разкази, издадени в сборниците “ Войнишко сърце” и “ Китка за юнака” (1917 г.). По същото време издава известния сборник “ Пижо и Пендо” (1917 г.) с произведения, повлияни от шопския хумор и манталитет и писани в по-голямата си част, с изключение на 4 от тях, в периода 1902–1908 г.

До 1922 г. е сътрудник на сп. „Развигор”, но следтова почти спира да пише и напълно се оттегля през 1924 г. заради все по-голямото политизиране на списанието. От тоя период е повестта “ Земя” (1922 г.).

През 1928 г. издава сборника “ Черни рози” и пише част от разказите от “ Под манастирската лоза”.

От 1926 до 1944 г. е уредник на къщата-музей „Иван Вазов”. В тоя период заедно с Ран Босилек пишат учебници, помагала и христоматии. Елин Пелин става автор на учебник по Закон Божи. Почти не твори. Оттегля се два пъти от писателския съюз заради несъгласие с отношенията между членовете му. През 1940 г. обаче се завръща и е избран за негов председател, става и член на Българската академия на науките през същата година. През 30-те години сътрудничи на в. „Литературен глас”, „Развигор”, „Щурец”, сп. „Светулка”, „Детска радост”, „Подслон”, в. „Пътека”. Събира през 1936 г. и издава най-добрите си творби от тоя период в сборниците “ Под манастирската лоза” и “ Аз, ти, той”. Написва през 1933–1944 г. романа в две части “ Ян Бибиян”.

След 1944 г. подготвя книга с разкази “ Знам и мога”, участва в изграждането на детската пионерска организация „Септемврийче”, пише предимно за детска аудитория. На 17 април 1949 г. с голяма тържественост е отпразнувана 70-годишнината на писателя. Умира внезапно в края на същата година, на 9 декември 1949 г.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Автор на “Ян Бибиян” – първата българска детска фантастична книга в две части: “ Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе” и “ Ян Бибиян на Луната” (1933-1934 г.). Първата част, „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“, е на границата между фентъзи и обикновена приказка. Втората част, „Ян Бибиян на Луната“, е класическа научна фантастика, описваща пътуване до Луната с ракета. Първата част на романа е екранизирана през 1985 г.

Портрет от Атанас Тасев

Романи[редактиране]

• 1933 г. - „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“ - (роман за деца)
• 1934 г. - „Ян Бибиян на Луната“ - (роман за деца)

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1934 г. - „Ян Бибиян на Луната“ - неизвестно издателство (І издание)
• 1969 г. - „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“ (роман за деца) - издателство „Народна младеж“
• 1984 г. - „Ян Бибиян на Луната“ - издателство „Български писател“
• 2002 г. - „Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната“, издателство „Пан“
• 2005 г. - „Ян Бибиян“, включва и двата романа - издателство „Стрелец“
• 2005 г. - „Ян Бибиян“, включва и двата романа - издателство „Хермес“
• 2006 г. - „Ян Бибиян“ - издателство „Труд“, поредица „Златни детски книги“, №9
• 2007 г. - „Ян Бибиян. Ян Бибиян на Луната“, издателство „Дамян Яков“

Нефантастика[редактиране]

Повести[редактиране]

• ???? г. - „Гераците“
• ???? г. - „Земя“

Поеми[редактиране]

• ???? г. - „Дядовата ръкавичка“
• ???? г. - „Трите баби“
• ???? г. - „Чохено контошче“

Сборници[редактиране]

• 1936 г. - „Аз, ти, той“
• 1928 г. - „Черни рози“
• 1918 г. - „Пижо и Пендо“
• 1936 г. - „Под манастирската лоза“

Други (временен раздел)[редактиране]

• 1909 г. - „Златни люлки“
• 1918 г. - „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“
• 1919 г. - „Гори Тилилейски“
• 1919 г. - „Сладкодумна баба“
• 1920 г. - „Правдата и кривдата“
• 1927 г. - „Песнички“
• 1931 г. - „Поточета бистри“
• 1949 г. - „Приказки и басни“

Източници[редактиране]

• „Биографии на българските писатели, изучавани в училище.“ Издателство „Слово“, Велико Търново, 1995 г.
• „Елин Пелин. Съчинения в 6 тома.“ Издателство „Български писател“, София, 1978 г., т. 5
• Христиания Червенкова – „Спомени за Елин Пелин: Разказва внукът на писателя“ (репортажът онлайн

Външни връзки[редактиране]

• 2018 г. – „Елин Пелин като фантаст“ – есе от Александър Карапанчев, отпечатано в алманаха „ФантАstika 2017“ (текстът онлайн).