Разлика между версии на „Разбирането като зрелище“
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
| − | Разказът е построен върху парадокса, наречен | + | Разказът, написан през лятото на 1987 г., е построен върху парадокса, наречен „ефект на наблюдателя в квантовата физика“. Астрофизикът Марио Ливио описва тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е в това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“ В случая героят, наречен Пътника, открива че започва да влияе върху събитията, съответно и върху реалността, само чрез натрапчивото им и привидно безучастно наблюдение... но си задава въпроса дали всъщност е в състояние да ги промени или това е само илюзия. Скоро се появява и втори Зрител, който дебне самия него. Текстът започва с наблюдение (дисекция)на околната среда „като натюрморт“, преминава през заснемането й и завършва с двусмисленото изречение „А под повърхността... под нея би могло да се види... защото имаше... имаше все пак там нещо.“ |
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | |||
== Публикации == | == Публикации == | ||
Текуща версия към 20:30, 21 август 2019
| Разбирането като зрелище | |
| Автор(и): | Янчо Чолаков |
|---|---|
| Първо издание: | 1995 г. |
| Жанр(ове): | философска фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Разбирането като зрелище“ е разказ в жанра философска фантастика от писателя Янчо Чолаков.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Разказът, написан през лятото на 1987 г., е построен върху парадокса, наречен „ефект на наблюдателя в квантовата физика“. Астрофизикът Марио Ливио описва тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е в това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“ В случая героят, наречен Пътника, открива че започва да влияе върху събитията, съответно и върху реалността, само чрез натрапчивото им и привидно безучастно наблюдение... но си задава въпроса дали всъщност е в състояние да ги промени или това е само илюзия. Скоро се появява и втори Зрител, който дебне самия него. Текстът започва с наблюдение (дисекция)на околната среда „като натюрморт“, преминава през заснемането й и завършва с двусмисленото изречение „А под повърхността... под нея би могло да се види... защото имаше... имаше все пак там нещо.“
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
