Разлика между версии на „Психологическа фантастика“
| (Не са показани 5 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Психологическа [[фантастика]]''' може да бъде наречено всяко произведение на изкуството, в което фантастичното | + | '''Психологическа [[фантастика]]''' може да бъде наречено всяко произведение на изкуството, в което фантастичното предизвиква изменения предимно в сферата на психичното (индивидуална или групова психика) и това е свръхзадачата на творбата. При ПФ видът на фантастичнвото (събитие, изобретение, катаклизъм, артефакт, смесване на времена и пространства) не е от решаващо значение - той е само инструмент на сюжета. Това направление във фантастиката има размити граници с модерната психологическа проза, където сънят, сюрреалистичното отражение на реалността и психоделичното са редовни изразни средства. Не случайно един от най-изявените автори на такава фантастика Виктор Пелевин се счита за крупен постмодерен писател и рядко бива определян като фантаст, въпреки че неговото развитие е неделимо от кръга на руските фантасти. |
Във фантастиката типични примери са: | Във фантастиката типични примери са: | ||
| − | В литературата: У нас: [[Агоп Мелконян]], [[Величка Настрадинова]], [[Любен Дилов]], [[Весела Люцканова]], [[Атанас Наковски | + | В литературата: У нас: [[Агоп Мелконян]], [[Величка Настрадинова]], [[Любен Дилов]], [[Весела Люцканова]], [[Атанас Наковски] и др.; На запад: Теодор Стърджън, Клифърд Саймак, Робърт Янг и др.; в Русия: Зиновий Юриев, Сергей Житински, Марина и Сергей Дяченко и много др. |
| − | В киното: филмите: | + | В киното: филмите: „Хлапето“, „Омагьосан ден“, "К-пакс" и др. |
В изобразителното изкуство: Бъркли Шоу, Дейвид Уорън, [[Калин Николов]], Андрей Карапетян и мн. др. | В изобразителното изкуство: Бъркли Шоу, Дейвид Уорън, [[Калин Николов]], Андрей Карапетян и мн. др. | ||
[[Категория:Жанрове]] | [[Категория:Жанрове]] | ||
Текуща версия към 20:26, 27 ноември 2020
Психологическа фантастика може да бъде наречено всяко произведение на изкуството, в което фантастичното предизвиква изменения предимно в сферата на психичното (индивидуална или групова психика) и това е свръхзадачата на творбата. При ПФ видът на фантастичнвото (събитие, изобретение, катаклизъм, артефакт, смесване на времена и пространства) не е от решаващо значение - той е само инструмент на сюжета. Това направление във фантастиката има размити граници с модерната психологическа проза, където сънят, сюрреалистичното отражение на реалността и психоделичното са редовни изразни средства. Не случайно един от най-изявените автори на такава фантастика Виктор Пелевин се счита за крупен постмодерен писател и рядко бива определян като фантаст, въпреки че неговото развитие е неделимо от кръга на руските фантасти.
Във фантастиката типични примери са:
В литературата: У нас: Агоп Мелконян, Величка Настрадинова, Любен Дилов, Весела Люцканова, [[Атанас Наковски] и др.; На запад: Теодор Стърджън, Клифърд Саймак, Робърт Янг и др.; в Русия: Зиновий Юриев, Сергей Житински, Марина и Сергей Дяченко и много др.
В киното: филмите: „Хлапето“, „Омагьосан ден“, "К-пакс" и др.
В изобразителното изкуство: Бъркли Шоу, Дейвид Уорън, Калин Николов, Андрей Карапетян и мн. др.
