Разлика между версии на „Павел Вежинов“
(→Фантастика) |
(→Публикации) |
||
(Не са показани 4 междинни версии от двама потребители) | |||
Ред 94: | Ред 94: | ||
* [[1965 г.]] - ''„[[Моят пръв ден]]“'' | * [[1965 г.]] - ''„[[Моят пръв ден]]“'' | ||
* [[1965 г.]] - ''„[[Сините пеперуди]]“'' | * [[1965 г.]] - ''„[[Сините пеперуди]]“'' | ||
− | * [[ | + | * [[1957 г.]] - ''„[[В една тъмна нощ]]“'' |
* [[???? г.]] - ''„[[Испанска холера]]“'' | * [[???? г.]] - ''„[[Испанска холера]]“'' | ||
* [[1956 г.]] - ''„[[Историята на едно привидение]]“'' | * [[1956 г.]] - ''„[[Историята на едно привидение]]“'' | ||
Ред 103: | Ред 103: | ||
* [[1983 г.]] - ''„[[Необятни възможности за въображението]]“'' - в.„АБВ“, №14 | * [[1983 г.]] - ''„[[Необятни възможности за въображението]]“'' - в.„АБВ“, №14 | ||
− | Екранизации: | + | ==== Екранизации: ==== |
− | * [[1972 г.]] - [[Трета след | + | * [[1972 г.]] - [[Трета след Слънцето]] |
* [[1979 г.]] - [[Бариерата (филм)|Бариерата]] | * [[1979 г.]] - [[Бариерата (филм)|Бариерата]] | ||
Ред 220: | Ред 220: | ||
** 1981: В антологията «Das Raumschiff», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin [изд. 4] | ** 1981: В антологията «Das Raumschiff», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin [изд. 4] | ||
** 1981: В антологията «Der hohle Mann», съст.: Horst Pukallus. Wilhelm Heyne Verlag, München. | ** 1981: В антологията «Der hohle Mann», съст.: Horst Pukallus. Wilhelm Heyne Verlag, München. | ||
+ | |||
+ | === На румънски език === | ||
+ | |||
+ | * [[1982 г.]] - ''„[[Bariera. Gușterul alb (Editura Univers, 1982)|Bariera. Gușterul alb]]“'' - [[Editura Univers|Editura Univers, România]] | ||
+ | * [[1982 г.]] - ''„[[Pieirea lui Aiax (Editura Ion Creangă, 1982)|Pieirea lui Aiax]]“'' - [[Editura Ion Creangă|Editura Ion Creangă, România]] | ||
+ | * [[1992 г.]] - ''„[[Fluturii albaștri (Editura Centaurus, 1992)|Fluturii albaștri]]“'' - [[Editura Centaurus|Editura Centaurus, România]] | ||
== Външни връзки == | == Външни връзки == |
Текуща версия към 13:48, 23 април 2023
Никола Делчев Гугов | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 9 ноември 1914 г. |
Роден в: | София |
Починал на: | 20 декември 1983 г. |
Писател: | |
Псевдоним(и): | Павел Вежинов |
Жанр(ове): | научна фантастика |
Никола Делчев Гугов (по-известен под псевдонима Павел Вежинов) e класик на българската литература, автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и научно-фантастични произведения.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е на 9 ноември 1914 г. в София. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др. През 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. От 1944 г. е член на БКП. През есента на 1944 г. участва във войната срещу нацистка Германия като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, и въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от произведения. От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в Българска кинематография. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. През 1970 г. става Народен деятел на културата, а през 1974 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Умира внезапно на 20 декември 1983 г.
Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романа „Гибелта на Аякс“. Винаги са го е вълнувала фантазията като притча, като иносказание и поради това неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика. В разказите си Вежинов не си служи с обичайните научно-технически атрибути, а по-близо до прозата на необичайното, тайнственото.
Може би и по тези причини много читатели смятат „Бариерата“, „Белият гущер“, „Езерното момче“ за фантастика. Тези произведения трудно биха могли да бъдат определени и вкарани в един единствен жанр, тъй като в тях майсторски се преплитат реалното и фантазното.
Награди[редактиране]
- 1950 г. - „Димитровска награда“
- 1951 г. - „Димитровска награда“
- 1964 г. - Орден „НРБ“, II степен
- 1971 г. - „Димитровска награда“ (с колектив)
- 1973 г. - наградата на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
- 1974 г. - Орден „Георги Димитров“
- 1976 г. - „Димитровска награда“
Приноси към фантастиката[редактиране]
Автор е на няколко фантастични разказа и на два повести - „Белият гущер“ и „Бариерата“ и романа „Гибелта на Аякс“. „Бариерата“ се смята за едно от най-добрите произведения на българската фантастика. Преведено е на няколко езика. По него има заснет филм с участието на Инокентий Смоктуновски и Ваня Цветкова.
Независимо от големите му заслуги към българската литература въобще, приносът на Вежинов към фантастиката е забележителен.
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
Повести[редактиране]
- 1973 г. - „Над всичко“
- 1977 г. - „Бариерата“
- 1977 г. - „Белият гущер“
- 1982 г. - „Измерения“
- 1968 г. - „Когато си в лодката“
Разкази[редактиране]
- 1967 г. - „В един есенен ден по шосето“
- 1965 г. - „Моят пръв ден“
- 1965 г. - „Сините пеперуди“
- 1957 г. - „В една тъмна нощ“
- ???? г. - „Испанска холера“
- 1956 г. - „Историята на едно привидение“
- 1968 г. - „Когато си в лодката“
Статии[редактиране]
- 1983 г. - „Необятни възможности за въображението“ - в.„АБВ“, №14
Екранизации:[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
- „Звездите над нас“
- „Нощем с белите коне“
- „Произшествие на тихата улица“
- „Прилепите летят нощем“
- „Следите остават“
- „Везни“
- „Синият залез"
- „Малки семейни хроники“ - ироничен роман, София. Второ издание 1988 г, 65109 екз.
Повести[редактиране]
- „Езерното момче“
- „Втора рота“
- „В полето“
- „Златан“
Сборници[редактиране]
- „Дни и вечери“
- „Мека мебел“
- „Момчето с цигулката“
- „Улици без паваж“
- „Дъх на бадеми“
Филмови сценарии[редактиране]
- „Следите остават“
- „Зарево над Драва“
- „Тримата от запаса“
- „Специалист по всичко“
- „Среднощна среща“
- „На всеки километър“
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1968 г. - „Сините пеперуди“ (сборник) - издателство „Български писател“
- 1973 г. - „Гибелта на Аякс; Над всичко“ (роман и повест) - издателство „Народна младеж“
- 1977 г. - „Бариерата. Белият гущер“ - издателство „Български писател“
- 1980 г. - „Сините пеперуди“ (сборник, Библиотека Галактика No. 17) - издателство „Георги Бакалов“
- 1982 г. - „Бариерата. Белият гущер. Измерения“ - издателство „Български писател“
- 1982 г. - „Везни“ (роман) - издателство „Български писател“
- 1985 г. - „Белият гущер“ (сборник, Библиотека Галактика No. 61) - издателство „Георги Бакалов“
- 1986 г. - „Везни“ (роман) - издателство „Български писател“
- 1987 г. - „Бариерата. Белият гущер. Езерното момче“ (повести) - издателство „Български писател“
- 1989 г. - „Гибелта на Аякс. Над всичко“ (роман и повест) - издателство „Отечество“
- 1995 г. - „Везни“ (роман) - издателство „ФорКом“
- 2007 г. - „Когато си в лодката“ (сборник) - издателство „Сиела“
Над всичко (издателство Ентусиаст, 2017)
На руски език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1967 г. - [Избранные произведения в 2 томах] / Пер. под ред. Милена Маринова. – София: Издательство литературы на иностранных языках, 1967. – 424+452 с. (с.о.)
Том 1 – Избранные повести. – 424 с. Б. Райнов. Вступительная статья – с. Наша сила – с. Равнинный рейд – с. Вдали от берегов – с.
Том 2 – Избранные рассказы. – 452 с.Около 30 рассказов: Дни и вечера, Чудесная погода, Когда брезжит утро, Человек, который был похож на утреннюю звезду и др.
- 1976 г. - „Гибель «Аякса»“, роман, Пер. А. Опульского, 232 с.
- 1985 г. - Избранное в двух томах / Худ. С. Гераскевич. – М.: Художественная литература, 1985. – 416+384 с. 75 000 экз. (п)
Том 1 – 416 с. - П. Топер. Вступительная статья – с.3-18, „Ночью на белых конях“: Роман / Пер. Л. Лихачевой – с.19-414
Том 2 – 384 с. - „Барьер“: Повесть / Пер. М. Тарасовой – с.4-85, „Измерения“: Повесть / Пер. Л. Лихачевой – с.86-14, „Весы“: Роман / Пер. В. Кулешовой – с.141-382
- 1987 г. - „Синие бабочки: Фантастические новеллы“, пер. Р. Белло и И. Марченко; Худ. Иван Есенов Илиев. – София: Свят, 100 с. 40 к. 150 200 экз.)
- 1990 г. - „Гибель «Аякса»“, роман, Пер. А. Опульского, 232 с.
- 1990 г. - „Синие бабочки: Повести и рассказы“, Правда, 480 с. – (Мир приключений). 300 000 экз.
- 2001 г. - „Когда ты в лодке...“, сп. „Если“
= В съвместни издания[редактиране]
- 1968 г. - „Однажды осенью...“, сб. „Человек, который ищет“
- 1968 г. - „История одного привидения“, рассказ, Раннее, раннее утро, Художественная литература
- 1972 г. - „История одного привидения“, рассказ, П. Вежинов. Избранное, Художественная литература
- 1972 г. - „Синие бабочки“, повесть, П. Вежинов. Избранное, Художественная литература
- 1972 г. - „Синие бабочки“, повесть, Пер. Р. Белло // Антология. – М.: Молодая гвардия, с. 15-55
- 1972 г. - „Однажды осенним днем на шоссе“ („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // Антология. – М.: Молодая гвардия, с. 55-71
- 1976 г. - „Гибель «Аякса»“, повесть, Пер. В. Боровишки, С. Плеханова // Третье тысячелетие. – М.: Молодая гвардия, с. 64-164
- 1976 г. - „Гибель «Аякса»“, роман, Из болгарской фантастики. – София: София-пресс, 1983 – с. 5-230
- 1983 г. - „Из болгарской фантастики“ - („Гибель «Аякса»“ с. 5-230) - Библиотека „Болгария“ (66), выпуск 7, 8
- 1990 г. - „Однажды осенним днем на шоссе“ („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // Белая бездна. – София: СВЯТ, с. 30-43
- 1990 г. - „Однажды осенним днем на шоссе“ („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // НЛО в зарубежной фантастике. – Л.: Художественная литература; Телекс, с. 20-34
На немски език[редактиране]
- 1978 г. - В сб. Kontaktversuche (Verlag Das Neue Berlin, 1978)
- Pawel Weshinow: „An einem Herbsttag auf der Chaussee“ (Павел Вежинов: В един есенен ден по шосето). Превод: Egon Hartmann
Павел Вежинов [Pawel Weshinow; псевдоним на Никола Гугов] „Die blauen Schmetterlinge“. (Сините пеперуди) Превод: Egon Hartmann
- 1973: В антологията «Die Ypsilon-Spirale», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin
- 1977: В антологията «Das Raumschiff», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin
- 1977: В антологията «Das Raumschiff», съст.: [на самом деле Edwin Orthmann, но указан:] Georg Telemann. Herder Verlag, Freiburg / Basel / Wien
- 1979: В антологията «Das Raumschiff», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin [изд. 2]
- 1980: В антологията «Das Raumschiff», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin [изд. 3]
- 1981: В антологията «Das Raumschiff», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin [изд. 4]
- 1981: В антологията «Der hohle Mann», съст.: Horst Pukallus. Wilhelm Heyne Verlag, München.
На румънски език[редактиране]
- 1982 г. - „Bariera. Gușterul alb“ - Editura Univers, România
- 1982 г. - „Pieirea lui Aiax“ - Editura Ion Creangă, România
- 1992 г. - „Fluturii albaștri“ - Editura Centaurus, România
Външни връзки[редактиране]
- Произведения на Павел Вежинов в „Литературен клуб“
- Страница на Павел Вежинов, на руски език
- Александър Карапанчев – „Как поисках прошка от Павел Вежинов и моята майка, първата му съпруга“ (мемоар, със съкращения) – вестник „Минаха години“, брой 50 от 11.ХII.2017 г.
Източници[редактиране]
- Тази статия включва текст от статията „Павел Вежинов“ в българоезичната Уикипедия.