Разлика между версии на „Съновидения“
м (→Самостоятелни издания) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Съновидения |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена | + | | други-имена = |
| − | | език | + | | език = |
| − | | автор | + | | автор = [[Георги Райчев]] |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = 1921 |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл | + | | цикъл = |
| − | | предходно | + | | предходно = |
| − | | следващо | + | | следващо = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| − | + | '''„Съновидения“''' е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]]. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | Издаден е за пръв път в периодичния печат през [[1921 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]]. | ||
== Представяне == | == Представяне == | ||
| − | Разказът | + | Разказът „Съновидения“ представя тематика, твърде слабо засягана дотогава в нашата литература - животът на границата между реално и нереално, между действителност и съновидение и възможността те да се проникват едни в други. Тук най-ясно личи интересът на автора към психиката на жената и за пореден път в книгата „Разкази“ се говори за нейния сексуален живот - тема-табу за родната ни литература и напълно неизследвана, още по-малко - явлението „съвременна градска жена“. В случая героинята представлява интерес и със посттравматичните си прояви - семейството на Опи е било избито пред очите ѝ от бунтовници. Болестното и сексуалното се смесват в една уникална за Райчев и диаболизма ни комбинация. |
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
| − | Разказът представя странния живот на младата Опи (галено от Калиопи) – едно момиче на границата със зрелостта, което е прибрано в дома на вуйчо си, адвоката Похромов. Семейството на Опи е било избито пред очите | + | Разказът представя странния живот на младата Опи (галено от Калиопи) – едно момиче на границата със зрелостта, което е прибрано в дома на вуйчо си, адвоката Похромов. Семейството на Опи е било избито пред очите ѝ от бунтовници. От тогава тя непрекъснато или бълнува, или мечтае, или припада при силно вълнение и губи съзнание за цели часове. |
| + | |||
В началото я виждаме да се качва в движение в един трамвай, където в тълпата до нея се долепя тялото на мъж и между тях започва сексуална игра на докосвания. Опи не го вижда, но вижда възмутените погледи на седящите наоколо и това още повече я възбужда. Накрая слиза силно смутена, мъжът изчезва и тя успява да зърне само сянката му, преди да се види с приятелката си – модната шивачка на шапки г-жа Магда. | В началото я виждаме да се качва в движение в един трамвай, където в тълпата до нея се долепя тялото на мъж и между тях започва сексуална игра на докосвания. Опи не го вижда, но вижда възмутените погледи на седящите наоколо и това още повече я възбужда. Накрая слиза силно смутена, мъжът изчезва и тя успява да зърне само сянката му, преди да се види с приятелката си – модната шивачка на шапки г-жа Магда. | ||
Опи има годеник, Милко, който е юнкер. Действието е такъв низ от фрагменти, сънищни, реални и пробълнувани, че е трудно да се определи кога Опи го вижда преди и кога след смъртта му, макар фактически уведомлението за неговото самоубийство от любов да я постига в края на разказа. | Опи има годеник, Милко, който е юнкер. Действието е такъв низ от фрагменти, сънищни, реални и пробълнувани, че е трудно да се определи кога Опи го вижда преди и кога след смъртта му, макар фактически уведомлението за неговото самоубийство от любов да я постига в края на разказа. | ||
| − | Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че | + | Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че ѝ задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята ѝ е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото ѝ , ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния ѝ вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях. |
| − | Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото | + | |
| − | Опи попада в средата на Магда, изкушена е да излиза с непознати господа, които | + | Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото ѝ състояние не се дължат само на гледката на избиването на семейството ѝ от бунтовниците. |
| + | |||
| + | Опи попада в средата на Магда, изкушена е да излиза с непознати господа, които ѝ правят комплименти и скоро се опитват директно да я съблазнят, но я спасява това, че при силно вълнение припада, а г-жа Магда се намесва тъкмо навреме. Приятелството ѝ не е от най-чистите, както намеква и любовникът ѝ Илинов. Скоро той се опитва да се срещне насаме с Опи, посещава я в дома ѝ , но Магда ги сварва, праща Опи да купи вино и вечеря, а когато последната се връща, сварва доста бурна интимна сцена и за пореден път губи съзнание. | ||
| − | Милко непрекъснато | + | Милко непрекъснато ѝ пише писма в розови пликове, но тя неясно защо не смее да го види, чувства се виновна, среща го случайно и избягва, а скоро след това той праща разочаровано писмо. В него я обвинява, че е развратна паднала жена – това го е информирал приятел, който бил близък до Илинов и той всичко му разказал. Преди да успее да го открие и му обясни, че е оклеветена, Опи научава, че Милко се е самоубил от отчаяние. В поредната си криза тя вижда насън баща си, но той се преобразява в Похромов, който я грабва и крещи, че ще му бъде жена. Опи се събужда и за свой ужас го вижда наистина до себе си в леглото, собственият ѝ вуйчо още я прегръща, опитва се да я задържи насила, но тя се изтръгва, скача през балкона от четвъртия етаж и се самоубива. |
В епилог се съобщава, че са арестувани за финансови измами Илинов, Похромов и г-жа Магда и че върху тях лежи подозрение, че и тримата са замесени в смъртта на младото момиче. | В епилог се съобщава, че са арестувани за финансови измами Илинов, Похромов и г-жа Магда и че върху тях лежи подозрение, че и тримата са замесени в смъртта на младото момиче. | ||
| + | |||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
| Ред 48: | Ред 50: | ||
==== Издания в периодика ==== | ==== Издания в периодика ==== | ||
| − | * [[1921 г.]] – Сп. | + | * [[1921 г.]] – [[Списание Златорог|Сп. „Златорог“]], година ІІ, кн. 4, с. 521 |
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
| − | * [[1923 г.]] – | + | * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 95 – 127 с. |
| − | + | * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ | |
| − | * [[1940 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство | + | * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 169 – 199 |
| − | |||
| − | * [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 169 – 199 | ||
| − | |||
| − | |||
| − | [[Категория: Разкази - диаболизъм]] | + | [[Категория:Разкази - диаболизъм]] |
| − | [[Категория: Произведения от Георги Райчев]] | + | [[Категория:Произведения от Георги Райчев]] |
| − | [[Категория: Разкази | + | [[Категория:Разкази - 1921 г.]] |
| − | |||
Текуща версия към 17:37, 8 юли 2011
| Съновидения | |
| Автор(и): | Георги Райчев |
|---|---|
| Първо издание: | 1921 г. |
| Жанр(ове): | диаболизъм |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Съновидения“ е диаболичен разказ на Георги Райчев.
Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1921 г. в сп. „Златорог“, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския диаболизъм.
Съдържание
Представяне[редактиране]
Разказът „Съновидения“ представя тематика, твърде слабо засягана дотогава в нашата литература - животът на границата между реално и нереално, между действителност и съновидение и възможността те да се проникват едни в други. Тук най-ясно личи интересът на автора към психиката на жената и за пореден път в книгата „Разкази“ се говори за нейния сексуален живот - тема-табу за родната ни литература и напълно неизследвана, още по-малко - явлението „съвременна градска жена“. В случая героинята представлява интерес и със посттравматичните си прояви - семейството на Опи е било избито пред очите ѝ от бунтовници. Болестното и сексуалното се смесват в една уникална за Райчев и диаболизма ни комбинация.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Разказът представя странния живот на младата Опи (галено от Калиопи) – едно момиче на границата със зрелостта, което е прибрано в дома на вуйчо си, адвоката Похромов. Семейството на Опи е било избито пред очите ѝ от бунтовници. От тогава тя непрекъснато или бълнува, или мечтае, или припада при силно вълнение и губи съзнание за цели часове.
В началото я виждаме да се качва в движение в един трамвай, където в тълпата до нея се долепя тялото на мъж и между тях започва сексуална игра на докосвания. Опи не го вижда, но вижда възмутените погледи на седящите наоколо и това още повече я възбужда. Накрая слиза силно смутена, мъжът изчезва и тя успява да зърне само сянката му, преди да се види с приятелката си – модната шивачка на шапки г-жа Магда.
Опи има годеник, Милко, който е юнкер. Действието е такъв низ от фрагменти, сънищни, реални и пробълнувани, че е трудно да се определи кога Опи го вижда преди и кога след смъртта му, макар фактически уведомлението за неговото самоубийство от любов да я постига в края на разказа.
Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че ѝ задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята ѝ е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото ѝ , ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния ѝ вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях.
Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото ѝ състояние не се дължат само на гледката на избиването на семейството ѝ от бунтовниците.
Опи попада в средата на Магда, изкушена е да излиза с непознати господа, които ѝ правят комплименти и скоро се опитват директно да я съблазнят, но я спасява това, че при силно вълнение припада, а г-жа Магда се намесва тъкмо навреме. Приятелството ѝ не е от най-чистите, както намеква и любовникът ѝ Илинов. Скоро той се опитва да се срещне насаме с Опи, посещава я в дома ѝ , но Магда ги сварва, праща Опи да купи вино и вечеря, а когато последната се връща, сварва доста бурна интимна сцена и за пореден път губи съзнание.
Милко непрекъснато ѝ пише писма в розови пликове, но тя неясно защо не смее да го види, чувства се виновна, среща го случайно и избягва, а скоро след това той праща разочаровано писмо. В него я обвинява, че е развратна паднала жена – това го е информирал приятел, който бил близък до Илинов и той всичко му разказал. Преди да успее да го открие и му обясни, че е оклеветена, Опи научава, че Милко се е самоубил от отчаяние. В поредната си криза тя вижда насън баща си, но той се преобразява в Похромов, който я грабва и крещи, че ще му бъде жена. Опи се събужда и за свой ужас го вижда наистина до себе си в леглото, собственият ѝ вуйчо още я прегръща, опитва се да я задържи насила, но тя се изтръгва, скача през балкона от четвъртия етаж и се самоубива.
В епилог се съобщава, че са арестувани за финансови измами Илинов, Похромов и г-жа Магда и че върху тях лежи подозрение, че и тримата са замесени в смъртта на младото момиче.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Издания в периодика[редактиране]
- 1921 г. – Сп. „Златорог“, година ІІ, кн. 4, с. 521
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1923 г. – Георги Райчев. „Разкази“, София, Книгоиздателство „Акация“, с. 95 – 127 с.
- 1940 г. – Георги Райчев. „Избрани съчинения в три тома“. С., Издателство „Хемус“. Том ІІ
- 1982 г. – Георги Райчев. „Избрани творби“. С., издателство „Български писател“, с. 169 – 199
