Разлика между версии на „Грях“
м (кавички, уикилинкове) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
(Не са показани 3 междинни версии от трима потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
− | | име | + | | име = Грях |
− | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
− | | други-имена | + | | други-имена = |
− | | език | + | | език = |
− | | автор | + | | автор = [[Георги Райчев]] |
− | | издадена-година | + | | издадена-година = 1921 |
− | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
− | | жанр | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
− | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
− | | вид | + | | вид = разказ |
− | | цикъл | + | | цикъл = |
− | | предходно | + | | предходно = |
− | | следващо | + | | следващо = |
− | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
− | + | '''„Грях“''' е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]]. В по-късни издания авторът го определя като повест. | |
== Представяне == | == Представяне == | ||
Ред 21: | Ред 21: | ||
Издаден е за пръв път в периодичния печат през [[1921 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]]. По-късно е издаван като повест. | Издаден е за пръв път в периодичния печат през [[1921 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]]. По-късно е издаван като повест. | ||
− | Главният герой, Стан, е син на свещеник. Разказът представя етапите на влюбването му в съпругата на малоумния му брат, поддаването на желанието и трагедията, която се разиграва в семейството след забременяването на Елка. Творбата завършва с братоубийство. Като цяло е най-реалистичната от всички, включени в книгата „Разкази“, представителна за българския | + | Главният герой, Стан, е син на свещеник. Разказът представя етапите на влюбването му в съпругата на малоумния му брат, поддаването на желанието и трагедията, която се разиграва в семейството след забременяването на Елка. Творбата завършва с братоубийство. Като цяло е най-реалистичната от всички, включени в книгата „Разкази“, представителна за българския диаболизъм. Нейният заряд обаче е дълбоко психологически. Дотолкова детайлно се предава вътрешната борба в героя, че пред читателя се представя сякаш обсебването му и невъзможността му въпреки всички усилия наволята да се пребори с все по-назряващото сексуално желание към единствената сродна душа, която остава край него. Георги Райчев и тук нищи въпросите на пола и зараждането на престъпните желания. За пореден път произведението му илюстрира дълбокото му неверие в способността на човек да управлява емоциите си по волеви път. |
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
− | „Грях“ започва с картина на каруци, напускащи столичния град в един мразовит ден на отиващата си зима. Стан (Станко) и малоумният му брат Дико се връщат от София в родното си село Медово след кошмарен за по-големия и разумен син на поп Варадин ден, в който митрополитът го е развел със съпругата му Христина. Тя го е напуснала демонстративно с по-млад техен колега учител и се е върнала да живее в града, не изпитвайки нито срам, нито вина за постъпката си и явно открила най-накрая щастието, което ѝ е било необходимо. Стан е дълбоко засегнат, мъжкото му самолюбие е разбито. Съпругата му още от началото на брака се е държала с него надменно и е проявила упорит и деспотичен нрав, налагайки се винаги и за всичко. Но пак не е била доволна, колкото и Стан да се е мъчел да ѝ угоди. И накрая го е опозорила пред цялото село, изневерявайки му открито с по-млад техен колега учител. Завръща се с брат си в празната къща, в която разтребват близки – родителите на Станко и Дико са покойници. Най-изненадващо възрастните жени успяват да сгодят и оженят по-малкия брат за едно хубаво момиче сираче – Елка. Тя заживява в дома и всичко светва от чистота, оправя се дворът, сади цветя и градинките скоро се изпъстрят. | + | „Грях“ започва с картина на каруци, напускащи столичния град в един мразовит ден на отиващата си зима. Стан (Станко) и малоумният му брат Дико се връщат от София в родното си село Медово след кошмарен за по-големия и разумен син на поп Варадин ден, в който митрополитът го е развел със съпругата му Христина. Тя го е напуснала демонстративно с по-млад техен колега учител и се е върнала да живее в града, не изпитвайки нито срам, нито вина за постъпката си и явно открила най-накрая щастието, което ѝ е било необходимо. Стан е дълбоко засегнат, мъжкото му самолюбие е разбито. Съпругата му още от началото на брака се е държала с него надменно и е проявила упорит и деспотичен нрав, налагайки се винаги и за всичко. Но пак не е била доволна, колкото и Стан да се е мъчел да ѝ угоди. И накрая го е опозорила пред цялото село, изневерявайки му открито с по-млад техен колега учител. Завръща се с брат си в празната къща, в която разтребват близки – родителите на Станко и Дико са покойници. Най-изненадващо възрастните жени успяват да сгодят и оженят по-малкия брат за едно хубаво момиче сираче – Елка. Тя заживява в дома и всичко светва от чистота, оправя се дворът, сади цветя и градинките скоро се изпъстрят. |
− | Проследява се постепенното сближаване, погледите, които си разменят Елка и Стан, тревогата му да това как тя живее с малоумния му брат, представите му и слухтенето при вратата му и все по-голямото любопитство за техния интимен живот, спомените как в класа тя е била едно от най-умните и хубави деца, как я е защитил веднъж от презрението им за това, че е сираче и бедна, как тя е плакала в скута му. | + | Проследява се постепенното сближаване, погледите, които си разменят Елка и Стан, тревогата му да това как тя живее с малоумния му брат, представите му и слухтенето при вратата му и все по-голямото любопитство за техния интимен живот, спомените как в класа тя е била едно от най-умните и хубави деца, как я е защитил веднъж от презрението им за това, че е сираче и бедна, как тя е плакала в скута му. |
Сближава ги неговото заболяване – простудява се при нещастен случай, в който пада в ледените води на реката от коня си. Тя е по цял ден до постелята му, накрая при всички усилия от негова страна в един момент те все пак се хвърлят в обятията си и така прелюбодеянието е извършено. От тоя миг Стан е като безумен, а тя е всеотдайна в любовта си. Дико отначало не се досеща, но хората започват да шушукат, той се пропива и другарите в кръчмата го настройват и отварят очите му за това, за което е бил сляп. Елка забременява. В нощта на раждането Стан се издава, защото почти полудява от тревога за родилката и бебето. След дълги мъки за майката на бял свят се появява момченце, но когато Стан влиза да го види, Дико се нахвърля върху него и го смазва със силното си тяло и безумния си пиянски гняв. | Сближава ги неговото заболяване – простудява се при нещастен случай, в който пада в ледените води на реката от коня си. Тя е по цял ден до постелята му, накрая при всички усилия от негова страна в един момент те все пак се хвърлят в обятията си и така прелюбодеянието е извършено. От тоя миг Стан е като безумен, а тя е всеотдайна в любовта си. Дико отначало не се досеща, но хората започват да шушукат, той се пропива и другарите в кръчмата го настройват и отварят очите му за това, за което е бил сляп. Елка забременява. В нощта на раждането Стан се издава, защото почти полудява от тревога за родилката и бебето. След дълги мъки за майката на бял свят се появява момченце, но когато Стан влиза да го види, Дико се нахвърля върху него и го смазва със силното си тяло и безумния си пиянски гняв. | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
− | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
Ред 39: | Ред 39: | ||
==== Издания в периодика ==== | ==== Издания в периодика ==== | ||
− | * [[1921 г.]] – [[Списание Златорог|Сп. „Златорог“]], година ІІ, кн. 4 и 5, с. 177 – 221 | + | * [[1921 г.]] – [[Списание Златорог|Сп. „Златорог“]], година ІІ, кн. 4 и 5, с. 177 – 221 |
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 46 – 95 | * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 46 – 95 | ||
− | |||
* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том І | * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том І | ||
− | |||
* [[1953 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани повести и разкази (Издателство Български писател, 1982)|Избрани повести и разкази]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]. Том ІІ | * [[1953 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани повести и разкази (Издателство Български писател, 1982)|Избрани повести и разкази]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]. Том ІІ | ||
− | |||
* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 122 – 168 | * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 122 – 168 | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− |
Текуща версия към 21:41, 5 юли 2011
Грях | |
Автор(и): | Георги Райчев |
---|---|
Първо издание: | 1921 г. |
Жанр(ове): | диаболизъм |
Изкуство: | литература |
Вид: | разказ |
„Грях“ е диаболичен разказ на Георги Райчев. В по-късни издания авторът го определя като повест.
Съдържание
Представяне[редактиране]
Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1921 г. в сп. „Златорог“, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския диаболизъм. По-късно е издаван като повест.
Главният герой, Стан, е син на свещеник. Разказът представя етапите на влюбването му в съпругата на малоумния му брат, поддаването на желанието и трагедията, която се разиграва в семейството след забременяването на Елка. Творбата завършва с братоубийство. Като цяло е най-реалистичната от всички, включени в книгата „Разкази“, представителна за българския диаболизъм. Нейният заряд обаче е дълбоко психологически. Дотолкова детайлно се предава вътрешната борба в героя, че пред читателя се представя сякаш обсебването му и невъзможността му въпреки всички усилия наволята да се пребори с все по-назряващото сексуално желание към единствената сродна душа, която остава край него. Георги Райчев и тук нищи въпросите на пола и зараждането на престъпните желания. За пореден път произведението му илюстрира дълбокото му неверие в способността на човек да управлява емоциите си по волеви път.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
„Грях“ започва с картина на каруци, напускащи столичния град в един мразовит ден на отиващата си зима. Стан (Станко) и малоумният му брат Дико се връщат от София в родното си село Медово след кошмарен за по-големия и разумен син на поп Варадин ден, в който митрополитът го е развел със съпругата му Христина. Тя го е напуснала демонстративно с по-млад техен колега учител и се е върнала да живее в града, не изпитвайки нито срам, нито вина за постъпката си и явно открила най-накрая щастието, което ѝ е било необходимо. Стан е дълбоко засегнат, мъжкото му самолюбие е разбито. Съпругата му още от началото на брака се е държала с него надменно и е проявила упорит и деспотичен нрав, налагайки се винаги и за всичко. Но пак не е била доволна, колкото и Стан да се е мъчел да ѝ угоди. И накрая го е опозорила пред цялото село, изневерявайки му открито с по-млад техен колега учител. Завръща се с брат си в празната къща, в която разтребват близки – родителите на Станко и Дико са покойници. Най-изненадващо възрастните жени успяват да сгодят и оженят по-малкия брат за едно хубаво момиче сираче – Елка. Тя заживява в дома и всичко светва от чистота, оправя се дворът, сади цветя и градинките скоро се изпъстрят.
Проследява се постепенното сближаване, погледите, които си разменят Елка и Стан, тревогата му да това как тя живее с малоумния му брат, представите му и слухтенето при вратата му и все по-голямото любопитство за техния интимен живот, спомените как в класа тя е била едно от най-умните и хубави деца, как я е защитил веднъж от презрението им за това, че е сираче и бедна, как тя е плакала в скута му.
Сближава ги неговото заболяване – простудява се при нещастен случай, в който пада в ледените води на реката от коня си. Тя е по цял ден до постелята му, накрая при всички усилия от негова страна в един момент те все пак се хвърлят в обятията си и така прелюбодеянието е извършено. От тоя миг Стан е като безумен, а тя е всеотдайна в любовта си. Дико отначало не се досеща, но хората започват да шушукат, той се пропива и другарите в кръчмата го настройват и отварят очите му за това, за което е бил сляп. Елка забременява. В нощта на раждането Стан се издава, защото почти полудява от тревога за родилката и бебето. След дълги мъки за майката на бял свят се появява момченце, но когато Стан влиза да го види, Дико се нахвърля върху него и го смазва със силното си тяло и безумния си пиянски гняв.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Издания в периодика[редактиране]
- 1921 г. – Сп. „Златорог“, година ІІ, кн. 4 и 5, с. 177 – 221
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1923 г. – Георги Райчев. „Разкази“, София, Книгоиздателство „Акация“, с. 46 – 95
- 1940 г. – Георги Райчев. „Избрани съчинения в три тома“. С., Издателство „Хемус“. Том І
- 1953 г. – Георги Райчев. „Избрани повести и разкази“. С., издателство „Български писател“. Том ІІ
- 1982 г. – Георги Райчев. „Избрани творби“. С., издателство „Български писател“, с. 122 – 168