Разлика между версии на „Един гост“

Текуща версия към 05:22, 6 юли 2011

„Един гост“ е диаболичен разказ на Владимир Полянов.

Представяне[редактиране]

Разказът „Един гост“ е включен като втори в сборника диаболични разкази „Смърт“. Изграден е около криминална загадка, както и третият от книгата – „Ерих Райтерер“. Авторът и тук се интересува от престъплението като събитие, отключващо сякаш вход към други измерения и пространства – не само към смъртта, но и душевни.

Убийството на неизвестна красавица и обира на банка довеждат в малкото градче Б. Рад Ранина, за да се сблъска с възрастен лекар – негов антагонист и същевременно – отражение на част от личността му, пръв усетил и впоследствие разгадал загадката. Среща се и с медицинската сестра Меруда, пред която изповядва всичко сторено и терзанията си. Дарява голяма сума пари на непознато момиче, което няма зестра и годеникът му все отлага сватбата. Накрая прави опит да се самоубие, но преди да издъхне, разказва историята си, и то така, че да остане сянка на съмнение у читателя дали всъщност наистина носи вина. Болезнената му ревност го е довела до такова състояние, че има загуба на паметта за известен период, а при свестяването си е видял трупа на жената, с която е споделял живота си.

Владимир Полянов прави опит да покаже колко лесно е преминаването от нормалност към лудост, как ревността и любовта могат да доведат някого до желание не само да убие, но и да си запази главата на трупа, за да не се раздели със скъпия човек, как подобно престъпление може неочаквано да намери разбиране и опрощение в очите на една жена, загубила годеника и любовта си. Авторът не назидава, не морализаторства, той просто предава състоянията на своите герои, вкарвайки в образите и мотивацията за действията им.

Интересно е и друго – в „Един гост“ равният ход на провинциалното ежедневие е нарушен от пристигането на непознат човек и струпването на необичайни и извънредни събития. Всички те обаче – глава на труп, закачени по храстите банкноти, убиец и самоубиец накуп – се възприемат от жителите и коментират единствено и само като куриоз, като сензация, като факт, излязъл временно от жълтата преса.

Композиция[редактиране]

Разказът се състои от 8 части. Действието се разгръща хронологично.

Сюжет[редактиране]

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

В провинциалното градче Б. пощальонът Раздел открива непознат човек, лежащ в безсъзнание на пътя до железопътната линия. До него има доста голяма пътническа черна чанта. Човекът е без документи. Местният, възрастен вече, д-р Влад го преглежда и констатира преумора и изтощение. Когато идва на себе си, човекът първо пита за чантата си и се успокоява като разбира, че не е отваряна. На медицинската сестра Меруда обяснява, че се тревожи много, защото в чантата държи спомени за любим човек. В документацията го вписват като Рад Ранина от София. Докато докторът попълва бланките, от джоба му падат вестници с големи заглавия за сензационен обир на банка и откриване на обезглавен труп, както и че полицията издирва предполагаемия убиец – д-р Войдан Свобода.

Рад си тръгва с чантата, но е изпуснал единствения влак. Хората от градчето го следят и виждат да се спуска в крайпътен ров. Пристига неочаквано куриерът Раздел и го пита какво търси там. Гостът заявява, че загубил нещо скъпо за над 1000 лв. Раздел му сочи къде го е намерил припаднал, търсят и там, споделя, че има дъщеря и че ако тя имала 1000 лв., щяла моментално да стане „важна госпожица“ за хората в градчето. Рад отсяда в хотела, затваря се в стаята си, плъзват слухове, че не излизал или че излизал само вечер. В същото време една след друга пристигат телеграми за издирваните убиец и крадец, а д-р Влад обяснява важно, че двете престъпления са свързани и помежду си, и със странния гост на тяхното градче.

Един от слуховете се оказва верен – Рад Ранина е дал на Нина, дъщерята на Раздел, 1000 лв. И почти веднага след това годеникът ѝ , който дълго отлагал непрекъснато сватбата, поискал веднага да се оженят. Раздавачът дава тържество, но на него гостът се проявява крайно неучтиво и невъзпитано. Много закъснява, идва мръсен, раздърпан и изглежда като обезумял. Заради алкохола ли, но и д-р Влад се държи необичайно и доста невъзпитано – тупа по гърба и прегръща Рад, нарича го колега с многозначителен тон. Ранина се измъква тихо-тихо от празненството, но не е сам. След него се прокрадва раздавачът Раздел. Той вижда госта на градчето пак да тръгва по оня път с рова, но също е твърде пиян и пада, а когато на заранта се събужда, Рад го няма. Затова пък пред очите на раздавача се ветреят закачени на храстите 20 лв. Земята под дъбовите клонаци е прясно разровена и той решава да провери дали пък там няма още пари. Копае и стига скоро до голямата черна пътническа чанта, отваря я и се разкрещява ужасен. Отвътре го блъсва тежка смрад.

В същото време докторът вече е разрешил случая и решава да изобличи престъпника сам. Отива в хотела при Рад Ранина, изправя се пред него и го пита как да го нарича – крадец касиер или убиец. Сбиват се. Слугата се втурва и вижда Рад, затиснал стария доктор под себе си, да го души. Притичва и сестра Меруда, в бъркотията не разбира какво става и отива да помага на Рад, а слугата и д-р Влад хукват за помощ. В кафенето вече е и Раздел пощальонът. Носи чантата, отваря я и всички виждат голяма стъкленица с разлагаща се глава на руса къдрокоса жена в нея. Доктор Влад тържествува – познал е. Всички се запътват към хотела и виждат току-що обесилия се Рад Ранина. Свалят го от въжето, още диша слабо.

Сестра Меруда пак остава до него. Той говори несвързано, опитва се да обясни на нея поне. След като узнал за изневярата на жена си той не знаел какво е станало. А после казва: „... някой чужд в мен извърши това и той чувстваше своята победа, но аз плачех и треперех от ужас... аз съм невинен“. Признава, че наистина е д-р Войдан Свобода, когото полицията търси, че не помни как всъщност е извършил престъплението, че си спомня от един момент нататък, когато се буди в хотел и пред него са чантата, стъкленицата и главата на красивата му русокоса любима жена. Помни как избягал, как попаднал в градчето, как колкото повече д-р Влад му намеквал, че знае за престъплението, толкова повече ходел да плаче при чантата в рова и отрязаната глава, докато течността в стъкленицата не се изпарила и разложението не напреднало.

Можел е да избяга, но си спомнил как при първото му свестяване сестра Меруда целунала ръцете му, и се върнал. Издъхва пред жената с думите: „Защо вие, сестра Меруда, целунахте ръцете ми? Защо? Защо? Защо целунахте ръцете ми?“

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1922 г. — „Смърт“ (сборник диаболични разкази) - Издателство „Аргус“ (1922 г.)
• 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“ — издателство „Георги Бакалов“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102

 :: * Един гост — с. 96 — 120