Разлика между версии на „Упоритият мъртвец“
м (дреболии) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Упоритият мъртвец |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена | + | | други-имена = |
| − | | език | + | | език = |
| − | | автор | + | | автор = [[Владимир Полянов]] |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл | + | | цикъл = |
| − | | предходно | + | | предходно = |
| − | | следващо | + | | следващо = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
'''''„Упоритият мъртвец“''''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]]. | '''''„Упоритият мъртвец“''''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]]. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
== Представяне == | == Представяне == | ||
| − | Разказът е наситен с атмосфера, напомняща театъра на абсурда и пиесите на Йожен Йонеско. Смъртта на бащата на една голяма фамилия събира всички негови деца. След като се скарват помежду си се оказва, че трупът на бащата е прекалено голям за ковчега, който са донесли от погребалното бюро и всички се заемат да го тъпчат вътре. Внушението на разказа е наистина смразяващ ужас – героите добиват усещането, че бащата е жив и се съпротивлява, че не иска да ги остави на мира, след като е отровил живота им доколкото е можал. Полянов е успял да предаде отчаянието на всеки един от петчленното семейство и степента, в която се чувстват порасналите деца отровени от родителя. | + | Разказът е наситен с атмосфера, напомняща театъра на абсурда и пиесите на Йожен Йонеско. Смъртта на бащата на една голяма фамилия събира всички негови деца. След като се скарват помежду си се оказва, че трупът на бащата е прекалено голям за ковчега, който са донесли от погребалното бюро и всички се заемат да го тъпчат вътре. Внушението на разказа е наистина смразяващ ужас – героите добиват усещането, че бащата е жив и се съпротивлява, че не иска да ги остави на мира, след като е отровил живота им доколкото е можал. Полянов е успял да предаде отчаянието на всеки един от петчленното семейство и степента, в която се чувстват порасналите деца отровени от родителя. |
Реалността и нереалността на ситуацията се преплитат в мъчителна агония – той, бащата, ли е мъртъв, или всички са били мъртви от отдавна и просто сега им става ясно това? | Реалността и нереалността на ситуацията се преплитат в мъчителна агония – той, бащата, ли е мъртъв, или всички са били мъртви от отдавна и просто сега им става ясно това? | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
| − | Семейството се събира за смъртта на бащата. Трима синове – Борис (добродушен, чувствителен, художник-изпълнител в един театър, слабичък и измъчен, обича да пие), Васил (сдържан, студен, „измъкнал се от средата си“, сега научен работник), Стефан (най-старият, бивш търговец, сега безработен, с болен черен дроб и дебела, дребна, със свити тънки устни, злобна жена). За Борис смъртта на баща му е „дългоочаквана“. Сестри – Мариола (съпруг – пенсиониран офицер) – тя бди от предната нощ, Роза (станала е певица по ресторантите, бащата я е изпъдил, братът Борис я е прибрал, а после са ѝ дали стаичка на тавана; тя е „срамното петно“ на семейството). | + | Семейството се събира за смъртта на бащата. Трима синове – Борис (добродушен, чувствителен, художник-изпълнител в един театър, слабичък и измъчен, обича да пие), Васил (сдържан, студен, „измъкнал се от средата си“, сега научен работник), Стефан (най-старият, бивш търговец, сега безработен, с болен черен дроб и дебела, дребна, със свити тънки устни, злобна жена). За Борис смъртта на баща му е „дългоочаквана“. Сестри – Мариола (съпруг – пенсиониран офицер) – тя бди от предната нощ, Роза (станала е певица по ресторантите, бащата я е изпъдил, братът Борис я е прибрал, а после са ѝ дали стаичка на тавана; тя е „срамното петно“ на семейството). |
| − | Бащата е едър, бивш търговец, отдавна е уморил крехката си жена, в която е виждал само машина за раждане на деца и поддържане на къщата чиста. След национализацията е разделил дома между децата си, но ги кара да му плащат наем. Всеки е дошъл с тайни надежди и да отхвърли бремето на деспотичния баща. Един иска замяна на апартамента си с неговия, друг – пари, трети – друго. Само Борис жали и се напива с вишновка. Скарват се и започват да се обиждат. | + | Бащата е едър, бивш търговец, отдавна е уморил крехката си жена, в която е виждал само машина за раждане на деца и поддържане на къщата чиста. След национализацията е разделил дома между децата си, но ги кара да му плащат наем. Всеки е дошъл с тайни надежди и да отхвърли бремето на деспотичния баща. Един иска замяна на апартамента си с неговия, друг – пари, трети – друго. Само Борис жали и се напива с вишновка. Скарват се и започват да се обиждат. |
Мариола съобщава, че ковчегът се е оказал малък за едрия им баща и има нужда от помощ да го поставят вътре. Събират се и се мъчат да наврат трупа в ковчега, обаче той не иска и не иска да влезе. Борис проговаря, че той, бащата, ще остане там, между тях. Защото е жив. И добавя, че всеки от тях се е надявал да започне нов живот, но миналото не е мъртвец – да го заковеш в сандък и да го погребеш. То остава още дълго със зловонията си да ги трови, остава у тях. Но този човек не е безсмъртен и ще си отиде. | Мариола съобщава, че ковчегът се е оказал малък за едрия им баща и има нужда от помощ да го поставят вътре. Събират се и се мъчат да наврат трупа в ковчега, обаче той не иска и не иска да влезе. Борис проговаря, че той, бащата, ще остане там, между тях. Защото е жив. И добавя, че всеки от тях се е надявал да започне нов живот, но миналото не е мъртвец – да го заковеш в сандък и да го погребеш. То остава още дълго със зловонията си да ги трови, остава у тях. Но този човек не е безсмъртен и ще си отиде. | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
| − | * [[1989 г.]] — | + | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 |
** ''„Упоритият мъртвец“'' — стр. 196 — 210 | ** ''„Упоритият мъртвец“'' — стр. 196 — 210 | ||
| − | + | [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]] | |
| − | [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]] | + | [[Категория:Разкази - диаболизъм]] |
| − | [[Категория: Разкази - диаболизъм | ||
| − | |||
Текуща версия към 19:05, 8 юли 2011
| Упоритият мъртвец | |
| Автор(и): | Владимир Полянов |
|---|---|
| Жанр(ове): | диаболизъм |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Упоритият мъртвец“ е диаболичен разказ от Владимир Полянов.
Представяне[редактиране]
Разказът е наситен с атмосфера, напомняща театъра на абсурда и пиесите на Йожен Йонеско. Смъртта на бащата на една голяма фамилия събира всички негови деца. След като се скарват помежду си се оказва, че трупът на бащата е прекалено голям за ковчега, който са донесли от погребалното бюро и всички се заемат да го тъпчат вътре. Внушението на разказа е наистина смразяващ ужас – героите добиват усещането, че бащата е жив и се съпротивлява, че не иска да ги остави на мира, след като е отровил живота им доколкото е можал. Полянов е успял да предаде отчаянието на всеки един от петчленното семейство и степента, в която се чувстват порасналите деца отровени от родителя.
Реалността и нереалността на ситуацията се преплитат в мъчителна агония – той, бащата, ли е мъртъв, или всички са били мъртви от отдавна и просто сега им става ясно това?
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Семейството се събира за смъртта на бащата. Трима синове – Борис (добродушен, чувствителен, художник-изпълнител в един театър, слабичък и измъчен, обича да пие), Васил (сдържан, студен, „измъкнал се от средата си“, сега научен работник), Стефан (най-старият, бивш търговец, сега безработен, с болен черен дроб и дебела, дребна, със свити тънки устни, злобна жена). За Борис смъртта на баща му е „дългоочаквана“. Сестри – Мариола (съпруг – пенсиониран офицер) – тя бди от предната нощ, Роза (станала е певица по ресторантите, бащата я е изпъдил, братът Борис я е прибрал, а после са ѝ дали стаичка на тавана; тя е „срамното петно“ на семейството).
Бащата е едър, бивш търговец, отдавна е уморил крехката си жена, в която е виждал само машина за раждане на деца и поддържане на къщата чиста. След национализацията е разделил дома между децата си, но ги кара да му плащат наем. Всеки е дошъл с тайни надежди и да отхвърли бремето на деспотичния баща. Един иска замяна на апартамента си с неговия, друг – пари, трети – друго. Само Борис жали и се напива с вишновка. Скарват се и започват да се обиждат.
Мариола съобщава, че ковчегът се е оказал малък за едрия им баща и има нужда от помощ да го поставят вътре. Събират се и се мъчат да наврат трупа в ковчега, обаче той не иска и не иска да влезе. Борис проговаря, че той, бащата, ще остане там, между тях. Защото е жив. И добавя, че всеки от тях се е надявал да започне нов живот, но миналото не е мъртвец – да го заковеш в сандък и да го погребеш. То остава още дълго със зловонията си да ги трови, остава у тях. Но този човек не е безсмъртен и ще си отиде.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“ — издателство „Георги Бакалов“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102
- „Упоритият мъртвец“ — стр. 196 — 210
