Разлика между версии на „Цветан Тодоров“

Текуща версия към 19:38, 28 юли 2015

Цветан Тодоров
фантастолог
Биографични данни:
Роден на:	1 март 1939 г.
Роден в:	София

Цветан Тодоров е български философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог, принадлежащ към френската научна общност. Той емигрира на 23 години и реализира своя потенциал във Франция, пише трудовете си на френски език. Неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност са една от важните теми в дискурсите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след 1984 г.

Биография[редактиране]

Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 г. в София в семейството на библиографа Тодор Боров. Завършва гимназия в България и учи българска език и литература в Софийския университет. В 1963 г. нa 23-годишна възраст емигрира и продължава обучението си в Париж. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която имат две деца.

На 18 юни 2008 г. му е присъдена Наградата на Принца на Астурия за социални науки

Произведения[редактиране]

В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а от 1990 г. от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.

Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“, с което възражда риториката. В „Увод във фантастичната литература“ (1970 г.) бълг. изд. „Въведение във фантастичната литература“ (2009 г.) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.

Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема „Ние и другите“, споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията. Тодоров, за разлика от Макиавели и Хобс, не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика. Тази концепция се основава на психоанализата на Лакан и интерпретацията на творчеството на Хегел и Александър Кожев.

Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от структурализма, и от аполитичността. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към двуполюсните модели и желязната завеса. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите („метисаж“), „сивите зони“ и търси отговор на въпроса „Как да се живее?“

В книгата си „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, Цветан Тодоров разсъждава за начина, по който местните култури в Америка са били жестоко унищожени от конкистадорите. Следвайки М. Бахтин, Тодоров извежда идеята за диалога като „такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект“. За диалога са нужни двама субекти.

Книгопис[редактиране]

• Théorie de la littérature, textes des formalistes russes, Seuil, 1966
• Littérature et signification, Larousse, 1967
• Grammaire du 'Décaméron’, Mouton, 1969
• Introduction à la littérature fantastique, Seuil, 1970
• Poétique de la prose, Seuil, 1971
  • Поетика на прозата, София, ИК Лик, 2004, ISBN 954-607-633-3
• Qu’est-ce que le structuralisme? Poétique, Seuil, 1977
• Théorie du symbole, Seuil, 1977
• Symbolisme et interprétation, Seuil, 1978
• Les genres du discours, Seuil, 1978
• Dictionnaire encyclopédique des sciences du langage, en collaboration avec Oswald Ducrot, Seuil, 1979
• Mikhaïl Bakhtine le principe, dialogique, Seuil, 1981
• La Conquête de l'Amérique, la question de l'autre, Seuil, 1982
  • Завладяването на Америка. Въпросът за Другия, УИ Климент Охридски, София, 1992
• Récits aztèques de la conquête, en collaboration avec Georges Baudot, Seuil, 1983
• Frêle bonheur, essai sur Rousseau, Hachette, 1985
• Critique de la critique, Seuil, 1984
• La notion de littérature et autres essais, Seuil, 1987
• Nous et les autres, Seuil, 1989
  • Живот с другите. Опит по обща антропология, София, Наука и изкуство, 1998, ISBN 954-02-0232-9
• Face à l’extrême, Seuil, 1991
  • На предела, София, Народна култура, 1994
• Les morales de l’histoire, Grasset, 1991
• L’homme dépaysé, Seuil, 1996
  • На чужда земя, София, „Отворено общество“, 1998, ISBN 954-520-134-7
• Benjamin Constant: la passion démocratique, Hachette littératures, 1997
• Éloge du quotidien, Adam Biro, 1998
• Le jardin imparfait: la pensée humaniste en France, Grasset, 1998
  • Несъвършената градина, Издателство на Нов български университет, София, 2004, ISBN 954-535-383-6
• La fragilité du bien: le sauvetage des Juifs bulgares (textes réunis et commentés par Tzvetan Todorov; trad. du bulgare par Marie Vrinat et Irène Kristeva), le Grand livre du mois, 1999.
• Éloge de l’individu: essai sur la peinture flamande de la Renaissance, Adam Biro, 2000.
• Les abus de la mémoire, 2004
• Mémoire du mal, tentation du bien, Paris, Robert Laffont, 2000.
  • Памет за злото, изкушение на доброто, ИК Лик, София, 2002, ISBN 954-607-505-1
• Devoirs et délices. Une vie de passeur (Entretiens avec Catherine Portevin), Paris, Le Seuil, 2002.
  • Дълг и наслада, ИК Лик, София, 2003, ISBN 954-607-620-1
• Le nouveau désordre mondial. Réflexions d’un européen, Paris, Robert Laffont, 2003.
  • Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец, София, ИК „Изток Запад“, 2002, ISBN 9548945630
• Les aventutriers de l'absolu, Paris, Robert Laffont, 2006
• L'esprit des lumières, Paris, Robert Laffont, 2006

Издадени на български език[редактиране]

• 1989 г. - Сборник за народни умотворения и народопис, 1989
• 2000 г. - Семиотика, реторика, стилистика, ИК СЕМАРШ, София, 2000, ISBN 954-90591-1-1 (сборник статии)
• 2001 г. - Литературни търсения през 90-те години, Издателство на БАН, София, 2001, ISBN 954-430-817-2
• 2006 г. - Зараждането на индивида в изкуството, София, ИК Кралица Маб, 2006, ISBN 954-533-070-8
• 2009 г. - „Въведение във фантастичната литература“ (прев. Красимир Кавалджиев), ИК СЕМАРШ, София, 2009,

Други:

• Цветан Тодоров - Подвижната мисъл, ИК Лик, София, 2001, ISBN 954-607-486-1 (Материали от конференцията, организирана от СУ „Св. Климент Охридски”, на 30 и 31 октомври 1999 по случай шейсетата годишнина от рождението на Цветан Тодоров.)

Външни препратки[редактиране]

• Библиография на Цветан Тодоров (на 5 езика) , Text Semiotics
• „Нихилизъм, манихейство, ценности“, Цветан Тодоров

Интервюта с Цветан Тодоров

• Интервю на Мишел Крепю, сп. „Ескпрес“ (препечатано в MediaTimesReview)
• Селянинът от Подунавието, интервю на Анюта Качева, Програма „Христо Ботев“, БНР (препечатано във в-к „Култура“)

Критика на Цв. Тодоров

• „Хуманитарният интелект на „своя“ и „чужда“ земя (бележки върху Цветан Тодоров) “, Юлия Йорданова, liternet.bg
• „Невъзможността на самотата“, Бойко Пенчев, slovo.bg

Увод във фантастичната литература в превод на руски (български превод все още няма) [1]

Източници[редактиране]

Тази статия включва текст от статията „Цветан Тодоров“ в българоезичната Уикипедия.