Разлика между версии на „Галатея“

Текуща версия към 14:20, 16 май 2021

Описание[редактиране]

„Галатея“ е произведение на писателя Петър Бобев. Може да бъде причислен към приключенската фантастика с елементи на научна фантастика. Това е първият зрял роман на автора и може би най-богатият на разгърнати и доказани художествени образи, съпроводени с увлекателно повествование.

Сюжет[редактиране]

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Действието се развива през последните години на владичеството на Османската империя над българските и гръцките територии. По Средиземно море плува кораб с пътници, между които са двама българи - млад учител и неговата сестра красавица. Корабът е нападнат от пирати, предвождани от грък-потурнак. Вождът на пиратите взема хубавицата за себе си, а брата, който му се опълчва, осъжда на екзекуция чрез прекарване под дъното на кораба вързан с въжета за раменете и краката. Ракъсван от острите миди по кила, младият мъж се готви да умре, но го спасява подводна гостенка - нереидата Галатея. Тя го приютява на морското дъно, но това не е приказка - историята има научнофантастично обяснение. Започва подготовка за освобождаване на пленената сестра и едновременно пламва любов между учителя и Галатея. Следват редица увлекателни приключения в борбата с морските пирати, които също не са еднопланови образи - гъркът е запазил доста човешки черти и дори започва да се харесва на сестрата Деница. След сложни обрати на сюжета сестрата е спасена. Младият българин с огромна болка трябва да се прости с подводната си любима (тя вече не може да се адаптира към въздуха, той - към водата). Галатея го изпраща с последната си песен.

Началото на деветнадесети век е жестоко време, Егейско море е жестоко място. Не само към Лазар и Денница, векът и морето само след няколко глави променят коренно живота и плановете и Сюлейман паша и на неговите помощници. И тримата пиратски главатари се оказват безумно и саморазрушително влюбени в красивата гяурка Денница. Сюлейман, обезумял от обич, й разкрива плановете си за завладяване на цариградския трон и за създаването но нова ислямо-христианска религия. Естетът Ибрахим Пехливан оценява красотата и, а за Нури Ходжа влюбването е мистично преживяване, не особено различно от религиозното откровение за някой вярващ.

Лазар също навлиза в морално пространство, за което въпреки опита и заключенията си като българин в Турската империя, само е подозирал преди. Окървавеният поп, който обикаля труповете и им реже ушите е само въведение. Следват моменти на избор между живота и смъртта... на другите. Авторът настоява, че това е много по-труден избор, отколкото когато на везните е поставен собственият ти живот. Следва сцена, в която един от новопристигналите доброволци при клефтите, се оказва... да го наречем със съвременния термин „пацифист“ и не желае да убива. Подозрението, което неговите морални задръжки предизвикват, едва не става причина той да бъде „прекаран под кила“ (с въжета; особенно мъчително наказание, като се има предвид че по онова време никой не чисти като днес рачетата и мидичките, с които е обраснала подводната часто на корабите) от собствените си сподвижници. Както казва Арата от „Трудно е да бъдеш бог“: „не може да има приятели на половина защото половиният приятел е наполовина враг“

Галатея е дъщеря на последния цар на подводния народ. За пръв път се срещаме с нея, когато се опитва да облекчи участта на Лазар. С развитието на сюжета тя и нейните опитомени делфини все по-активно се намесват в човешките дела.

В една от главите към края на книгата има дълга изповед, в която самотното момиче описва историята на своя народ. Противно на очакванията, сирените произлизат от човешкия род, те са по-древни дори от египтяните и от елините. Но излъгани от собствената си увереност че са недосегаеми, те били победени и владетелят им Посейдон, придружен от един кораб хора се спасил на самотен остров в Средиземно море. Преследвани и тук, бежанците се решили на масово самоубийство, само за да открият че някои от тях могат да дишат във водата, обогатена с кислород от подземни гейзери. Така се родил подводният народ. Но историята се пише от победителите и те създали страховити легенди за него. А в същото време подводните жители се опитвали да спасяват удавници и понякога това им се удавало, някои от сухоземните хора се оказали добре приспособени за живот под водата и се присъединили към подводния народ. Обаче въпреки това с течение на времето той безвъзвратно намалявал, докато Галатея не се оказва последната издънка на някога великия народ.

Петър Бобев не е професионален литератор и започва да пише късно, но макар съдбата да му отрежда само двадесет години за творчество, се превръща в един от най-популярните и обичани български автори на юношески и приключенски романи на своето време. За българската литература той е явление, сравнимо е Жул Верн, Ръдиард Киплинг и Рафаел Сабатини. „Галатея“ е знаково произведение, в което историческите реалии на миналото са привлечени за фон на една интересна фантастична идея и същевременно не губят собствената си притегателна сила. Романът е „остарял“ добре и малките езикови анахронизми не само че не са пречка за съвременния читател, но дори придават по-голяма дълбочина и осезаемост на атмосферата.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Герои, места и термини[редактиране]

Герои[редактиране]

• Учителят Лазар Димчев
• Галатея
• Деница
• Потурнакът Дели Сюлейман
• Кулаксъз Папаз
• Ибрахим Пехливан
• Нури Ходжа

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1967 г. - „Галатея“ (роман) - издателство „Народна култура“, Библиотека „Четиво за юноши“.