Разлика между версии на „Ян Бибиян на Луната“
м (доб. - корица) |
м |
||
(Не са показани 6 междинни версии от 5 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | [[Картинка:SF_kor_Bibiian2а.jpg|рамка|дясно|]] | + | [[Картинка:SF_kor_Bibiian2а.jpg|рамка|дясно|]] |
− | ''''' | + | '''''„Ян Бибиян на Луната“''''' е роман от писателя [[Елин Пелин]], втора част на романа ''„[[Ян Бибиян]]“''. Това е първата у нас дилогия на фантастична тематика. Първият роман е фентъзи, а вторият - твърда НФ. |
− | Повече информация за историята на написване и издаване можете да получите от статията за романа '' | + | Повече информация за историята на написване и издаване можете да получите от статията за романа ''„[[Ян Бибиян]]“''. |
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
− | [[Ян Бибиян]] вече е 15-годишен младеж. След завръщането му от царството на магьосника [[Мирилайлай]] | + | [[Ян Бибиян]] вече е 15-годишен младеж. След завръщането му от царството на магьосника [[Мирилайлай]] е станал за пример - грижовен към родителите си, работлив, винаги помага с каквото може. Превърнал се е в любимец на градчето и се е сприятелил с глиненото момче [[Калчо]], превърнато в жив човек в края на предишната книга. С приятеля си Ян Бибиян споделя, че го тегли към звездното небе, но когато Калчо предлага [[Фют]] да ги заведе, отхвърля идеята и казва, че иска сам да изобрети и построи машина, с която да стигне там. Става чирак на [[Второстепенни герои в „Ян Бибиян“#Франц Техниката|Франц Техниката]]. Бързо научава в тънкости устройството на автомобилите и моторите, учи дори френски език по учебник. |
− | Един ден в полето до града каца повреден самолет. Ян Бибиян помага на пилотите да го поправят и за награда се вози с тях до столицата, а оттам се връща с влак. Става | + | Един ден в полето до града каца повреден самолет. Ян Бибиян помага на пилотите да го поправят и за награда се вози с тях до столицата, а оттам се връща с влак. Става „местният герой“ и единственият човек от градчето, който е летял. Бащата на [[Второстепенни герои в „Ян Бибиян“#Лиана|Лиана]] и [[Второстепенни герои в „Ян Бибиян“#Иа|Иа]] го праща в морско машинно училище. |
− | Две години по-късно вестниците съобщават, че Ян Бибиян е изобретил нов вид машина за летене. Тя се задвижва от радиовълни, произвеждани в нея от космически лъчи и слънчева светлина, развива от 30 до 30 000 км/мин. В нея се побират самолети, с които да се придвижват пилотите по повърхността на Луната, оръжия с размерите на фотоапарати, стрелящи със задържащи на разстояние | + | Две години по-късно вестниците съобщават, че Ян Бибиян е изобретил нов вид машина за летене. Тя се задвижва от радиовълни, произвеждани в нея от космически лъчи и слънчева светлина, развива от 30 до 30 000 км/мин. В нея се побират самолети, с които да се придвижват пилотите по повърхността на Луната, оръжия с размерите на фотоапарати, стрелящи със задържащи на разстояние предметите лъчи и в същото време стрелящи с гюллета и способни да ги връщат обратно. Във вътрешността на кораба се събират запаси за 10 денонощия. Името на изобретената от Ян Бибиян машина е „Светкавица“. През цялото време с радиовълни се поддържа връзка със Земята и Ян Бибиян си говори спокойно с Иа, а тя го чува ясно, като че ли е до нея. |
− | Полетът минава безпроблемно, Луната се оказва с тънък атмосферен слой, още преди кацането виждат лунните жители - '''''[[Второстепенни герои в „Ян Бибиян“#лунаги|лунаги]]'''''. Появил се е местен жител, яхнал нещо, което служи за крилат кон и прилича на голямо насекомо. Самият туземец е с тъмнокафеви прешленести крака и ръце, управлява животното с юзда, пръстите му имат от долната си страна големи колкото орехи мехурчета | + | Полетът минава безпроблемно, Луната се оказва с тънък атмосферен слой, още преди кацането виждат лунните жители - '''''[[Второстепенни герои в „Ян Бибиян“#лунаги|лунаги]]'''''. Появил се е местен жител, яхнал нещо, което служи за крилат кон и прилича на голямо насекомо. Самият туземец е с тъмнокафеви прешленести крака и ръце, управлява животното с юзда, пръстите му имат от долната си страна големи колкото орехи мехурчета „като мазоли“. Вместо уши лунните обитатели имат антени, които при мъжете са много дълги. Устни липсват, а устата е силно издадена напред. Клепките са като две люспи, а очите - сякаш разположени в кутии. Имат сплескан нос. Ян Бибиян и Калчо стават гости на един от четирите лунни царе - Ягага. Той има жена - Ягагада и две дъщери - Шагада и Дагада. Двамата земляни получават водач - Магу, който по време на действието проявява склонност към пиене на донесеното от родната планета на Ян Бибиян и Калчо вино. |
− | За лунните жители родната им планета се нарича Маха, а Земята - Ваха. Те обитават 4 царства и непрекъснато враждуват помежду си. Ян Бибиян успява да постигне мир и получава много злато и скъпоценности в знак на благодарност. А най-скъпият дар на цар Ягада е, че иска дъщерите му да станат съпруги на земните гости. Всички опити на героите да се откопчат от тази царска милост се оказват неуспешни. Предприемат експедиция за картографиране на '''''невидимата страна на Луната'''''. Откриват голяма планина, която е цялата от диаманти. Наричат я | + | За лунните жители родната им планета се нарича Маха, а Земята - Ваха. Те обитават 4 царства и непрекъснато враждуват помежду си. Ян Бибиян успява да постигне мир и получава много злато и скъпоценности в знак на благодарност. А най-скъпият дар на цар Ягада е, че иска дъщерите му да станат съпруги на земните гости. Всички опити на героите да се откопчат от тази царска милост се оказват неуспешни. Предприемат експедиция за картографиране на '''''невидимата страна на Луната'''''. Откриват голяма планина, която е цялата от диаманти. Наричат я „Пръстенът на Лиана“. С помощта на фотографски апарат и друга техника Ян Бибиян и Калчо нанасят непознатите за учените места. Натъкват се на огромни, люспести 20-метрови гущероподобни животни с дълги шии, подобни на динозаври. Оказва се, че те са обект на религиозен култ, има жреци, които се грижат за тях и съхраняването им, но който ги е зървал, няма право да се жени или омъжва според суеверието на лунагите и може да донесе нещастия на близките си. Така, като се връщат и разказват какво са видели, Ян Бибиян и Калчо неочаквано се спасяват от набезите на преданите си и лудо влюбени бъдещи съпруги, които избягват от тях с панически писъци. Двамата се връщат на Земята, където Иа вече ревнува Ян Бибиян и го дразни всеки път като си говорят с това, че бившият му приятел Фют, костюмиран и напомаден, е започнал често да я посещава и ухажва. |
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
− | |||
== Интересни находки на автора == | == Интересни находки на автора == | ||
− | * Елин Пелин използва шеговита авторефлексия, когато разказва за изобретената от Ян Бибиян машина за летене. Той прави самия себе си персонаж от романа | + | * Елин Пелин използва шеговита авторефлексия, когато разказва за изобретената от Ян Бибиян машина за летене. Той прави самия себе си персонаж от романа „Ян Бибиян на Луната“ по следния начин: вестниците са писали за героя му, че е едва на 20 г., а ''„миналото и приключенията му са описани от писателя Елин Пелин в „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе".'' |
* Когато разбират, че синът им е изобретил машина, с която ще полети към звездите, родителите на Ян Бибиян решават, че е полудял и тръгват редовно на черква да се молят за него. | * Когато разбират, че синът им е изобретил машина, с която ще полети към звездите, родителите на Ян Бибиян решават, че е полудял и тръгват редовно на черква да се молят за него. | ||
− | * По време на полета до Луната Ян Бибиян и Калчо използват за успокояване на нервите и отпочиване, което замества съня, специално изобретена от главния герой сребриста шапка, цялата с втъкани в нея нишки. Те въздействат на организма и | + | * По време на полета до Луната Ян Бибиян и Калчо използват за успокояване на нервите и отпочиване, което замества съня, специално изобретена от главния герой сребриста шапка, цялата с втъкани в нея нишки. Те въздействат на организма и водят до бързо възстановяване - за съвсем кратко време героите се наспиват и будят напълно бодри и трудоспособни. |
− | * Фотоапаратът на Ян Бибиян, с който снима лунната повърхност при експедицията за картографиране на тъмната страна на Луната, е почти безшумен - авторът говори за | + | * Фотоапаратът на Ян Бибиян, с който снима лунната повърхност при експедицията за картографиране на тъмната страна на Луната, е почти безшумен - авторът говори за „мекото шумолене на лентата“. |
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
Ред 82: | Ред 81: | ||
* Невидимата страна на Луната | * Невидимата страна на Луната | ||
− | + | [[Категория:Произведения от Елин Пелин]] | |
− | + | [[Категория:Романи - научна фантастика]] | |
− | [[Категория: Произведения от Елин Пелин]] | + | [[Категория:Романи - 1933 г.]] |
− | [[Категория: Романи - научна фантастика]] | + | [[Категория:Романи - 1934 г.]] |
− | [[Категория: Романи - 1933 г.]] | ||
− | [[Категория: Романи - 1934 г.]] |
Текуща версия към 13:47, 13 юли 2014
„Ян Бибиян на Луната“ е роман от писателя Елин Пелин, втора част на романа „Ян Бибиян“. Това е първата у нас дилогия на фантастична тематика. Първият роман е фентъзи, а вторият - твърда НФ.
Повече информация за историята на написване и издаване можете да получите от статията за романа „Ян Бибиян“.
Съдържание
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Ян Бибиян вече е 15-годишен младеж. След завръщането му от царството на магьосника Мирилайлай е станал за пример - грижовен към родителите си, работлив, винаги помага с каквото може. Превърнал се е в любимец на градчето и се е сприятелил с глиненото момче Калчо, превърнато в жив човек в края на предишната книга. С приятеля си Ян Бибиян споделя, че го тегли към звездното небе, но когато Калчо предлага Фют да ги заведе, отхвърля идеята и казва, че иска сам да изобрети и построи машина, с която да стигне там. Става чирак на Франц Техниката. Бързо научава в тънкости устройството на автомобилите и моторите, учи дори френски език по учебник.
Един ден в полето до града каца повреден самолет. Ян Бибиян помага на пилотите да го поправят и за награда се вози с тях до столицата, а оттам се връща с влак. Става „местният герой“ и единственият човек от градчето, който е летял. Бащата на Лиана и Иа го праща в морско машинно училище.
Две години по-късно вестниците съобщават, че Ян Бибиян е изобретил нов вид машина за летене. Тя се задвижва от радиовълни, произвеждани в нея от космически лъчи и слънчева светлина, развива от 30 до 30 000 км/мин. В нея се побират самолети, с които да се придвижват пилотите по повърхността на Луната, оръжия с размерите на фотоапарати, стрелящи със задържащи на разстояние предметите лъчи и в същото време стрелящи с гюллета и способни да ги връщат обратно. Във вътрешността на кораба се събират запаси за 10 денонощия. Името на изобретената от Ян Бибиян машина е „Светкавица“. През цялото време с радиовълни се поддържа връзка със Земята и Ян Бибиян си говори спокойно с Иа, а тя го чува ясно, като че ли е до нея.
Полетът минава безпроблемно, Луната се оказва с тънък атмосферен слой, още преди кацането виждат лунните жители - лунаги. Появил се е местен жител, яхнал нещо, което служи за крилат кон и прилича на голямо насекомо. Самият туземец е с тъмнокафеви прешленести крака и ръце, управлява животното с юзда, пръстите му имат от долната си страна големи колкото орехи мехурчета „като мазоли“. Вместо уши лунните обитатели имат антени, които при мъжете са много дълги. Устни липсват, а устата е силно издадена напред. Клепките са като две люспи, а очите - сякаш разположени в кутии. Имат сплескан нос. Ян Бибиян и Калчо стават гости на един от четирите лунни царе - Ягага. Той има жена - Ягагада и две дъщери - Шагада и Дагада. Двамата земляни получават водач - Магу, който по време на действието проявява склонност към пиене на донесеното от родната планета на Ян Бибиян и Калчо вино.
За лунните жители родната им планета се нарича Маха, а Земята - Ваха. Те обитават 4 царства и непрекъснато враждуват помежду си. Ян Бибиян успява да постигне мир и получава много злато и скъпоценности в знак на благодарност. А най-скъпият дар на цар Ягада е, че иска дъщерите му да станат съпруги на земните гости. Всички опити на героите да се откопчат от тази царска милост се оказват неуспешни. Предприемат експедиция за картографиране на невидимата страна на Луната. Откриват голяма планина, която е цялата от диаманти. Наричат я „Пръстенът на Лиана“. С помощта на фотографски апарат и друга техника Ян Бибиян и Калчо нанасят непознатите за учените места. Натъкват се на огромни, люспести 20-метрови гущероподобни животни с дълги шии, подобни на динозаври. Оказва се, че те са обект на религиозен култ, има жреци, които се грижат за тях и съхраняването им, но който ги е зървал, няма право да се жени или омъжва според суеверието на лунагите и може да донесе нещастия на близките си. Така, като се връщат и разказват какво са видели, Ян Бибиян и Калчо неочаквано се спасяват от набезите на преданите си и лудо влюбени бъдещи съпруги, които избягват от тях с панически писъци. Двамата се връщат на Земята, където Иа вече ревнува Ян Бибиян и го дразни всеки път като си говорят с това, че бившият му приятел Фют, костюмиран и напомаден, е започнал често да я посещава и ухажва.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Интересни находки на автора[редактиране]
- Елин Пелин използва шеговита авторефлексия, когато разказва за изобретената от Ян Бибиян машина за летене. Той прави самия себе си персонаж от романа „Ян Бибиян на Луната“ по следния начин: вестниците са писали за героя му, че е едва на 20 г., а „миналото и приключенията му са описани от писателя Елин Пелин в „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе".
- Когато разбират, че синът им е изобретил машина, с която ще полети към звездите, родителите на Ян Бибиян решават, че е полудял и тръгват редовно на черква да се молят за него.
- По време на полета до Луната Ян Бибиян и Калчо използват за успокояване на нервите и отпочиване, което замества съня, специално изобретена от главния герой сребриста шапка, цялата с втъкани в нея нишки. Те въздействат на организма и водят до бързо възстановяване - за съвсем кратко време героите се наспиват и будят напълно бодри и трудоспособни.
- Фотоапаратът на Ян Бибиян, с който снима лунната повърхност при експедицията за картографиране на тъмната страна на Луната, е почти безшумен - авторът говори за „мекото шумолене на лентата“.
Съдържание[редактиране]
- Ян Бибиян след връщането му от магьосното царство
- При майстор Франц
- Старият приятел
- Самолет
- Неочаквана среща
- Прощавай, роден край
- След пет години
- Машината
- Преди отлитането
- Отлитането
- Пътуването
- Съобщение с Луната
- Пристигане на Луната
- Обитателите на Луната
- Първият човешки крак на Луната
- Ягага
- Царски прием
- Първа разходка
- Какво предизвика един изстрел
- Пратеници от Земята
- Ягага намира изгубените
- Безпокойствието на Иа
- Трима царе на Луната обябяват война на Ягага
- Ян Бибиян победител
- Мир
- Двете дъщери на Ягага
- Неудобно положение
- Тъга за Земята
- От беда към беда
- Невидимата страна на Луната
- Земята вика
- Свещените животни
- Пазители на свещените животни
- Силата на суеверието
- Към Земята
Герои[редактиране]
Главни[редактиране]
Второстепенни[редактиране]
Места[редактиране]
- Маха (Луната)
- Ваха (Земята)
- Пръстенът на Лиана
- Невидимата страна на Луната