Разлика между версии на „Въже от светлина“

Текуща версия към 20:11, 5 юли 2011

„Въже от светлина“ е приказка, написана от децата от Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ при Народно читалище „Възродена искра“ - Казанлък. Ръководител на клуба е Валентина Димова. „Въже от светлина“ е първата в България самостоятелно издадена книга, написана и илюстрирана от деца. Втората книга на клуба е „Шахтата“, издадена през 2006 г. също в Казанлък. През юни 2007 г. излезе третата колективна книга на Клуб „Светлини сред сенките“ - ню уиърд романът „Монетата“, който е първа част от трилогията „Аурелион - вечният баланс“.

Описание[редактиране]

Книгата е с обем на повест и се състои от 18 глави. (Интересно съвпадение: втората колективна книга на клуба, „Шахтата“, също се състои от 18 глави.) Това е историята на две деца, които успяват да изпълнят мечтата си и да се изкачат до Луната по въже от светлина. Заедно с тях, прикътано в сенките им, там се озовава и Скритото зло. Те, както подобава на всяка приказка, успяват да се преборят с него и да го обезсилят.

История на написването[редактиране]

Това е първата колективно написана, илюстрирана и издадена книга на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“. През 2005 г. името на групата, ръководена от Валентина Димова, все още е било Клуб „Фентъзи и фантастика“.

Автори на „Въже от светлина“ са:

1. Боряна Бакалова - 13 г.
2. Иоана Йорданова - 13 г.
3. Калин Маганджиев - 13 г.
4. Анелия Стойкова - 13 г.
5. Теньо Стойнов - 12 г.
6. Габриела Мицалова - 13 г.
7. Мая Стойкова - 11 г.
8. Шенай Окан - 13 г.
9. Десислава Василева - 13 г.
10. Йоанна Апостолова - 13 г.

Илюстрациите към „Въже от светлина“ са дело на екип от художници към Школа по изобразително изкуство „АртЛиния“ при НЧ „Възродена искра“ - Казанлък с ръководител Ваня Запрянова:

1. Божидар Караенев - 9 г.
2. Ралица Серкеджиева - 12 г.
3. Боряна Бакалова - 13 г.
4. Иоана Йорданова - 13 г.
5. Анелия Стойкова - 13 г.
6. Мария Игнатова - 11 г.
7. Десислава Василева - 13 г.
8. Шенай Окан - 13 г.

Съдържание[редактиране]

• Глава І – Въже от светлина
• Глава ІІ – Среща с лунните жители
• Глава ІІІ – Аню и Рамз в подземния град
• Глава ІV – Иън и лунните жители
• Глава V – Хладен вятър
• Глава VІ – Среща със страха
• Глава VІІ – Неочаквано приятелство
• Глава VІІІ – Скритото зло избира нови жертви
• Глава ІХ – Тайната на Хладен вятър
• Глава Х – Скритото зло се развихря
• Глава ХІ – Сбогуване с преоплиите
• Глава ХІІ – Играта продължава
• Глава ХІІІ – Аню в „Училището на светлината“
• Глава ХІV – Хладен вятър моли за помощ
• Глава ХV – Хамак от светлина
• Глава ХVІ – Краят на играта
• Глава ХVІІ – Отново при вонящото блато
• Глава ХVІІІ – Лум и светлинното въже

Сюжет[редактиране]

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Иън и Аню са двама близнаци, които често гледат Луната и си мечтаят да отидат там, да си купят кратер, да си построят в него крепост и Аню да чака брат си, който командва космическа армия, когато се завръща от битки и експедиции.

Една нощ децата виждат как до прозореца им се спуска лунен лъч. Иън го пипа и се оказва, че той е плътен като въже. Децата се хващат за него и се закатерват към Луната, но в сенките им се промъква дебнещото Скрито зло и заедно с тях стъпва горе, където не е било още никое дете. Там Аню и Иън се срещат с различни по вид и темперамент лунни обитатели: Поли, Рамз, Йо-йо, Зуз, Тет.

Рамз отвежда Аню в подземен град, където летят светещи фенери, но там Скритото зло се промъква в него и съществото решава да отвлече момиченцето. Затваря го в нещо като стая с прозрачна преграда, която от вътрешната страна е непробиваема и студена. В същото време Иън е тръгнал в друга посока в лабиринтоподобния подземен град. Стига до едно вонящо оранжево блато, чиято вода лекува всяка рана или болест, но прогонва светлината. След това попада в училище за малки летящи фенери, където им преподават светене, подреждане, летене в групи.

Аню се запознава в затвора си с Хладен вятър – същество с дълги коси и човешко лице, носещо се в бяла роба. Хладен вятър е дошъл на Луната с космически кораб преди много години. Той обяснява колко е неуязвим и свободен, но всъщност е самотен, без приятели и се нуждае от обич. Аню поисква той да я докосне и едва не премръзва от допира, а Хладен вятър сякаш се смалява и стопля.

Подтикван от Скритото зло, Рамз слага прегради в лабиринта пред Иън и останалите лунни същества. Те са нападнати от топка червеи със змийски глави, но се оказва, че по-силен от страха е смехът – Иън се разсмива на един настъпен случайно гърчещ се агресор и както той, така и цялото вълмо се разпада. Скритото зло се вселява в Поли.

Хладен вятър води Аню в тайния град на преоплиите – най-древните лунни жители, които владеят различни изящни изкуства и са много талантливи. Преоплиите живеят близо до изходите на града си, защото преди време в центъра е паднал метеорит и са загинали много от тях. Сега всичко в проходите, по улиците и сградите е като музей или галерия. Ръцете на преоплиите могат да се превръщат в цветни палитри, с които рисуват. Преоплиите, макар да са двуполови, не се размножават и са съвсем малко. Те се сърдят на Хладен вятър, че е издал местонахождението им. Той иска да защити Аню от нападките им и се превръща в топъл вятър.

Скритото зло, влязло в Поли, се развихря, като кара създанията и Иън да измислят опасни игри и да ги играят. Иън кара лунните жители да се качват един по един на мост над пропаст и всеки мери качения с камъни, а той трябва да се задържи. Тъй като могат да летят, съществата се спасяват. Но Иън не може и когато Скритото зло се вселява в него и идва негов ред да го целят, той пада от моста. Спасява го намесата на Хладен вятър, който е извикал на помощ преоплиите и светещите летящи фенери. Преди да се качи на моста, Иън в обзелото го озлобление и желание за пакости замерва една преоплия и я удря, но тя се изправя невредима. Именно тази преоплия го улавя, когато пропада в пропастта, и го пренася до вонящото блато, където го потапят, за да се съвземе след удара в челото. Преоплията е простила и е помогнала, а добрината ѝ е обезсилила Скритото зло. Едно от летящите фенерчета си признава, че въжето от светлина е негова беля и го спуска пак, за да се върнат децата на Земята. Заедно с тях се връща заспалото в сенките им и омаломощено Скрито зло. Но децата вече знаят как да го обезвреждат. Хладен вятър стига до извода, че дори и да е искало, Злото не е можело да влезе в Аню, защото то избира хора, които са шумни, бъбриви, нетърпеливи и желаещи да имат власт и да бъдат забелязани от всички. Аню си обещава да се вижда с Хладен вятър.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Стил[редактиране]

Тази първа колективна книга на децата от Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ показва изненадващо добър стил на писане. Героите - не само главните, но и второстепенните - са описани точно и запомнящо се, с характерни за всеки един черти и качества, дори с психологически особености.

Свежите хумористични реплики, умението да се комбинират диалог с придвижване във времето и пространството на творбата, композиционните „хватки“ като прекъсване и разделяне в различни глави на действието в някакъв напрегнат и важен момент (ретардации) правят „Въже от светлина“ приказка, която може да върне усмивките и на най-скептичните и критично настроени читатели от всякакви възрастови групи.

Поуките не са концентрирани във финала, както в традиционните приказки, а са разпръснати из целия текст под формата на наблюдения и дори философски обобщения, стъписващо точни, като се има предвид възрастта на авторите - между 11 и 13 години.

Герои, места и термини[редактиране]

Герои[редактиране]

Главни[редактиране]

• Иън
• Аню
• Скритото зло
• Хладен вятър

Второстепенни[редактиране]

• Поли
• Рамз
• Йо-йо
• Зуз
• Тет
• Лум
• Преоплии

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 2005 г. - „Въже от светлина“ - НЧ „Възродена искра“, Казанлък