Разлика между версии на „Андрея Илиев“

Текуща версия към 20:19, 23 август 2019

Андрея Илиев
Професия: писател, офицер, експерт по сигурността и класифицираната информация
Координати:
Личен сайт:	http://hanko.hit.bg/
Биографични данни:
Роден на:	27 януари 1957 г.
Роден в:	Елхово, Област Ямбол
Писател:
Жанр(ове):	научна фантастика, фентъзи, криминална фантастика

Андрея Илиев e автор с изключително широк писателски диапазон, обхващащ научна фантастика и фентъзи, криминална, битова и батална проза (разкази, повести и романи).

Биография[редактиране]

Андрея Илиев е роден на 27 януари 1957 г. в гр. Елхово, Ямболска област. Израснал е в гр. Сливен, където завършва основното и средното си образование. През 1979 г. завършва Висшето военно училише „Васил Левски“ във Велико Търново. Бил е офицер в различни поделения в Елхово, Грудово (дн. име Средец), Болярово, Сливен. Установява се в София, където в момента работи като експерт по сигурността и класифицираната информация в общинска администрация.

Семеен, има съпруга и син.

Изключително продуктивен автор с публикации във вестниците „Дневен ТРУД“, „Луд ТРУД“, „Другата аудитория“, „Българска армия“, „Сливенско дело“, „ЛИК - Сливен“, „Хасковски каун“, „Кукуригу“, „Лайф“, „Загорско знаме“, „Легия“ и др., както и в списанията „Армейска младеж“, „Жажда“, „Пламък“, „Везни“, „Вселена, наука и техника“, „Параван“.

Участва със свои разкази в следните сборници и алманаси: два пъти в „Територия на дълга“ (Военно издателство, 1979 г. и 1984 г.), „Мними хоризонти“, „Български фантастични ВАЯНИЯ 2004“, „Очи за себе си“, „Дивни хоризонти“, „Български фантастични ВАЯНИЯ 2005“, „Храбри хоризонти“, „Словеса“ (КДК - Сливен, 2006 г.), „Знойни хоризонти“, „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“.

За разказите си е носител на първа и трета награда в конкурси на списание „Армейска младеж“. През 1987 г. издава дебютната си повест „Лейтенантите от далечните гарнизони“, с която печели през 1988 г. престижната награда на Министерството на народната отбрана.

През 2001, 2002 и 2004 г. печели награди в конкурсите „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“ с разказа „Детектив в Зоната на здрача“ (Първа награда в конкурса от 2001 г.), романа „Епизод от войната“ (Първа награда за роман в конкурса от 2002 г.) и разказа „Вещица“ (Втора награда в конкурса от 2004 г.).

През 2004 г. печели конкурса на списание „Вселена, наука и техника“ за фантастичен разказ с „Истината за тримата братя и златната ябълка“. През 2005 г. става носител на Голямата награда за кратък криминален разказ в ежегодния конкурс на името на Атанас Мандаджиев, организиран от българската секция към Международната асоциация на писателите криминалисти. През 2007 г. печели Първа награда в същия конкурс, организиран от ДАС „Саламандър“ и Българската секция на AIEP.

Лауреат на хасковската Академия „Каунь“ през 2006 г. за хумористичен разказ, дипломант първа степен от руския конкурс „Вечная память!“ за разказ, посветен на 60-та годишнина от края на Втората световна война.

Приноси към фантастиката[редактиране]

В момента Андрея Илиев е един от водещите български автори на хумористична фантастика и фентъзи. Другите утвърдени имена в тая жанрова разновидност са Кирил Добрев и Валентин Иванов. Сюжетите му съчетават приказно-митологичното с криминалното, пародиите на класически митове, герои, автори с жанрови автопародии - комбинация, която е уникална за родната ни литература.

Стил и особености[редактиране]

Характерни за неговите творби са вкарването на криминална интрига в сюжета и хуморът, пародиращ често както известни автори на трилъра (Чандлър) и техните култови герои („Марлоу, частен детектив“), така и добре познати приказни сюжети, а също и самите жанрове фантастика и фентъзи с клишетата в тях. Изключително четивен, изчистен, точен стил на писане, в който всяка дума тежи на мястото си и нерядко ви кара да се заливате от смях.

Това не важи за криминалната, битовата и баталната му проза - там темите са твърде болезнени, за да има място за авторова ирония и пародии. Въпросите на живота и смъртта и свързаните с тях философски и морални дилеми правят разказите, повестите и романите му източник не само на информация, пред която много хора днес предпочитат да си затворят очите (например как изглежда войната отблизо, какво е детето ти да се окаже болно от левкемия), но и поради достоверността на написаното дават възможност да се съпреживеят емоциите на героите му. Както е писал Аристотел: „Трагедията е подражание на действие важно и завършено... извършващо чрез състрадание и страх очистване на подобни афекти“.

Награди и признания[редактиране]

• 2001 г. - „конкурс „Фантастика през 100 очи““ на издателство „Аргус“ - първа награда за разказ, за „Детектив в Зоната на здрача“
• 2002 г. - „конкурс „Фантастика през 100 очи““ на издателство „Аргус“ - Първа награда за роман, за „Епизод от войната“
• 2004 г. - „конкурс „Фантастика през 100 очи““ на издателство „Аргус“ - втора награда за разказ, за „Вещица“
• 2004 г. - „конкурс“ на списание „Вселена, наука и техника“ - награда за разказ, за „Истината за тримата братя и златната ябълка“

Любопитни факти[редактиране]

• Запитан как би довършил изречението „Когато пиша се стремя да...“ Андрея Илиев отговори „... се ЗАБАВЛЯВАМ“.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

• 2003 г. - „Епизод от войната“ (първото му издание носи името „Един от групата „Саламандър““)
• 2008 г. - „Реваншът на Тангра“

Повести и новели[редактиране]

• 1993 г. - „Самодивата“
• 2003 г. - „Детектив в Зоната на здрача“
• 2004 г. - „С убиец на борда“
• 2004 г. - „Торбалан“
• 2005 г. - „Краят на историята“

Разкази[редактиране]

• 2001 г. - „Истината за тримата братя и златната ябълка“
• 2004 г. - „Вещица“
• 2004 г. - „Момичето“
• 2005 г. - „Войникът и царската дъщеря“, фантастична приказка
• 2006 г. - „Той - Адам, тя - Ева“
• 2007 г. - „Нестинарката“

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

• 1981 г. - „Стрелата лети“, исторически роман
• 1998 г. - „Когато един мъж е на колене“ (също под заглавието „Левкемия“)
• 1999 г. - „Безпогрешните от „АЛФА““
• 2005 г. - „Защо?“, военен роман

Повести и новели[редактиране]

• 1987 г. - „Лейтенантите от далечните гарнизони“, повест
• 1990 г. - „Афганска балада“, повест
• 2007 г. - „Когато те наливаха основите“, повест
• 2007 г. - „Когато гарванът заграчи“, повест

Разкази[редактиране]

• 1989 г. - „Звънецът звъни“
• 1990 г. - „Остап Бендер, мастиката и чуждите думи“
• 1991 г. - „Три дни, които разтърсиха наше село“
• 2001 г. - „Скици върху планшета“ (интернет-издание на Liternet)
• 2002 г. - „Историии от 4 х 100 с шопска салата“
• 2002 г. - „Зло куче“
• 2003 г. - „11 ноември 1989 година“
• 2004 г. - „Самурай на чеверме“
• 2004 г. - „Повреден“
• 2004 г. - „Ревнивец“
• 2005 г. - „Бавно и неусетно“
• 2005 г. - „Тук и сега“
• 2006 г. - „Защо го убих?“

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1992 г. - Един от групата „Саламандър“ (роман) - издателство „Бумеранг-прес“, Сливен
• 1993 г. - „Самодивата“ (фантастична повест) - издателство „Литера принт“, Стара Загора
• 2003 г. - „Епизод от войната“ (роман) - издателство „Аргус“, София
• 2006 г. - „Детектив в Зоната на здрача“ (сборник фантастични новели) - издателство „Антос“, София
• 2008 г. - „Реваншът на Тангра“ (роман) - издателство „Аргус“, София
• 2014 г. - „С убиец на борда“ (сборник) - издателство „Гаяна“

Участие в съвместни издания[редактиране]

• 2004 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2004“ (алманах) - издателство „ЕГИ“
  • „С убиец на борда“ (фантастична новела)
• 2003 г. - „Мними хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Детектив в Зоната на здрача“ (фантастична новела)
• 2005 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2005“ (алманах) - издателство „ЕГИ“
  • „Краят на историята“ (фантастична новела)
• 2005 г. - „Дивни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Истината за тримата братя и златната ябълка“ (разказ)
• 2006 г. - „Храбри хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Вещица“ (разказ)
• 2006 г. - „Знойни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
  • „Аджин“ (разказ)
• 2006 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“ (алманах) - издателство „ЕГИ“
  • „Той - Адам, тя - Ева“ (разказ)
  • „Те още бдят“ (разказ)
• 2008 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“ (годишник) - издателство „ЕГИ“
  • „Нестинарката“ (разказ)
• 2008 г. - „Таласъмия 2006-2007“ (антология) - Издателска къща „Квазар“
  • „Нестинарката“ (разказ)
• 2009 г. - В сб. „Златен кан т. 3“ (сборник)
  • Истината за Червената шапчица (разказ)

Публикации в периодика[редактиране]

• 2004 г. - „сп. „Пламък““, 2004 г., 9-10 бр.
  • „Момичето“ (разказ)
• 2004 г. - „сп. „Вселена, наука и техника““, 2004 г., 1 бр.
  • „Истината за тримата братя и златната ябълка“ (разказ)

Нефантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 2007 г. — „Когато един мъж е на колене“ (сборник криминални повести) — издателство „Аргус“
  • „Когато те наливаха основите“
  • „Когато гарванът заграчи“
  • „Когато един мъж е на колене“

Външни връзки[редактиране]

• Личен сайт
• Разказът „Скици върху планшета“ в Електронно издателство LiterNet
• Романът „Защо?“ в „Словото“
• commandos.hit.bg
• „Буквите“ - Ханко

Източници[редактиране]

• Личен сайт на автора