Разлика между версии на „Фантастология“
м (Форматиране и подреждане) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Фантастологията''' е интердисциплинарна изследователска област с обект фантастиката както във всички изкуства - литература, кино, изобразително, музикално, сценично, така и в социалните ѝ връзки с обществените ценности; публицистика, изследваща рефлексиите на фантастиката и влиянието ѝ над масовото въображение. Тя не би могла да остане само изкуствозание, защото много често споровете по повод някое призведение или автор се превръщат не в дискусия за художествените му качества, а за ценностите, които отстоява. Всеки модел на измислен свят изразява някаква позиция на автора. | + | '''Фантастологията''' е интердисциплинарна изследователска област с обект фантастиката |
| + | |||
| + | * както във всички изкуства - литература, кино, изобразително, музикално, сценично, | ||
| + | * така и в социалните ѝ връзки с обществените ценности; | ||
| + | * публицистика, изследваща рефлексиите на фантастиката и влиянието ѝ над масовото въображение. | ||
| + | |||
| + | Тя не би могла да остане само изкуствозание, защото много често споровете по повод някое призведение или автор се превръщат не в дискусия за художествените му качества, а за ценностите, които отстоява. Всеки модел на измислен свят изразява някаква позиция на автора. | ||
Терминът е предложен от [[Атанас П. Славов]] през [[1981 г.]], по-късно е подет от [[Огнян Сапарев]] и [[Елка Константинова]] и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който тя обаче отнася само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies, който им дава свободата да засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. ''Fondation''). Доказателство за това са научните конференции, съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито за литературни, нито за художествени или киноведски проблеми, а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?“ | Терминът е предложен от [[Атанас П. Славов]] през [[1981 г.]], по-късно е подет от [[Огнян Сапарев]] и [[Елка Константинова]] и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който тя обаче отнася само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies, който им дава свободата да засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. ''Fondation''). Доказателство за това са научните конференции, съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито за литературни, нито за художествени или киноведски проблеми, а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?“ | ||
[[Категория:Изкуствознание - фантастология]] | [[Категория:Изкуствознание - фантастология]] | ||
Текуща версия към 16:07, 30 юни 2013
Фантастологията е интердисциплинарна изследователска област с обект фантастиката
- както във всички изкуства - литература, кино, изобразително, музикално, сценично,
- така и в социалните ѝ връзки с обществените ценности;
- публицистика, изследваща рефлексиите на фантастиката и влиянието ѝ над масовото въображение.
Тя не би могла да остане само изкуствозание, защото много често споровете по повод някое призведение или автор се превръщат не в дискусия за художествените му качества, а за ценностите, които отстоява. Всеки модел на измислен свят изразява някаква позиция на автора.
Терминът е предложен от Атанас П. Славов през 1981 г., по-късно е подет от Огнян Сапарев и Елка Константинова и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който тя обаче отнася само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies, който им дава свободата да засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. Fondation). Доказателство за това са научните конференции, съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито за литературни, нито за художествени или киноведски проблеми, а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?“
