Разлика между версии на „Чавдар Мутафов“

Текуща версия към 22:06, 8 юли 2011

Чавдар Мутафов e писател, творил най-активно през 20-те години на ХХ век, автор на ярки експресионистични творби, в които с шокираща (за времето си) ексцентричност е представил автоматизирането на битието и мисленето на герои, лишени от индивидуалност, превърнати от модните клишета и стереотипи в марионетки. Средата е урбанистична.

Един от първите в нашата литература, който предупреждава за опасностите, заложени в ускорените темпове на индустриализация на живота и развитие на техниката.

Биография[редактиране]

Чавдар Мутафов е роден на 2 октомври 1889 г. в Севлиево. Гимназиалното си образование завършва в София, след което заминава за Мюнхен, където учи машинно инженерство и архитектура. Редактор на литературните седмичници „Изток“ (1925–1928 г.) и „Стрелец“ (1927 г.). През 1923–1925 г. със съпругата си Фани Попова-Мутафова отново е в Мюнхен и то по време, когато там са Светослав Минков, Елисавета Багряна, Владимир Полянов, Жорж Папазов, Йордан Стубел, Георги Райчев, Николай Лилиев, Николай Марангозов, Райко Алексиев и др., повечето от които оказват решаваща роля за културния облик на нацията ни впоследствие.

В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлиян от сецесиона и експресионизма. Освен в прозата, приносът му е огромен и що се отнася до създаването на много есета и студии, свързани с теорията на изкуството и изиграли ролята на програмни статии, незагубили значението си до днес.

Изключително ерудиран познавач на изобразителното изкуство, почти не остава незабелязан творец или изложба по негово време, които да не е уловил в полезрението си и отразил в прегледите на художествения живот.

Превежда от немски и френски език.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Човекът като марионетка, мисленето/чувстването като безволево подчинение и автоматизирано следване на стереотипи, наложени от новите норми в индустриализираното общество и все по-нарастващата и обсебваща роля на модните тенденции. Техническият прогрес като заплаха.

За фантастично може да се говори доколкото всичко е пропито от ярка, дирижирана от автора гротескност, както и от невъзможността на персонажите сами да открият себе си между клишетата, движещи действията, думите, чувствата, мислите им. Някъде там се провижда истината и реалния свят, но те така и не го достигат, нито успяват да преминат в него.

Мутафов създава литература, която и до днес шокира със своята „модерност“ и важността на въпросите, които пресъздава и които много фантасти и до днес третират: реален ли е светът, в който живеем; доколко сме подвластни на илюзиите, изтъкани от медийната ни среда на обитаване; как да запазим и открием себе си сред клишетата, които ни налага цивилизацията; лесно ли се манипулират чувствата на хората и пр.

Стил и особености[редактиране]

В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлият от сецесиона - в стилизацията и декоративността на речта, но най-вече - от експресионизма: фрагментарност, шокираща езикова ексцентричност в прозата му (както критиката се изразява за първата му книга „Марионетки. Импресии“), безсюжетност, търсене на оригиналността и натрапването й чрез разчупване на езиковите похвати.

Композирането напомня драматургичното - в диалози, „забави“, „възможност първа, втора...“, подобни на картини, действия.

Театралността и театралниченето проникват всички нива в „Марионетки“. Героите имат характерен автоматизъм на говорене, репликите им са клиширани, изразяването на чувствата им също следва някаква обречена невъзможност за различност, оригиналност, казване на нещо ново и неказано. Те неизбежно парфюмират любовните си писма, задължително вали дъжд, докато страдат или се обясняват, сърцата - разбира се - се свиват и тръпнат „отмалели“... Всичко това се вписва в някаква външна и наложена им представа за красиви пози като по картичките или картините.

Персонажите са лишени от лични имена - те са обобщени образи, наречени от автора-кукловод Денди, Дамата, Господина, Дилетанта и т.н. Не само те, но и думите им са марионетни, както отбелязва в статията си „Денди срещу Дилетант“ Васил Видински. Много интересно наблюдение на последния е противопоставянето „истина срещу красота“ и в „Марионетки. Импресии“, и в „Дилетант. Декоративен роман“.

Любопитни факти[редактиране]

Първата книга на Чавдар Мутафов, „Марионетки. Импресии“ (1920 г.) представлява уникално печатно издание, илюстрирано с цветни експресионистични графики на Сирак Скитник.

Произведения[редактиране]

• 1920 г. - „Марионетки. Импресии“
• 1926 г. - „Дилетант. Декоративен роман“
• 1926 г. - „Покерът и темпераментите. Гротески“
• 1940 г. - „Технически разкази“
• 1941 г. - „Първото сражение“

Романи[редактиране]

• 1926 г. - „Дилетант. Декоративен роман“

Разкази[редактиране]

Самият Чавдар Мутафов рядко използва подобна класификация за творбите си, но в „Енциклопедия „България““ като сборници с разкази са посочени:

• 1920 г. - „Марионетки. Импресии“
• 1940 г. - „Технически разкази“
• 1941 г. - „Първото сражение“

Публицистика[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

• „Животът като изкуство - Мода“
• „Танцът в миражи и преображения“
• „Преображения на театъра“
• „Плакатът“
• „Изкуството е любов към нещата“
• „Двойнственост в изкуството“
• „Внушения в изкуството“
• „Баналното изкуство“
• „Сецесионни танци“
• „Шрифт“
• „Зеленият кон“
• „Карикатурата“

Преводи[редактиране]

Чавдар Мутафов превежда творби на Андре Жид, Казимир Едшмид, Емил Верхарн, Йоханес Шлаф.

Източници[редактиране]

• Енциклопедия „България“. Издателство на Българската академия на науките, С., 1984 г., т. 4
• Сарандев, Иван. „Българска литература (1918 - 1945) “ Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
• Васил Видински - „Денди срещу Диленант“