Разлика между версии на „4004 година“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Премахване на цялото съдържание на страницата)
(Премахната редакция 65382 на Ботчо (беседа))
 
(Не са показани 2 междинни версии от двама потребители)
Ред 1: Ред 1:
 +
{{Инфокутия произведение
 +
| име = Неспокойно съзнание
 +
| име в оригинал =
 +
| други-имена =
 +
| език =
 +
| автор = Александър Геров
 +
| издадена-година = 1966
 +
| издадена-държава =
 +
| жанр = научна фантастика
 +
| вид-изкуство = литература
 +
| вид = повест
 +
| цикъл =
 +
| предходно = „[[Неспокойно съзнание]]“
 +
| следващо =
 +
| бележки =
 +
}}
 +
Повест от [[Александър Геров]]. Продължение на повестта ''„[[Неспокойно съзнание]]“''.
  
 +
== Сюжет ==
 +
 +
{{spoilers}}
 +
Разказва за изкуственото съживяване на хора. Години след смъртта на героя - поета Георгиев, той оживява и заедно с други съживени свои сънародници се оказва в друг свят, населен с нови обитатели.
 +
 +
Георгиев се събужда в завода за изкуствено съживяване. Науката е осъществила мечтата му. Неговите „Фантастични новели“ (да, така се казва и книгата на измисления писател Георги Георгиев!) се е превърнала в програмен документ на прекрасния нов свят.
 +
 +
Новият свят е утопия на победилия комунизъм. Или поне така изглежда докато не се стигне до сцената в която бивш литературен критик агитира американски банков служител. Абсурдна сцена. После още една и още една. Абсурдни са дори телата на съживените - метални кутии, подобни на „средноголям радиоапарат“, които направо се съединяват с крайниците. А по радиото, когато обявяват за всеки новосъживен, казват: „пуснат в обръщение“. Новите деца се вземат готови от родилен завод. Четиридесет години след появата на „Фантастични новели“ терминологията им е едновременно носталгична и оригинална.
 +
 +
Особено интересно е описанието на София от 4004 година. Не с различията си - както в алтернативната история на Николай Теллалов, а с непроменеността си - булевардите са по-широки, но Орлов мост, булевард „Толбухин“ и Паркът на свободата са си почти същите. Наистина, през 1966 година едва ли е изглеждало че тези неща някога ще се променят. Единствената голяма промяна е появата на още един паметник на Съветската Армия - с червена звезда на върха на Витоша. Едва четири десетилетия по-късно Витоша може да посинее, в произведенията на Георги Малинов.
 +
 +
В известен смисъл новото общество олицетворява победилата поезия - през няколко изречения хората се впускат да цитират древни поети. Но само древни - съвременни поети няма, нещо повече, писането на поезия е забранено. Също както и заниманията с всички останали изящни изкуства.
 +
 +
Георгиев издържа в това стерилизирано общество цели пет века, но само благодарение на това, че любимите му хора също са съживени. Срещите с двама велики самоубийци - Джек Лондон и Ернест са предвестник на финала. Все пак Георгиев избира „по-малката сестра“ на смъртта и заедно с жена си заспива за хиляда години, с надеждата, че до тогава науката ще съумее да създаде изкуствени „естествени“ тела.
 +
 +
{{endspoilers}}
 +
== Публикации ==
 +
 +
* [[1966 г.]] - „[[Фантастични новели (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастични новели]]“ - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] - София, [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика (издателство Народна младеж)|Библиотека „Приключения и научна фантастика“]], No. 100

Текуща версия към 20:45, 31 декември 2014

Неспокойно съзнание
Автор(и): Александър Геров
Първо издание: 1966 г.
Жанр(ове): научна фантастика
Изкуство: литература
Вид: повест

Поредица:
Предходно: Неспокойно съзнание

Повест от Александър Геров. Продължение на повестта Неспокойно съзнание.

Сюжет[редактиране]

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Разказва за изкуственото съживяване на хора. Години след смъртта на героя - поета Георгиев, той оживява и заедно с други съживени свои сънародници се оказва в друг свят, населен с нови обитатели.

Георгиев се събужда в завода за изкуствено съживяване. Науката е осъществила мечтата му. Неговите „Фантастични новели“ (да, така се казва и книгата на измисления писател Георги Георгиев!) се е превърнала в програмен документ на прекрасния нов свят.

Новият свят е утопия на победилия комунизъм. Или поне така изглежда докато не се стигне до сцената в която бивш литературен критик агитира американски банков служител. Абсурдна сцена. После още една и още една. Абсурдни са дори телата на съживените - метални кутии, подобни на „средноголям радиоапарат“, които направо се съединяват с крайниците. А по радиото, когато обявяват за всеки новосъживен, казват: „пуснат в обръщение“. Новите деца се вземат готови от родилен завод. Четиридесет години след появата на „Фантастични новели“ терминологията им е едновременно носталгична и оригинална.

Особено интересно е описанието на София от 4004 година. Не с различията си - както в алтернативната история на Николай Теллалов, а с непроменеността си - булевардите са по-широки, но Орлов мост, булевард „Толбухин“ и Паркът на свободата са си почти същите. Наистина, през 1966 година едва ли е изглеждало че тези неща някога ще се променят. Единствената голяма промяна е появата на още един паметник на Съветската Армия - с червена звезда на върха на Витоша. Едва четири десетилетия по-късно Витоша може да посинее, в произведенията на Георги Малинов.

В известен смисъл новото общество олицетворява победилата поезия - през няколко изречения хората се впускат да цитират древни поети. Но само древни - съвременни поети няма, нещо повече, писането на поезия е забранено. Също както и заниманията с всички останали изящни изкуства.

Георгиев издържа в това стерилизирано общество цели пет века, но само благодарение на това, че любимите му хора също са съживени. Срещите с двама велики самоубийци - Джек Лондон и Ернест са предвестник на финала. Все пак Георгиев избира „по-малката сестра“ на смъртта и заедно с жена си заспива за хиляда години, с надеждата, че до тогава науката ще съумее да създаде изкуствени „естествени“ тела.

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 

Публикации[редактиране]