Разлика между версии на „България, тази вечна ерес“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м
м (вчесване)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Ред 9: Ред 9:
 
| жанр                  = игрално-документален
 
| жанр                  = игрално-документален
 
| вид-изкуство          = кино
 
| вид-изкуство          = кино
| вид                  = пълнометражен
+
| вид                  = филм
 
| цикъл                =  
 
| цикъл                =  
 
| предходно            =  
 
| предходно            =  
Ред 29: Ред 29:
 
== Участвуват ==
 
== Участвуват ==
  
''В главните роли:'' Калоян Патерков, Тезджан Ферад и Иво Желев и Йордан Данчев
+
''В главните роли:'' Калоян Патерков, Тезджан Ферад, Иво Желев, Йордан Данчев
  
 
''Като драматизирани версии на самите себе си членовете на [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]]:''
 
''Като драматизирани версии на самите себе си членовете на [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]]:''
  
 
[[Атанас П. Славов]], [[Юрий Илков]], [[Тодор Ялъмов]] и [[Николай Теллалов]].
 
[[Атанас П. Славов]], [[Юрий Илков]], [[Тодор Ялъмов]] и [[Николай Теллалов]].
 
  
 
== Синопсис ==
 
== Синопсис ==

Текуща версия към 18:49, 13 октомври 2016

България, тази вечна ерес
Автор(и): Вал Тодоров
Първо издание: 2013 г.
Жанр(ове): игрално-документален
Изкуство: кино
Вид: филм
Бележки: В пълната си версия филмът е 160 мин. но има и прокатна версия 120 м.


Филмът „България, тази вечна ерес“ е по сценарий и режисура на Вал Тодоров. Филмът съдържа множество утопично-фантастични елементи.

Slide01x.jpg

Оператори[редактиране]

Кирил Проданов и Михаил Боевски

Музика[редактиране]

Митко Льолев, „Булгара“ и Котарашки

Участвуват[редактиране]

В главните роли: Калоян Патерков, Тезджан Ферад, Иво Желев, Йордан Данчев

Като драматизирани версии на самите себе си членовете на клуб „Иван Ефремов“:

Атанас П. Славов, Юрий Илков, Тодор Ялъмов и Николай Теллалов.

Синопсис[редактиране]

Еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата.

Вървиш по прашните пътища, срещаш различни хора, взираш се в тяхната истина, надяваш се да си един от тях. Но после пак вървиш по нови пътища, през полета, гори, равнини, крайбрежия, планини и неочаквани сънища. Помниш ли лятото миналата година, когато се видяхме на път за Тюленово. А дали не беше Шабла или пък Делфиново? Влаковете, сборищата, откровенията и отново разклоняващите се пътеки...

Ти си саксофонистът Калоян. Или пък циганката танцьорка Диана. Двамата пътувате из цяла България в търсене на утопичното село Делфиново. Но Делфиново не е София, Париж или Ню Йорк. За това тази история е селска, примитивна и полифонична. Нещо като наниз от изрисувани стени на селски къщи, народни песни и алегории. Това не е героичен епос, а по-скоро пикник с приятели или Игра на дама.

Това е игрално-документално, музикално-антропологично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части:

• Край огъня: Перелик, където се срещате с Диана, или по-скоро Цар Чочо ви сблъсква един в друг.

• На морето: Кария, където празнувате Джулая заедно с племето на слънцепоклонниците и езичника Диомед – онзи шантав пророк, който диша дима над чуждите сънища.

• На земята: Тракия, където кукери, нестинари, каракачани, прорицатели и всевъзможни купонджии се събират за среднощни вакханалии и сутрешни ритуали на пречистване чрез огън.

• Горната земя: Бесика, където отец Нектарий обяснява невъзможното, а по-късно танцувате с Белите братя край очите на Рила.

• Долната земя: Иркала, където вилнеят анархисти и менади, а Маркос знае пътя през Тенарската порта.

• Делфиново, което според старейшините Кирил Философ и Любо Инженера е Пъпът на света (Axis Mundi), картографски оптимум и възел в Мрежата от свързани състояния и съзнания.

• Избата на Залмоксис е пещерата, в която се страхуваш да влезеш, но която може би крие съкровището, което търсиш, както подсказва Валентин Гностик, а ти разбираш какво е Демиургия.

• Край езерото: Орфеика, където...

Кой обаче е Иво? И защо те води из тези зимни релефи една година по-късно?

Тази ерес е уникален картографски апокриф, създаден напук на железни канони и правоверни предписания. Тя предизвиква сетивен хедонизъм и духовен катарзис. Тази ерес е като роман, за който Хулио Кортасар пише, че прилича на лук – външната обвивка има жанр и сюжет, вътрешната е метафизичен дискурс, още по-дълбоко са митичните архетипи, а в ядрото се крие Тетраграматон.

Преживей го, бъди променен, кажи на другите!

Признания[редактиране]

Премиера на Международен София Филм Фест 8.03.2014

Номиниран за най-добра режисура и най-добро операторско майсторство за Наградите на Българската филмова академия 6.06.2014

Награден на II Международен кино и телевизионен фестивал "Cлавянска Приказка". 16.09.2014

Участие на младежки фестивал WakeЪп! 20.06.2014

Участие на арт фестивал VT CAN - cinema, air, nature във Велико Търново 29.08.2014

Участие на младежки фестивал „Различният поглед“ в Стара Загора 20.09.2014

Участие на Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ 15.10.2014