Разлика между версии на „Георги Марков“
(→Биография) |
|||
| (Не са показани 3 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през [[1972 г.]] го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На [[7 септември]] [[1978 г.]] на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.) | Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през [[1972 г.]] го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На [[7 септември]] [[1978 г.]] на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.) | ||
| − | Умира на [[11 септември]] [[1978 г.]] Погребан е в гробището на | + | Умира на [[11 септември]] [[1978 г.]] Погребан е в гробището на „[Whitchurch Canonicorum, St Candida & Holy Cross Church][https://www.britainexpress.com/counties/dorset/churches/whitchurch-canonicorum.htm]“. |
== Творчески път == | == Творчески път == | ||
| Ред 78: | Ред 78: | ||
* [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс]]“'' | * [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс]]“'' | ||
| − | * [[1977 г.]] - ''„[[ | + | * [[1977 г.]] - ''„[[Достопочтеното шимпанзе]]“'' |
=== Нефантастика === | === Нефантастика === | ||
| Ред 107: | Ред 107: | ||
* [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс (Издателство Народна младеж, 1959)|Победителите на Аякс]]“'' - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]], [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика|Библиотека „Приключения и НФ“]], №51 | * [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс (Издателство Народна младеж, 1959)|Победителите на Аякс]]“'' - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]], [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика|Библиотека „Приключения и НФ“]], №51 | ||
| − | * [[2009 г.]] - ''„[[ | + | * [[2009 г.]] - ''„[[Достопочтеното шимпанзе (Издателство Балкани, 2009)|Достопочтеното шимпанзе]]“'' - [[Издателство Балкани|издателство „Балкани“]] |
==== Нефантастика ==== | ==== Нефантастика ==== | ||
Текуща версия към 19:54, 12 септември 2023
| Георги Марков | |
 | |
| Професия: писател | |
| Националност: българин | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 1 март 1929 г. |
| Роден в: | София |
| Починал на: | 11 септември 1978 г. |
| Починал в: | Лондон, Великобритания |
| Починал от: | убийство |
Георги Иванов Марков е писател-дисидент, драматург и радиожурналист.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е на 1 март 1929 г. в Княжево, край София.
Завършва химия и работи като технолог. През 1969 г. заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри.
Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през 1972 г. го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.)
Умира на 11 септември 1978 г. Погребан е в гробището на „[Whitchurch Canonicorum, St Candida & Holy Cross Church][1]“.
Творчески път[редактиране]
Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.
Награди[редактиране]
- 1962 г. - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
- 1974 г. - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
- 2001 г. - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)
- 2013 г. - Екранизирана е пиесата му Архангел Михаил
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
- 1962 г. - „Мъже“
Пиеси[редактиране]
- 1963 г. - „Госпожата на господин търговеца на сирене“
- 1965 г. - „Последният патент“
- 1966 г. - „Да се провреш под дъгата“
- 1966 г. - „Кафе с претенция“
- 1967 г. - „Калай“
- 1969 г. - „Комунисти“
- 1974 г. - „Да се провреш под дъгата“
- 1974 г. - „Архангел Михаил“
- ???? г. - „Аз бях той“
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1959 г. - „Победителите на Аякс“ - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №51
- 2009 г. - „Достопочтеното шимпанзе“ - издателство „Балкани“
Нефантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1957 г. - „Цезиева нощ“ (сборник с повести)
- 1961 г. - „Между деня и нощта“ (сборник с разкази)
- 1961 г. - „Анкета“ (сборник с новели)
- 1962 г. - „Мъже“
- 1963 г. - „Мъже“
- 1966 г. - „Портрет на моя двойник“ (сборник с новели)
- 1968 г. - „Жените на Варшава“ (сборник с разкази и новели)
- 1980 г. - „Задочни репортажи за България“ (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
- 1982 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден в Париж
- 1990 г. - „Задочни репортажи за България“ (у нас)
- 1990 г. - „Мъже“
- 1990 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден у нас
- 1991 г. - „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“
