Разлика между версии на „Клонингите си отиват (Издателство Весела Люцканова, 2004)“
м |
|||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
Книгата '''„Клонингите си отиват“''' съдържа [[Клонингите си отиват]] третия научнофантастичен роман на писателката [[Весела Люцканова]] от цикъла ѝ за тези необичайни същества. | Книгата '''„Клонингите си отиват“''' съдържа [[Клонингите си отиват]] третия научнофантастичен роман на писателката [[Весела Люцканова]] от цикъла ѝ за тези необичайни същества. | ||
| − | + | == Съдържание == | |
| − | == Съдържание | ||
| Ред 45: | Ред 44: | ||
3 част: „Доктор Калахан“. | 3 част: „Доктор Калахан“. | ||
| − | |||
| − | |||
== Други == | == Други == | ||
Текуща версия към 02:10, 11 февруари 2016
| Клонингите си отиват | |
| роман — научна фантастика, социална фантастика | |
| автор: | Весела Люцканова |
 | |
| Издание: | първо |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 2004 г. |
| Издателство: | „Весела Люцканова“ |
| Формат: | 84 х 108/32 |
| Страници: | 288 |
| ISBN: | 954-311-017-4 |
| Екип: | |
| Художник: | Валентин Киров |
| Редактор: | Вихра Манова |
| Печат: | „Инвестпрес“ АД |
| Поредица: | |
| Име: | „Колекция Автограф“ |
Книгата „Клонингите си отиват“ съдържа Клонингите си отиват третия научнофантастичен роман на писателката Весела Люцканова от цикъла ѝ за тези необичайни същества.
Съдържание[редактиране]
1 част: „Мария фон Еди-коя си“,
2 част: „Обиколките на Стивън“
3 част: „Доктор Калахан“.
Други[редактиране]
На страница 4 има следното посвещение: На Нели и Стефан с обич.
Текстът на ІV корица гласи:
С този роман моята сага за клонингите приключва. Когато през 1971 година написах първия „КЛОНИНГИ“, смятах, че той ще бъде единствен. Но създаването на клонингите от мечта на човечеството се превърна в доказана заплаха (за мен винаги е била такава), обещаваща не безсмъртие, а израждане и преждевременно остаряване.
ВСЕКИ Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ, моето верую.
Много години преди шумната реклама на Клонейд, че са създали първото клонирано бебе, написах втория роман „Клонингите се завръщат“. И в него като че ли бях описала точно тази клиника с жаждата за слава и пари. И власт. Само че след шумната реклама последва убийствено мълчание. Защо?
Защото заплахата от израждане е истина. Всеки е неповторим. Дори учените се убедиха, че бъдеще има единствено в репродуктивното клониране и особено в стволовите клетки, така щедро захвърляни с пъпната връв при раждането. И ето че се роди и последният роман от сагата „КЛОНИНГИТЕ СИ ОТИВАТ“.
А темата за клонингите ме преследваше години наред, за да започвам отново и отново да пиша за тях. Каква ще бъде следващата ми тема? Нека да остане изненада за вас, мои читатели!
Весела Люцканова (ръкописен подпис)
