Разлика между версии на „Ключът на Мрака (Издателство Кота, 2014)“
(Нова страница: {{Инфокутия книга | име = Ключът на Мрака | произведение = роман | жанр =...) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
| месец = | | месец = | ||
| година = 2014 | | година = 2014 | ||
| − | | издателство = Кота | + | | издателство = „[[Издателство Кота|Кота]]“ |
| формат = 16х24 | | формат = 16х24 | ||
| брой-страници = 360 | | брой-страници = 360 | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
Книгата съдържа романа на [[Константин Вампила]] [[Ключът на Мрака]]. | Книгата съдържа романа на [[Константин Вампила]] [[Ключът на Мрака]]. | ||
| + | == Анотация == | ||
| − | + | „Ключът на мрака“ е книга от онзи рядък, най-застрашен вид, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно и винаги ще е някъде близо около фактологията: една истински Нова Ренесансова Епопея, в чиито опоетизирани до симфоничност жалони Ирационалността сякаш най-после открива своята отдавна бленувана корона. Странно романтично-релативистко пътешествие от Сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-потайните кътчета на „Специалната теория на относителността“. Самият неин създател Алберт Айнщайн, както и още шестима не по-малко значими за човечеството гения, завръщащи се от Небитието в най-неочакваните физични форми, превръщат фантастичната фабула на романа в ослепителен калейдоскопен трактат: най-новото и най-странното тълкуваниена „Седемте Ангела на Апокалипсиса“.(„Откровение“ на Св. Йоан) Ако в първата книга от „Трилогия на Мрака“ авторът гради хармонията на тезите въз основа на безкрайните множества от езотерични и окултни символи, то втората е Храм на Релативната физика. Главният герой Курт, появяващ се съвсем за кратко в самия край на повествованието - постоянен стожер или окрилител на всички останали персонажи - извършва единствения категоричен ход сред Хаоса от теософски протуберанси, с което сякаш оповестява безспорното си повторно раждане като контрапаралел на същинския главен герой на романа - Ливио, носещ в себе си всички неоспорими белези на Високото Възраждане. Възможно ли е Мракът, като фикция от подобно естество, на каквато се натъкваме в космогонията на Вампила, да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като съвкупност от знаци - са безсилни. Единствено тяхната бурна трансформация, на кквато ставаме свидетели в настоящия текст, може да легитимира Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление. Енигматичен, херметичен, зловещо-красив по релативистки, този роман за ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима Луминесцентност може да бъде отъждествен единствено с гримоар, достоен за Новото Хилядолетие Габриел Абсенти | |
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 00:06, 14 март 2017
| Ключът на Мрака | |
| Произведение: | роман |
|---|---|
| роман — езотерична фантастика, хорър | |
| автор: | Константин Вампила |
 | |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 2014 г. |
| Издателство: | „Кота“ |
| Формат: | 16х24 |
| Страници: | 360 |
| ISBN: | 9789543053650 |
Книгата съдържа романа на Константин Вампила Ключът на Мрака.
Анотация[редактиране]
„Ключът на мрака“ е книга от онзи рядък, най-застрашен вид, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно и винаги ще е някъде близо около фактологията: една истински Нова Ренесансова Епопея, в чиито опоетизирани до симфоничност жалони Ирационалността сякаш най-после открива своята отдавна бленувана корона. Странно романтично-релативистко пътешествие от Сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-потайните кътчета на „Специалната теория на относителността“. Самият неин създател Алберт Айнщайн, както и още шестима не по-малко значими за човечеството гения, завръщащи се от Небитието в най-неочакваните физични форми, превръщат фантастичната фабула на романа в ослепителен калейдоскопен трактат: най-новото и най-странното тълкуваниена „Седемте Ангела на Апокалипсиса“.(„Откровение“ на Св. Йоан) Ако в първата книга от „Трилогия на Мрака“ авторът гради хармонията на тезите въз основа на безкрайните множества от езотерични и окултни символи, то втората е Храм на Релативната физика. Главният герой Курт, появяващ се съвсем за кратко в самия край на повествованието - постоянен стожер или окрилител на всички останали персонажи - извършва единствения категоричен ход сред Хаоса от теософски протуберанси, с което сякаш оповестява безспорното си повторно раждане като контрапаралел на същинския главен герой на романа - Ливио, носещ в себе си всички неоспорими белези на Високото Възраждане. Възможно ли е Мракът, като фикция от подобно естество, на каквато се натъкваме в космогонията на Вампила, да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като съвкупност от знаци - са безсилни. Единствено тяхната бурна трансформация, на кквато ставаме свидетели в настоящия текст, може да легитимира Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление. Енигматичен, херметичен, зловещо-красив по релативистки, този роман за ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима Луминесцентност може да бъде отъждествен единствено с гримоар, достоен за Новото Хилядолетие Габриел Абсенти
